1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 137
гр. София,19.03.2013 г.
Върховен касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети март две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
като изслуша докладваното от съдия Илиева
ч.гр.д. № 50 по описа за 2013 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на И. К. Д.,чрез пълномощника й адв.Р.Р. срещу определение № 3737/17.12.2012 г., по ч.гр.д. № 3778/2012 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено разпореждане от 18.10.2012 г. по гр.д. № 12835/2012 г. на РС – Пловдив, с което е върната подадената от жалбоподателката частна жалба на основание чл.275,ал.2 ГПК като недопустима против определение от 24.09.2012 год. за връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото.
Като основание за допускане на касационния контрол се позовава на хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК по процесуалния въпрос –„може ли дело за лични,ненаследими права да бъде продължено от наследниците по закон на ищеца”
Ответникът по частната касационна жалба не е депозирал писмен отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, след като прецени данните по делото и релевираните доводи, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едноседмичен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК,поради което е процесуално допустима.
Въззивният съд е обсъдил индивидуалния и ненаследим характер на правото на издръжка и е приел, че при смърт на ищеца производството не може да бъде продължено от универсалният му правоприемник – неговата майка,поради което подадената частна жалба от И. Д. е процесуално недопустима,тъй като изхожда от ненадлежна страна.
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, намира, че не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК,тъй като приложените решения,касаят заплащане на застрахователни обезщетения и са неотносими.
Процесуалният въпрос, по който са се произнесли съдилищата и който е от значение за изхода на конкретното дело е легитимацията на жалбоподателя, като една от процесуалните предпоставки за допустимост на частната му жалба.По отношение на този въпрос е налице трайна и безпротиворечива съдебна практика,а именно:Особеност на издръжката по чл.144 СК е ,че правото възниква само в полза на пълнолетното дете,което учи редовно в средно или във висше учебно заведение за предвидения срок на обучение и до навършване на 20 ,респ.25 – годишна възраст,т.е.времевите граници на тази издръжка са очертани от два критерия – предвидения срок на обучение за придобиване на съответната образувателна степен и установяване на пределна възраст,с чието достигане от пълнолетното лице правото му на издръжка се погасява автоматично,без значение на причините довели до неприключване на процесът на обучение.Следователно , логиката , заложена в разпоредбата е да се поставят по-рестриктивни и строги изисквания за възникване на правото на издръжка в полза на пълнолетния учащ,поради строго личния му характер.Тези изисквания рефлектират и при смърт на правоимащото лице.Издръжката отпада автоматично ,поради настъпване на факти с правопогасяващо действие и неговите наследници по закон не наследяват притежаваните от него права.
По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице сочените в частната касационна жалба основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно определение № 3737/17.12.2012 г., по ч.гр.д. № 3778/2012 г. на Пловдивски окръжен съд,по частна касационна жалба на И. К. Д..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: