4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 840
С., 23.09. 2010 г.
Върховният касационен съд на Р. Б., Първо гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети юли две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 1456/2009 год.
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280 ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. С. Д.,чрез пълномощника й адв.Д.С. срещу решение от 05.01.2009 год. по гр.д. Nо 976/08 г. по описа на С. градски,ВК-ІІ-г отд., с което е отменено решение от 10.01.2008 год. по гр.д. № 16/07 год на С. районен съд и е отхвърлен предявения от касатора положителен установителен иск за собственост с правно основание чл.97 ал.1 ГПК/отм./против С. Община.
В жалбата са развити доводи за нищожност, неправилност на въззивното решение поради нарушение на съществени процесуални правила и на материалния закон и необоснованост.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК жалбоподателят е посочил,че въззивният съд се е произнесъл по материално правни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС – кой е родово компетентен да се произнесе по иск с правно основание чл.19 ал.3 ЗЗД,когато имотът е държавна собственост и при противоречие с приложимата по време на предявяване на иска -1954 год.правна норма по чл.17 от ЗУС;недопустимост на решението по гр.д.№ 5040/1956 год.;нищожност на предварителния договор,сключен на 27.10.1954 год.; приложението на чл.25 ГПК/отм./;конкуренция между §7 т.6 от ЗМСМА и чл.92 от ЗС.Позовава се на ТР № 66/61 год. на ОСГК на ВС,ТР № 84/1968 год. на СОГК на ВС,ТР № 94/1970 год. на ОСГК на ВС , ППВС № 8/1980 год. и ТР № 6/2006 год. на ВКС.Твърди,че по поставените въпроси не става ясно какво е обсъждал въззивния съд,което „остава една правна загадка”.По въпроса за правото на собственост върху процесните етажи,придобито по приращение от собствениците на дворното място счита,че е налице основанието по чл.280 ал.1 т.2 ГПК,като се позовава на влезли в сила съдебни актове по различни спорове,водени от касатора и нейни съсобственици срещу държателите на имота.Това основание е посочено и по въпросите за приложението на § 7 т.6 ПЗР на ЗМСМА;приложението на чл.92 ЗС и правилата за симулация,както и се позовава на множество други съдебни актове,без обаче да посочва конкретно въпроса – материалноправен или процесуалноправен.
Ответната страна –С. Община,чрез пълномощника си адв.Г.А. е депозирала писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК, в който оспорва допустимостта на касационното обжалване, както и основателността на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение,поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
За да постанови решението си въззивният съд е приел,че ищцата – сега касатор не може да се позове на отнемане без законно основание на процесния имот,защото нейните наследодатели не са били собственици на този имот по силата на извършената доброволна делба през 1955 год.,тъй като договорът е нищожен в частта по т.41 – противоречие на закона чл.8 ЗРПВПВННИ и субективна симулация.Освен това имотът не е бил предмет на отчуждаване от страна на държавата,тъй като по силата на предварителния договор от 27.10.1954 год. и влязлото в сила съдебно решение по чл.19 ал.3 ЗЗД/гр.д.№ 5040/56 год.преобразувано в гр.д.№3778/64 год.на СГС/е настъпил вещно транслативния ефект в полза на задругата”Пренос-превоз” при СГНС.Цената на спорните два етажа е била заплатена от СГНС чрез задругата в двуседмичен срок от влизане на решението в сила ,а те са били предназначени за административна,а не жилищна сграда,като от построяването на сградата през 1953 год. до настоящия момент спорните етажи задоволяват обществени нужди – първоначално като болнично заведение,а по-късно като охранителна милиция.Освен това наследодателите на ищцата никога не са се намирали във владение на тези имоти.Проследявайки статута на процесните два етажа с оглед действащото законодателство към 1955 год.да настоящия момент съдът е приел,че първоначално по предназначение са били обект от общинската инфраструктура,а след това са преотстъпени от държавата безвъзмездно.Прилагайки разпоредбата на § 7 т.6 от ПЗР на ЗМСМА съдът е приел,че имотът е общинска собственост,тъй като по естеството си обслужва общинската инфраструктура,а принципа на приращението е изключен от тази разпоредба,която пък не попада в обхвата на чл.2 ал.2 ЗВСВОНИ.
Релевираното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 ГПК е налице,когато материалноправния или процесуално правния въпрос,по който се е произнесъл въззивния съд е решен в противоречие с практиката на ВКС,която включва актовете на нормативно тълкуване-тълкувателни решения на ОСГК на ВКС,постановени при условията на чл.86 ал.2 ЗСВ/отм./ или постановления на Пленума на ВС,които не решават конкретни спорове,а дават абстрактно задължително тълкуване на закона или на решения на ВКС,постановени по реда на чл.290 ГПК.В конкретния случай касаторът се позовава на такава практика,която обаче не засяга съществото на конкретния правен спор,тъй като въпросът за допустимостта на иск по чл.19 ал.3 ЗЗД не е разрешаван от въззивният съд,а той само е констатирал наличието на влязъл в сила съдебен акт по този въпрос.Влязлото в сила съдебно решение не може да бъде подлагано на последващ съдебен контрол.Не е налице и противоречие с практиката по приложението на чл.25 ГПК/отм./относно надлежното упълномощаване за подаване на въззивна жалба.Цитираното ТР№ 6/2006 год.е неотносимо към доводите за конкуренция между §7 т.6 от ЗМСМА и чл.92 от ЗС.
Основанието по чл.280 ал.1 т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице,когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение,постановено по друго дело,в което поставеният правен въпрос е разрешен по различен начин. В случая обжалваното решение не противоречи на представените съдебни актове по различни спорове,водени от касатора и нейни съсобственици срещу държателите на имота по поставения въпрос,тъй като ответникът в настоящето производство не е бил страна в тези спорове и върху него не се разпростира силата на присъдено нещо. По въпросите за приложението на § 7 т.6 ПЗР на ЗМСМА и чл.92 ЗС обжалваното решение не противоречи на представените решения на ВКС ,макар и при друга фактическа обстановка.За пълнота следва да бъде посочено,че транслативното действие на делбата изключва приложението на оригинерното придобиване през приращение.Посочените решения разглеждащи симулацията са неотносими в настоящия случай,тъй като в обжалваното решение не е разглеждан такъв спор по същество в отношенията между предприемачите и наследодателя на ищцата.
Възражението за нищожност на обжалваното решение,поради подписването му от съдия Л.А.,която не е била член на съда е неоснователно.Тъй като съдът следи служебно за валидността на обжалвания съдебен акт,то настоящата инстанция извърши служебна справка,от която се установи,че съдия Л.А. е командирована в САС,считано от 26.01.2009 год. ,а е избрана за съдия в САС считано от 4.01.2010 год.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288 във връзка с чл.280 ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 05.01.2009 год. по гр.д. Nо 976/08 г. по описа на С. градски,ВК-ІІ-г отд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: