О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№171
София, 04.04.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА
гр.дело № 385/2012 год.
Производството е за допускане на касационно обжалване по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Регионален съюз на Т. кооперации” [населено място], подадена чрез пълномощниците му адв.В. В. от Плавдивска АК и адв.С. Т. от Софийска АК, срешу решение № 49 от 13.2.2012 г по гр.дело № 1355/2011 г на Апелативен съд [населено място], с което е потърдено решение № 427 от 19.10.2011 г по гр.дело № 859/2010 г на Окръжен съд-Пазарджик.С първоинстанционното решение № 427/19.10.2011 г по гр.дело № 859/2010 г Окръжен съд Пазарджик е отхвърлил предявения от „Регионален съюз на Т.” [населено място] срещу Т. „В.” [населено място] иск по чл.108 от ЗС за предаване собствеността и владението на недвижим имот, представляващ четириетажна сграда-битов комбинат /без частта на партерния етаж, предоставена на Т. „М.” [населено място]/, която сграда е застроена върху площ от 520 кв.м и избен етаж от 356 кв.м, построена в УПИ ….-… в кв…. по плана на [населено място], на адрес [улица] при съседи на сградата : североизток-улица, югоизток-улица, юг-двуетажна масивна жилищна сграда, запад-двор, представляващи по кадастралната карта пет самостоятелни обекта : избен етаж-самостоятелен обект с идентификатор ……, на първия партерен етаж-самостоятелен обект с идентификатор ……., втори етаж-самостоятелен обект с идентификатор ….., трети етаж-самостоятелен обект с идентификатор ……. и четвърти етаж-самостоятелен обект с идентификатор ……, както и земята, върху която е построена сградата : част от УПИ ….-… в кв….. по плана на [населено място], с идентификатор….. по кадастралната карта за терена с площ от 771 кв.м.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение и постановяването му в нарушение на материалния и процесуалния закон.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочи, че въпросът, представлява ли Регионалния съюз на Т. [населено място] възстановен кооперативен съюз, има ли право да се ползва с правата на такъв и може ли да бъде придобито по давност имущество на кооперативен съюз, одържавено по силата на ПМС 16/1970 г и в тази връзка противопоставими ли са нотариалните актове за собственост по давност върху такова имущество са решени от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в решение № 76 от 19.2.2010 г по гр.дело № 416/2009 г на ВКС, Второ ГО.Подържа се, че е налице и касационното основание по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, доколкото по въпросите, свързани с приложението на нормата на пар.27 ал.2 от ПЗР към ЗИДЗК, с които се тълкува кой кооперативен съюз може да бъде признат за възстановен има ограничена съдебна практика.
Ответникът по касация Т. „П.” чрез пълномощника му адв.И. Ц. оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор, като счита същата за неоснователна.Подържа, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
От данинте по делото се установява следното :
Ищецът „Регионален съюз на Т. ” [населено място] е предявил срещу Т. „В.” [населено място] иск по чл.108 от ЗС за предаване собствеността и владението на недвижим имот, представляващ четириетажна сграда-битов комбинат /без частта на партерния етаж, предоставена на Т. „М.” [населено място]/, която сграда е застроена върху площ от 520 кв.м и избен етаж от 356 кв.м, построена в УПИ …-… в кв….. по плана на [населено място], на адрес [улица].В исковата молба е изложил твърдения, че през 1962 г при действието на ЗПИНМ били отчуждени имоти с пл.№…., …., ….., …., …. и …. в полза на Окръжния съюз на Т..След отчуждаването бил образуван парцел … с площ от 771 кв.м, който включвал тези имоти и те били заплатени от Окръжния съюз на Т..Последният станал собственик на парцела, за което бил съставен нотариален акт № 112, т.3, н.д. ../.. г на основание пар.100 от ППЗПИНМ.Върху този терен била изградена четириетажната сграда на битовия комбинат през периода 1963-1965 г със средства на ОС на Т., както и целеви парични средства, получени от ЦС на Т.. През 1970 г по силата на ПМС № 6 от 3.7.70 г сградата на битовия комбинат станала държавна собственост.През 1992 г след възстановяване на ОС на Т. били предприети действия за връщане на собствеността върху четириетажната сграда /без партерния етаж/.По повод искане на ищеца до областния управител за деактуване на сградата станало ясно, че имотът е деактуван със заповед на областния управител № ../….. г.За сградата бил съставен констативен нотариален акт № …, т…., рег.№ …, н.д. №…./…. г на нотариус П., видно от който за собственик по давност била призната ответната кооперация Т. „В.”, а с нотариален акт №…, т…, рег.№ …, н.д. № …/… г на нотариус М. ответната кооперация била призната за собственик по давност и върху земята, върху която била изградена сградата.
За да постанови обжалвания резултат въззивният съд е приел, от фактическа страна, че първоначалната регистрация на ОС на Т. е извършена на 30.6.1959 г с предмет на дейност : ръководство и контрол на Т. в Пазарджишки окръг. Дейността на съюза е преустановена през 1970 г с ПМС № 6 от 3.7.70 г е извършена концентрация и специализация на местната и кооперативна промишленост и приобщаване към държавните стопански структури на персоналния и имуществен състав на кооперациите и кооперативните съюзи. На 23.2.1991 г е взето решение за учредяване на ОС на Т., [населено място], което е обективирано в протокол № 1 от същата дана.Приет е устав и е избран управителен съвет.На учредителното събрание са присъствали представители на Т. „Г. Д.”-П., Т. „М.”, П., Т. „П. К.” и Т. „П.” [населено място]. С решение № 1118 от 3.3.1992 г, постановено по фирмено дело № 561/1992 г Пазарджишки окръжен съд е вписъл в регистъра С. с предмет на дейност организационно укрепване на Т. в района, съдействие за развитие и осъвършенстване на кооперациите, издирване и възстановяване на бившата кооперативна собственост, сътрудничествно с кооперативни организации от други държави.С решение от 22.12.2000 г по ф.дело № 561/92 г в регистъра е вписано ново наименование „Регионален съюз на Т.” [населено място]. С решението регистърния съд е приел, че Окръжния съюз на Т. П. е правоприемник на активите и пасивите на одържавения през 1970 г ОС на Т., а Националния съюз на Т. е удостоверил, че РС на Т. [населено място] е с права на възстановен ОС на Т..
От правна страна въззивният съд е приел, че не може да се направи категоричен извод за наличие на правоприемство между ОС на Т., чиято дейност е преустановена през 1970 г и регистрирания на 13.3.1992 г ОС на Т.-П.- сега РС на Т.. Въпреки, че в съдебното решение по фирменото дело е отбелязано наличието на такова правоприемство това отбелязване е без правно значение, тъй като само по себе си не поражда права.Без правно значение за правоприемството е и представеното от Националния съюз на Т. удостоверение, отразяващо факта на правоприемство, тъй като последният не е орган, в чиито правомощия е да удостоверява такива обостоятелства.Процедурата по прекратяване на кооперативната организация и заличаване на юридическото лице не е извършена.Има данни само за преустановяване дейността на ОС на Т., но не и на заличаването му като юридическо лице.Прието е, че не е налице правоприемство, тъй като дейността на ОС на Т. е била преустановена с ПМС № 16/1970 г, без прекратяване и ликвидация, а през 1992 г е вписана кооперация Окръжен съюз на Т. –П. като новосъздадена кооперация, поради невъзможност към този момент кооперации да бъдат учредители на кооперация.Приел е също, че разпоредбата на пар.1 ал.1 от ДР на ЗК /отм/ не е приложима за кооперативните съюзи към 1992 г, а ищецът е регистриран като кооперация, а не като кооперативен съюз.Следователно за него не се отнася хипотезата на пар.27 ал.2 от ПЗР на ЗИДК /ДВ бр.41/2007 г/.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение намира,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 т.1 и т.1 ГПК.
Характерно за възстановяване на дейността на незаличената кооперация или кооперативен съюз е, че тя принципно запазва устава и организационната си форма, при новоизбрани управителен съвет, контролен съвет и председател.Това следва от § 27. от ЗК от 2007 г, който има тълкувателен характер за пар.1 от ЗК от 1991 г и предвижда, че права на възстановена кооперация по смисъла на § 1 от допълнителната разпоредба и на § 1 на отменения Закон за кооперациите (обн., ДВ, бр. 63 от 1991 г.; изм., бр. 24 и 55 от 1992 г., бр. 63 от 1994 г., бр. 59 и 103 от 1996 г., бр. 52 от 1997 г., бр. 52 от 1998 г., бр. 81 от 1999 г.; отм., бр. 113 от 1999 г.) има кооперация, вписана в регистъра на съда след 7 август 1991 г. с наименование, седалище и предмет на дейност на съществувала кооперация, в която членуват най-малко 7 кооператори, които са членували в нея и към датата на изземване, одържавяване или преразпределяне на имуществото на кооперацията.
В разглеждания случай липсват данни ищецът да е пререгистриран като кооперативен съюз.Той съставлява новоучредена кооперация, възникнала с факта на вписването й в регистъра с организационна форма различна от тази на преустановилото дейността си юридическо лице-кооперативен съюз, поради което не представлява възстановена кооперация по смисъла на пар. 1 т.1 от ЗК от 1991 г вр.пар. 27 от ПЗР на ЗК.
Представеното от касатора съдебно решение № 76 от 19.2.2010 г по гр.дело № 416/2009 г на Второ отделение на ВКС касае различна фактическа обстановка, а оттам и различна законова хипотеза.То се отнася Окръжен съюз на Т., който през 1998 г е регистриран като кооперативен съюз.По настоящото дело касаторът е вписан в регистъра през 1992 г, когато кооперативните съюзи нямат статута на юридически лица и съответно не подлежат на регистрация.Такъв статут е даден на кооперативните съюзи с изменението на закона от 1996 г и е свързан с процедура по възстановяване/вписване, което не е сторено от касатора.Поради това не следва да се приеме, че същият има статута на възстановен коопративен съюз.В този смисъл въззивното решение не противоречи на задължителната съдебна практика, тъй като изложената в нея хипотеза е неотносима.
Не е налице и основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК.Наложилата се актуална задължителна съдебна практика по приложението на пар.27 ал.2 от ПЗР към ЗИДЗК е непротиворечива, но в случая е и неотносима,тъй като както бе посочено по-горе касаторът не представлява възстановен кооперативен съюз.След като той не е възстановен кооперативен съюз и на това основание не е собственик на имота неотносим е въпроса относно това може ли да бъде придобито по давност кооперативно имущество, одържавено по посочения ред.
По горните съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 49 от 13.2.2012 г по гр.дело № 1355/2011 г на Апелативен съд [населено място], с което е потърдено решение № 427 от 19.10.2011 г по гр.дело № 859/2010 г на Окръжен съд-Пазарджик.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2