3
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 28/2013 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№34
гр.София, 28.01.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и трети януари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
ч.гражданско дело под № 28/2013 година
Производство по чл.274, ал.3 ГПК.
Обжалвано е въззивното определение на Пловдивския апелативен съд № 1984 от 06.12.2012 год., постановено по ч.гр.дело № 1507/2012 год., с което е потвърдено определение № 3528 от 28.11.2012 год. на Пловдивския окръжен съд за връщане искова молба вх.№ 27593 от 26.10.2012 год., подадена от Н. Г. М. против [община] и [фирма] със седалище [населено място] с прекратяване производството по гр.дело № 3308/2012 год. по описа на ХV-ти състав.
Недоволен от въззивното определение е жалбоподателят Н. Г. М. от [населено място], който го обжалва в срока по чл.275, ал.1 ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК по процесуалноправния въпрос, свързан с подсъдността на иск за вреди, причинени от административен орган по ЗОДОВ, респ. начина на определяне на цената на иска, дължимата държавна такса, които въпроси са от значение за точното прилагане на закона както и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на І-во гражданско отделение, разгледа частната касационна жалба с оглед наведените оплаквания и изложенията за допустимост на касационното обжалване и като взе предвид доводите на страната и данните по делото, приема следното:
За да потвърди определението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че при първоначално посочените в исковата молба обстоятелства и допълнително с молба от 26.11.2012 год. не са отстранени нередовностите тъй като липсват изложени конкретни и непротиворечиви обстоятелства и петитум, а относно твърденията, че претенцията е по ЗОДОВ са направени, без да са изложени конкретни обстоятелства, даващи основание за ангажиране отговорността на ответниците на някое от основанията по този закон, при което също се дължи държавна такса по чл.2 от Тарифата за държавните такси.
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд (тъй като тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската колегия същия съд, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата служат за ръководство на съдилищата) и тълкувателните на Общото събрание на гражданската и търговска колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт. За това незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” доколкото е все пак противоречива мястото й е в чл.280, ал.1, т.2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция /да правораздава по отделни дела/ само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК се отчита, че определенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. К. не е сравнил отделни случаи по съдебни актове, не е обосновал противоречивото разрешаване по поставения въпрос с обжалваното определение, защото следва да се намери общото между тях и това общо да е материалноправен или процесуално правен въпрос.
ТР № 3 от 22.04.2005 год. по т.гр.дело № 3/2004 год. на ОСГК на Върховния касационен съд се отнася до приложението на чл.1, чл.2, чл.6 ЗОДВПГ;
Определение № 31 от 23.12.2011 год. по гр.дело № 28/2011 год. на 5-членен състав на Гражданска колегия на Върховния касационен съд касае производство по чл.135, ал.4 АПК(препирня за подсъдност) във връзка с чл.1, ал.2 ЗОДОВ и чл.128, ал.1, т.5 АПК;
Представените определения на Върховния административен съд: № 49 от 17.07.2009 год. по адм.дело № 29/2009 год., № 45 от 16.06.2011 год. по адм.дело № 36/2011 год., № 27 от 24.03.2011 год. по адм.дело № 13/2011 год., № 25 от 04.04.2012 год. по адм.дело № 11/2012 год., определение № 33 от 07.04.2011 год. по адм.дело № 8/2011 год., № 53 от 20.07.2010 год. по адм.дело № 34/2010 год. и № 39 от 04.03.2008 год. по адм.дело № 22/2008 год., всички на 5-членен състав по препирни за подсъдност не могат да се съобразяват за противоречива практика.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І-во гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Пловдивския апелативен съд № 1984 от 06.12.2012 год., постановено по гр.дело № 1507/2012 год.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: