5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 803
С., 14.09. 2010 г.
Върховният касационен съд на Р. Б., Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети юли две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 1722/2009 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на И. Д. А. и К. А. А.,чрез пълномощника им адв.М.А. и от адв.М.Т. – пълномощник на Д. К. Ш. срещу решение Nо 321 от 28.07.2009 г. по гр.д. Nо 1065/08 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград,с което е отменено решение № 739 от 09.01.2006 год.по гр.д.№ 128/05 год. на Районен съд – Гоце Делчев и е уважен по отношение на И. Д. А. и К. А. А. предявения от Д. К. Ш. иск с правно основание чл.108 ЗС за 0,140 дка от имот № 050024 по картата на възстановената собственост за землището на[населено място],като над този размер иска е отхвърлен.Отхвърлен е и предявения от Д. К. Ш. срещу И. Д. А. и К. А. А. иск с правно основание чл.109 ЗС.
В касационната жалба на И. Д. А. и К. А. А. са изложени оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради нарушение на съществени процесуални правила и на материалния закон.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос относно приложението на чл.108 ЗС във вр.чл.14 ал.3 ЗСПЗЗ и по процесуалноправен-длъжен ли е съда да се произнесе по правоизключващото възражение на ответниците ,че ищецът Ш. не е активно материалноправно легитимиран да предявява иск по чл.108 ЗС,след като то е направено при новото разглеждане на делото от въззивната инстанция,както и противопоставимо ли е решението на О. на ответниците след като те са отрекли правата на собственост на ищеца към минал момент,като навеждат доводи,че като е нарушил разпоредбата на чл.188 ал.2 ГПК/отм./-сега чл.235 ал.1 ГПК съдът е достигнал до изводи,които са довели до неточно прилагане на закона,които са решени в противоречие с практиката на ВКС и противоречиво и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото-основание по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК.Позовават се на влезли в сила съдебни актове на ВКС.
В касационната жалба на Д. К. Ш. са изложени оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради нарушение на съществени процесуални правила и на материалния закон.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочи, че без тълкуване от страна на настоящата инстанция на разпоредбите на ЗСПЗЗ,З. ,ЗКИР и ЗС не би могъл да се реши и точно да се приложи закона по поставения правен въпрос досежно основателността на ревандикационния иск. Прилага решения и определения на ВКС,както и решения на Б./без данни дали са влезли в сила/без да се позовава на тях.
Д. К. Ш. е депозирал писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК,в който изразява становище за неоснователност на касационната жалба на И. Д. А. и К. А. А. и оспорват наличието на основание за допустимост на обжалването по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
И. Д. А. и К. А. А. не вземат становище по основателността и допустимостта на касационната жалба на Д. Г. Г. и Ж. Г. Д..
Върховният касационен съд,състав на първо гражданско отделение счита касационните жалби за процесуално допустими,като подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт ,при обжалваем интерес над посочения в чл.280 ал. 2 ГПК.
С обжалваното решение,окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция,за да постанови този резултат е приел,че възстановения имот в урбанизираната територия е индивидуализиран чрез граници и площ и е основателен до размера на 0,140 дка от УПИ І,пл.№ 1 от кв.7 по плана на[населено място].За частта извън тези граници е прието,че ищецът-сега касатор Ш. не разполага с възстановително решение на ПК,поради което не се легитимира за собственик.И тъй като е безспорно,че ответниците – сега касатори И. и К. Алексови владеят имота,а с влязло в сила решение на ВКС е отречено правото на собственост на праводателя им – [община] е уважен ревандикационния иск за 0,140 дка от имота.Искът с правно основание чл.109 ЗС за посочения размер е отхвърлен, тъй като не е доказано неоснователно действие от страна на ответниците,пречещо на нормалното упражняване на правото на собственост на Ш..О. повече,че процесната сграда – хотел-ресторант построена от ответниците е извън площта от 0,140 дка.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение по касационната жалба на Д. К. Ш. ,поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
В изложението не са формулирани нито материалноправен, нито процесуалноправен въпрос. От същото е видно, че се сочат факти и обстоятелства по материалния спор, както и доводи на касационния жалбоподател за процесуална незаконосъобразност на въззивното решение. Основателността на тази конкретна преценка на въззивния съд би била основание за касационно обжалване по смисъла на чл.281 т.3 ГПК, касаещо правилността на атакуваното решение, но не може да бъде счетено за основание по смисъла на чл. 280 ал. 1 ГПК за допустимост на касацинното обжалване.Недопустимо е съдът да извлича въпросите, които касаторът евентуално би имал предвид,тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на въпрос(материалноправен или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК.
По касационната жалба на И. Д. А. и К. А. А.
Релевираното основание за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1 ГПК е налице,когато материалноправния или процесуално правния въпрос,по който се е произнесъл въззивния съд е решен в противоречие с практиката на ВКС, която включва актовете на нормативно тълкуване-тълкувателни решения на ОСГК на ВКС,постановени при условията на чл.86 ал.2 ЗСВ/отм./ или постановления на Пленума на ВС,които не решават конкретни спорове,а дават абстрактно задължително тълкуване на закона или на решения на ВКС,постановени по реда на чл.290 ГПК.В конкретния случай касаторите се позовават на такава практика по процесуалноправния въпрос,поради което касационното обжалване следва да бъде допуснато на това основание.
Касаторите се позовават на конкретни решение на ВКС по материалноправния въпрос,поради което следва да се прецени налице ли е основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.2 ГПК.Това основание за допускане на касационно обжалване е налице,когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение,постановено по друго дело,в което поставеният правен въпрос е разрешен по различен начин.В настоящия случай е налице противоречие по поставения материалноправен въпрос между обжалваното решение и приложените решения на ВКС – № 970/07 год. на ІV г.о. и № 1274/09 год.на ІІ г.о.Определение № 131/09 год. на І г.о. на ВКС не следва да бъде обсъждано,тъй като не попада в тази хипотеза.
Не е налице основанието на чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване,тъй като по поставените въпроси не е налице непълнота или неяснота в правната уредба,съществува последователна и многобройна съдебна практика и не се налага изоставяне на едно тълкуване на закона,за да се възприеме друго.За пълното следва да бъде посочено,че в настоящия случай касаторите не са изложили никакви доводи в посочените насоки.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288 във връзка с чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК , Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение Nо 321 от 28.07.2009 г. по гр.д. Nо 1065/08 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград , по касационна жалба на И. Д. А. и К. А. А..
Указва на касаторите,в едноседмичен срок от получаване на съобщението за определението по чл.288 ГПК, да внесе по сметка на ВКС и да представят документ за заплатена държавна такса за касационно производство в размер на 235 лв.,като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
След представяне на доказателства за внесена държавна такса делото да се докладва на председателя на І г.о. за насрочване.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение Nо 321 от 28.07.2009 г. по гр.д. Nо 1065/08 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград , по касационна жалба на Д. К. Ш. .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Членове: