2
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 46/2013 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 137
гр.София, 13.03.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на осемнадесети февруари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 46/2013 година
Производство по чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.
Обжалвано е въззивното решение № 339 от 22.10.2012 год., постановено по гр.дело № 592/2012 год. по описа на Благоевградския окръжен съд, с което е отменено решение № 4338/23.05.2012 год. на Районен съд-Благоевград по гр.дело № 2851/2009 год. като вместо него е постановено друго за
разпределяне правото на ползване върху трите мазета и коридора от към северозападната част, находящи се в Триетажната жилищна сграда с идент.№ …., изградена в поземлен имот с идент.№ ….. по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-…./…. год. на Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър-гр.С., с административен адрес: [населено място], [улица], вх.А, ет.2, индивидуализирани както следва: а/ североизточно мазе, при съседи: от двор, проход, югоизточно мазе и вход/коридор за мазетата/; б/ югоизточно мазе, при съседи: североизточно мазе, проход, улица и югозападно мазе; в/ югозападно мазе, при съседи: югоизточно мазе, улица, калкан и коридор, по предложения четвърти вариант от заключението на вещото лице инж.Д. Я. /л.82 от делото/, като
– В. С. И., с ЕГН [ЕГН], И. Т. И., с ЕГН [ЕГН] и А. И. И., с ЕГН [ЕГН], и тримата с адрес [населено място], [улица], ет.2, ще ползват заедно площта от трите мазета и коридора, обозначена със зелен цвят по Скица проект /л.82 от първоинстанционното дело/ на вещото лице инж.Д. Я.;
– Д. Х. С., с ЕГН [ЕГН], Г. С. Х. и Б. Д. Х., ЕГН [ЕГН], и тримата с адрес: [населено място], [улица], ет.3, ще ползват заедно площта от трите мазета и коридора, обозначена със син цвят по Скица проект, на вещото лице инж.Д. Я. /л.82 от делото/, а
– площта, обозначена с оранжев цвят по Скицата проект на вещото лице инж.Д. Я. /л.82 от делото/ към допълнителното заключение, прието в съдебно заседание на 17.05.2010 год., се предоставя за общо ползване на В. С. И., с [ЕГН], И. Т. И., с ЕГН [ЕГН], А. И. И., с ЕГН [ЕГН], Д. Х. С., с ЕГН [ЕГН], Г. С. Х. и Б. Д. Х., ЕГН [ЕГН], при което Скица проект към заключението на вещото лице инж.Д. Я./л.82 от делото/, прието в съдебно заседание на 17.05.2010 год. да се счита неразделна част от решението.
Недоволни от въззивното решение са касаторите Б. Д. Х., Г. С. Х. и Д. Х. С., представлявани от адвокат Д. С., които го обжалват в срока по чл.283 ГПК като считат, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК по следните материалноправни и процесуалноправни въпроси:
1. Допустимо ли е с акта на съдебна администрация в гражданските правоотношения по реда на чл.32, ал.2 ЗС да се допускат, предвиждат и предписват преустройства на общата вещ;
2. Може ли съдът в производството по чл.32, ал.2 ЗС да разпредели за реално ползване от съсобствениците обща вещ, която по естеството си и по предназначение обслужва етажните собственици;
3. В случай, че реалното разпределение на ползването на обща вещ е допустимо, може ли съдът да предостави същата за индивидуално ползване на един или някои от съсобствениците;
4. Може ли съдът в производството по чл.32, ал.2 ЗС да замести липсващото у съсобствениците съгласие за извършване на преустройство в общата вещ;
5. За правилното разпределение на общата вещ;
6. При определяне най-целесъобразния начин на реално ползване от съсобствениците на общата вещ, съдът следва ли да изходи от съществуващото фактическо състояние на общата вещ, следва ли в производството по чл.32, ал.2 ЗС съдът да възприеме съществуващото фактическо положение и да разпредели ползването на общата вещ съобразно това фактическо положение;
7. За приложение разпоредбата на чл.236, ал.2 от ГПК досежно задължението на съдебния състав при произнасяне с решение да изложи мотиви, в които да посочи исканията и възраженията на страните, както и преценка на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи досежно тях;
8. За задължението на съдебния състав да извърши преценка и обсъждане на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и
9. За приложение на разпоредбата на чл.202 ГПК, регламентираща задължението на съда да обсъди експертизата, ведно с останалите доказателства по делото.
От ответниците по касация В. С. И., И. Т. И. и А. И. И., представлявани от адвокат Б. Ю., е постъпил отговор по чл.287, ал.1 от ГПК със становище за недопустимост на касационното обжалване. Претендира за направените по делото разноски.
Върховният касационен съд, състав на І-во гражданско отделение, разгледа касационната жалба с оглед наведените основания за допустимост на касационното обжалване и като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното:
За да отмени решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел за безспорно, че е налице съсобственост на процесните мазета и коридор в триетажната жилищна сграда на посочения адрес при квоти: 2/3 ид.ч. общо за ищците И. и 1/3 ид.ч. общо за ответниците по спора/касатори/ и съществува противоречие в начина на ползването им. При разпределението по чл.32, ал.2 ЗС е съобразен четвърти вариант на приетата техническа експертиза като съответстващ на дяловете на страните, при който площта на подходите към мазетата е оптимална и не е необходимо изграждането на нов подход и на страните е осигурена еднаква възможност за достъп до мазетата на жилищната сграда. Взето е предвид, че по първи вариант, който е възприет от първата инстанция, правата на страните не са изравнени и едната от тях се облагодетелства за сметка на другата.
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд (тъй като тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската колегия същия съд, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата служат за ръководство на съдилищата) и тълкувателните на Общото събрание на гражданската и търговска колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт. За това незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” доколкото е все пак противоречива мястото й е в чл.280, ал.1, т.2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция /да правораздава по отделни дела/ само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. Касаторите не са сравнили отделни случаи по съдебни актове, не са обосновали противоречивото разрешаване по поставени въпроси с обжалваното решение, защото следва да се намери общото между тях и това общо да е материалноправен или процесуално правен въпрос.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена.
За да убедят касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторите трябва да изложат сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочат как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая не е сторено, за да намери приложение чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Така както са изложени основанията за допустимост касаят чл.281, т.3 ГПК, свързани с неправилност на въззивното решение.
Представените съдебни решения касаят различна фактическа обстановка и са неотносими към спора:
Решение № 115 от 24.03.2010 год. по гр.дело № 2549/2008 год. на ІІІ-то гражданско отделение на Върховния касационен съд(ВКС) е постановено по трудов спор – чл.334, ал.1, т.3 във връзка с чл.225 КТ и чл.290 ГПК;
Решение № 409 от 26.05.2010 год. по гр.дело № 224/2009 год. на І-во гражданско отделение на ВКС е по иск с правна квалификация чл.32, ал.2 ЗС, но свързан с приложението на чл.92 ЗС и чл.40, ал.1 ЗУТ;
Решение № 303 от 15.05.2009 год. по гр.дело № 427/2008 год. на ІІ-ро гражданско отделение на ВКС е по иск на основание чл.32, ал.2 ЗС/отменително по чл.218ж, ал.1 ГПК, отм./ с указания за извършване разпределение по проект без преустройства;
Решение № 1824 от 27.12.2004 год. по гр.дело № 1559/2003 год. на ІV-то гражданско отделение на ВКС е по чл.32, ал.2 ЗС във връзка с чл.157, ал.2, изр.3 ГПК/отм./ и чл.218а, б.”а” ГПК/отм./, с което е прието, че съдът не е овластен да предписва преустройства и промени на фактическото състояние на съществуващата сграда;
Решение № 71 от 19.04.2011 год. по гр.дело № 72/2010 год. на ІІ-ро гражданско отделение на ВКС е по иск с правна квалификация чл.32, ал.2 ЗС, но с оглед новонастъпило обстоятелство, което се отчита, но при условията на чл.147, ал.2 и чл.235, ал.3 ГПК;
Решение № 1070 от 17.12.2008 год. по гр.дело № 4297/2007 год. на І-во гражданско отделение на ВКС е свързано с приложението на чл.32, ал.2 ЗС, според което не могат да се разпореждат никакви промени в имота, а като се изхожда само от фактическото положение се определя начина на ползването;
Решение № 899 от 25.10.1985 год. по гр.дело № 421/1985 год. на ІV-то гражданско отделение на Върховния съд(ВС) се отнася до разпределение на ползването, но на дворно място;
Решение № 467 от 01.06.2010 год. по гр.дело № 166/2010 год. на І-во гражданско отделение на ВКС е постановено в надзорно производство по чл.225 ГПК/отм./.
Решение № 3528 от 30.11.1981 год. по гр.дело № 2538/1981 год. на І-во гражданско отделение на ВС касае приложението на чл.32, ал.2 ЗС при съобразяване на строежите такива, каквито са по време на постановяване на решението;
Решение № 1150 от 02.10.2008 год. по гр.дело № 1821/2007 год. на V-то гражданско отделение на ВКС е постановено в производство по чл.218а, б.”а” ГПК/отм./ по иск с правно основание чл.32, ал.2 ЗС във връзка с чл.31, ал.2, чл.38, ал.1 и чл.42 ЗС;
Решение № 1369 от 27.06.2006 год. по гр.дело № 113/2006 год. на ОС-Враца е по иск на основание чл.32, ал.2 ЗС, но във връзка с чл.108 ЗС и чл.203 ЗУТ;
Решение № 132 от 04.06.2010 год. по гр.дело № 189/2010 год. на ОС-Хасково е постановено по иск с правна квалификация чл.32, ал.2 ЗС, но с оглед преценка и на законност на постройки;
Решение от 14.02.2011 год. по гр.дело № 353/2010 год. на ОС-Монтана касае разпределение право на ползване на общ коридор в приземния етаж в двуетажна жилищна сграда по смисъла на чл.38 ЗС във връзка с чл.185, ал.2 и ал.3 ЗУТ;
Определение № 175 от 30.12.1976 год. по ч.гр.дело № 2180/1976 год. на І-во гражданско отделение на ВС се отнася до недопустимост на иска по чл.32, ал.2 във връзка чл.42 и чл.49 ЗС;
Решение № 9703 от 07.11.2005 год. по адм.дело № 7326/2005 год. на ІІ-ро отделение на Върховния административен съд не следва да се обсъжда тъй като е постановено в административно производство.
При този изход на спора и на основание чл.81 ГПК на ответниците по касация се присъждат направените разноски за адвокатски хонорар в настоящото производство в размер на сумата 300 лева.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І-во гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Благоевградския окръжен съд с № 339 от 22.10.2012 год., постановено по гр.дело № 592/2012 год.
ОСЪЖДА Д. Х. С. ЕГН [ЕГН], Г. С. Х. ЕГН [ЕГН] и Б. Д. Х. ЕГН [ЕГН], тримата от Б., [улица], ІІІ-ти етаж да заплатят на В. С. И. ЕГН [ЕГН], И. Т. И. ЕГН [ЕГН] и А. И. И. ЕГН [ЕГН], тримата от Б., [улица], ІІ-ри етаж, на основание чл.81 ГПК сумата 300/триста/лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/