1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1348
гр.С., 29.12.2010 г.
Върховният касационен съд на Р. Б.,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание
на двадесети декември две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1588/ 2010 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на Й. Ц. Й. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на В. окръжен съд № 992 от 13.07.2010 г. по гр.д.№ 1046/ 2010 г. С въззивното решение е отменено частично решение на В. районен съд по гр.д.№ 8126/ 2009 г., след което спорът е решен по същество, като по този начин е отхвърлен предявения от касатора против Т. А. И. иск по чл.415 от ГПК за признаване за установено, че И. дължи на Й. сумата 1 520 лв – неизплатена адвокатско възнаграждение за осъществявано процесуално представителство по гр.д.№ 1265/ 2005 г. на В. районен съд, сумата 202,67 лв адвокатско възнаграждение и сумата 30,40 лв държавна такса, последните две разноски по заповедно производство по гр.д.№ 6072/ 2009 г. на В. районен съд.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателя, че въззивният съд е решил неправилно материалноправният въпрос дължи ли се адвокатско възнаграждение, уговорено с договор между адвокат и клиент с оглед изхода от едно гражданско дело, ако договорът не е представен по това дело. Според касатора на този въпрос следва да се отговори положително, като претендира, че същият има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. На това основание претендира за допускане на касационно обжалване на решението.
Ответницата по касация Т. И. е представила писмен отговор по жалбата, но тъй като същият не отговаря на изискванията на чл.287 ал.1 вр. чл.284 ал.2 от ГПК (не е приподписан от адвокат и няма доказателства подателят му да притежава юридическа правоспособност), доводите в него не могат да бъдат обсъждани.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима, а искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение – за основателно.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел от фактическа страна, че страните по делото са страни по договори за оказване на правна защита и съдействие, по силата на които ответницата се задължила да заплати на ищеца възнаграждение за извършени адвокатски услуги, включително процесуално представителство по гр.д.№ 1265/ 2005 г. на В. районен съд. Част от възнаграждението – 700 лв – били платени, за остатъка е издадена заповед за изпълнение по гр.д.№ 6072 /2009 г. на В. районен съд в полза на ищеца. Съдът е направил правен извод, че искът за установяване на задълженията, за които е издадена заповедта, се явява неоснователен, тъй като договорите за поемане на тези задължения не са били представени от адвоката по гражданското дело, по което е трябвало да окаже правно съдействие.
Следователно повдигнатият от касатора материалноправен въпрос по приложението на чл.36 от ЗА обуславя въззивното решение (т.е. включен е в предмета на спора и е предпоставил правните изводи на решаващия съд по конкретното дело, съгласно ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС). Следва да се приеме също така, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, съгласно цитираното тълкувателно решение. Законодателството не съдържа изричен отговор на въпроса дали се дължи адвокатско възнаграждение, уговорено резултативно, ако договорът за правна защита и съдействие не е представен по делото, по което се оказва защитата. По този въпрос няма данни за формирана съдебна практика, поради което са налице условията, визирани в чл.280 ал.1 т.3 от ГПК.
Предвид тези мотиви касационното обжалване на въззивното решение следва да се допусне в неговата цялост, като на касатора бъде дадена възможност да внесе дължимата държавна такса под страх от връщане на жалбата.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на В. окръжен съд № 992 от 13.07.2010 г. по гр.д.№ 1046/ 2010 г.
На основание чл.18 ал.2 т.2 от Тарифа за държавните такси указва на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер 35,06 лв (тридесет и пет лева, шест стотинки). В противен случай жалбата ще бъде върната.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: