2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 1029
гр. С., 17.11.2010г.
Върховният касационен съд на Р. Б., Първо гражданско отделение в закрито заседание на десети ноември през две хиляди и десета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛ ЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гр. дело N 415 / 2010 г. по описа на Първо гражанско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл.288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от Т. В. К. и В. М. К. против въззивното решение на Варненкия окръжен съд № 1707 от 21.12.2009г. по гр.д.№ 1695/2009г.
Касационната жалба е подадена в срок, приподписана е от адвокат и отговаря на изискванията на чл. 284 ал.3 т.1 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Ответниците не са подали отговор по реда на чл.287 ГПК.
Върненският окръжен съд е отменил решението на Варненския районен съд, ХІV състав от 19.06.2009г. по гр.д.№ 10063/2007г. и е разпределил ползването на незастроената част от дворното място между страните по делото по вариант първи от заключението на вещото лице , прието в с.з. на 19.05.2009г. Въззивният съд е приел, че с договора за доброволна делба, сключен през 1966г. е прекратена съсобствеността върху сградата в дворното място като всеки от съсобствениците получил по един етаж със съответни обслужващи помещения, а от мястото са определени квоти 1/3 за Н. К. и 2/3 за В. М.. След извършена разпоредителна сделка и делба на втория етаж от сградата и 2/3 ид.ч. от мястото се легитимират като собственици Т. В. К. и В. М. К.. Правните изводи на съда са, че дворното място е обща част по предназначение. Делът на всеки от етажните собственици е равностоен и съгласно чл.40 ЗС правата им са равни, уговорената клауза за различни квоти за мястото при делбата е нищожна на основание чл.26 ал.1 ЗЗД и съдът е разпределил ползването поравно за ищеца и ответниците. Този извод на съда за императивност на разпоредбата на чл.40 ЗС и по отношение на общите части по предназначение е в противоречие с решение на ВКС № 546 от 15.03.1977г. по гр.д.№ 2896/1976г., според което съсобствениците на земята, бъдещи етажни собственици на сградата, която ще се построи могат да решат дворът да не се ползва като обща част, а по друг начин, както и решение № 2192/1966г. наВС, І г.о. , че е допустимо разпоредбата на чл.40 ЗС да намери приложение само по отношение на общите части в сградата на етажната собственост. С оглед на изложеното е налице основанието по чл.280 ал.1 т.2 ГПК по поставения от касаторите въпрос от значение за решаването на делото възможно ли е правата върху земята при изградена върху нея сграда в режим на етажна собственост да са различни от посочените в чл.40 ЗС и касационната жалба следва да се допусне за разглеждане по същество.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Варненкия окръжен съд № 1707 от 21.12.2009г. по гр.д.№ 1695/2009г.
Задължава касаторите Т. В. К. и В. М. К. да внесат в едноседмичен срок от съобщението по сметка на ВКС държавна такса в размер на 50 лв. и в същия срок да представят вносния документ по делото, в противен случай касационната жалба ще бъде върната.
След внасяне на държавната такса делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: