7
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 2418/2013 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 294
гр.София, 30.05. 2013 година
В. касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и трети май две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 2418/2013 година
Производство по чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.
Обжалвано е въззивното решение от 12.11.2012 год., постановено по гр.дело № 10615/2009 год. по описа на Софийския градски съд, ІІ-Д състав, с което е оставено в сила решението от 18.05.2009 год. по гр.дело № 8310/2005 год. на Софийския районен съд, 24-ти състав за
1. Признаване за установено по отношение на К. С. Г. ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], вътрешна къща вход откъм [улица], че А. Н. Б., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] собственик, а С. Ф. Б. ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] титуляр на вещното право на ползване на част от недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], съставляващ ПИ №…… по кадастралната карта, одобрена със заповед №…./….. год. на изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра, с площ по картата на целия имот от 4 338 кв.м., а по стария план – имот пл.№ 474 по КП на [населено място],[жк], с площ на частта от 350 кв.м., означена с букви и цифри 10-Б-В-Г-13-12-11-10 на комбинираната скица към заключението от 24.06.2008 год. на повторната тричленна СТЕ, която скица е неразделна част от настоящото решение с осъждане К. С. Г. на основание чл.108 от ЗС да предаде на А. Н. Б. и С. Ф. Б. владението на същата част от имота.
2. Осъждане К. С. Г. ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], вътрешна къща, вход откъм [улица], на основание чл.109 от ЗС по иск, предявен от А. Н. Б., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] С. Ф. Б., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], да премахне изградената ограда от телена мрежа в недвижимия имот, находящ се в [населено място], [улица], съставляващ ПИ №….. по кадастралната карта, одобрена със заповед №…./….. год. на изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра, с площ по картата на целия имот от 4 338 кв.м., която ограда е означена по линията 10-Б-В-1 на комбинираната скица към заключението от 24.06.2008 год. на повторната тричленна СТЕ, неразделна част от настоящото решение.
3. Отхвърляне предявения от К. С. Г., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], вътрешна къща, вход откъм [улица], срещу А. Н. Б., ЕГН [ЕГН] [населено място], [улица] С. Ф. Б., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], инцидентен установителен иск с правно основание чл.97, ал.3 от ГПК/отм./ за признаване за установено между страните, че скица №…/…. год. на Агенция по кадастъра-Служба по кадастъра област София е неистински документ, като неоснователен и недоказан.
Недоволен от въззивното решение е касаторът К. С. Г., представляван от адвокат В. Я., който го обжалва в срока по чл.283 ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК по въпросите:
1. Следва ли в производството по иск с правно основание чл.108 от ЗС, предявен от лица, които основават своята претенция на реституция по силата на закон, при спор за принадлежността на правото на собственост, да установят тази принадлежност в полза на лицата, от които е отнет или одържавен спорния имот.
2. Към кой момент се установява право на собственост с нотариалните актове, издадени по реда на чл.9 ЗВСВОНИ и каква е тяхната доказателствена сила.
3. Въпросът за съответствието на предходни нотариални актове към последващите такива и за невъзможността описаните в първия НА имоти да се увеличават многократно по площ без наличие на изрично предвидено в закона правно основание. Конкретно: за съответствието на имота притежаван с надлежен нотариален акт с имота описан в А., с който същия е бил одържавен по ЗОЕГПНС и за съответствието на Заповедта за реституиране както спрямо А., така и с последващ констативен НА и на последния с последващия договор за доброволна делба, всичките касаещи един и същи имот, при което от началния общ размер на процесния имота от 7 050 кв.м., към момента на придобиване с НА, впоследствие, без законово основание, същия се увеличава на 8 600 кв.м.?!
4. Въпросът за правната стойност и правните последици на титул за собственост /договор за доброволна делба/, който е със следните пороци: не е вписан в Служба по вписванията; площта на имота е с подправена цифра на посочената площ; не е неподписан от страните съделители.
5. Въпросът за правната недопустимост един имот придобит чрез покупко-продажба оформена с валиден НА, впоследствие да се придобие от купувача или от неговите наследници чрез давностно владение.
6. Въпросът за правната недопустимост чрез НА за поправка на предходен нотариален акт да се подменя съществена част от съдържанието, като площ и граници на описания недвижим имот, както и за правната недопустимост чрез Договор „за уточняване на договор за доброволна делба” с нотариална заверка на подписите да се подменя съществена част от съдържанието, като площ, граници и наименование на пл.№ на описания недвижим имот.
7. Въпросът за правната недопустимост въз основа на заключение на СТЕ съдът да приема, че реалната площ посочена в титул за собственост е значително по-голяма, когато това многократно надхвърля както посоченото в НА, така и допустимите отклонения при заснемане и картографиране на имоти и за допустимите отклонения при заснемане на имоти и изготвяне на планове.
8. Въпросът за изискуемият се начин за индивидуализацията на недвижим имот, предмет на иска по чл.108 от ЗС, и на установителния иск за собственост, който съгласно константната съдебна практика на ВКС следва да се индивидуализира от ищеца в исковата молба съобразно действащия регулационен план на населеното място, чрез посочване на местонахождение, граници, градоустройствен статут, площ.
9. Въпросът за приемане и тълкуване на границите на недвижим имот и конкретно за разликата между „дере”, „корито на река” и „река”.
От ответниците по касация А. Н. Б. и С. Ф. Б., представлявани от адвокат К. И., е постъпил отговор по чл.287, ал.1 ГПК със становище за недопустимост на касационното обжалване. Претендират за направени по делото разноски, за каквито липсват данни да са сторени за настоящата инстанция.
Върховният касационен съд, състав на І-во гражданско отделение, разгледа касационната жалба с оглед наведените в изложението основания за допускане на касационно обжалване и като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното:
За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че ищците обосновават възникването в техния патримониум на правото на собственост, респ. вещното право на ползване върху процесния имот с договор за дарение от 03.08.1993 год., оформен с нотариален акт № 130, том LXXXІX, дело № 20047/1993 год. на Нотариус при Софийски районен съд тъй като прехвърлителят по сделката и наследодател на ищците Н. С. Б. е собственик на имота. След анализ на доказателствата е взето предвид, че по силата на покупко-продажба по четири договора за периода 1935 год. – 1937 год. общият наследодател С. И. Б. е станал собственик на ниви с обща площ от 7422 кв.м., които с А. № … от ….. год. са одържавени на основание чл.9 ЗОЕГПНС заедно с изградените върху тях две вили, в който акт дворното място е записано с площ от 6750 кв.м., а реституционният ефект по ЗВСОНИ е настъпил по право с влизане в сила на закона – обнародван в „Държавен вестник”, брой 15 от 21.02.1992 год. Направен е извод, че нотариален акт № 153, том ІІ-ри, нот.дело № …./….. год., с който на основание чл.483 ГПК/отм./ наслдниците на С. И. Б.-низходящи И. С. Б. и Н. С. Б. са признати за собственици по давностно владение и наследство не е нищожен тъй като не са налице посочените в чл.472 ГПК/отм./ пороци на нотариалното удостоверяване. Отчетено е, че по посочения А. площта на отчуждения имот е посочена неправилно като е съобразена петчленната техническа експертиза, приета от първата инстанция, според която отчужденият имот отговаря на имот с пл.№ .. от полигон… и № … от полигон … в плана от …. год. с графично изчислена площ от 8927 кв.м. и границите съвпадат като в спорната част се намират останките от отчуждената къща с площ от 25 кв.м./ за същата има влязло в сила решение за предаването й от ответника на ищците/. Направен е извод, че процесният имот не е придобит по давност от ответника, считано от 1941 год. тъй като за периода от 1940 год. до 1950 год./когато имотът е одържавен от праводатоеля на ищците/ 20-годишният срок по чл.34 ЗД/отм./ не е изтекъл, а след това до влизане в сила на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ/”Държавен вестник” брой 107 от 18.11.1997 год./ придобивна давновст не се зачита по изрично разпореждане на закона. При това положение искът с правна квалификация чл.108 ЗС е приет за доказан, а относно този по чл.109 ЗС е приет за основателен само по отношение на градинска решетъчна мрежа, която ответникът е осъден да премахне. Относно иска с правна квалификация чл.97, ал.3 ГПК/отм./ е прието, че е неоснователен тъй като представената скица от 10.08.2004 год. не е неистински документ с оглед събраните по делото доказателства.
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд (тъй като тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската колегия същия съд, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата служат за ръководство на съдилищата) и тълкувателните на Общото събрание на гражданската и търговска колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт. За това незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” доколкото е все пак противоречива мястото й е в чл.280, ал.1, т.2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция /да правораздава по отделни дела/ само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. Касаторът не е сравнил отделни случаи по съдебни актове, не е обосновал противоречивото разрешаване по поставени въпроси с обжалваното решение, защото следва да се намери общото между тях и това общо да е материалноправен или процесуално правен въпрос.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена.
За да убеди касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторът трябва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая не е сторено, за да намери приложение чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Така както са изложени основанията за допустимост касаят чл.281, т.3 ГПК, свързани с неправилност на въззивното решение.
Решение № 5 от 17.02.2010 год. по гр.дело № 95/2009 год. на І-во гражданко отделение на Върховния касационен съд е постановено в делбено производство във връзка с чл.9 ЗВСОНИ и е неотносимо към спора;
Решение № 132 от 21.03.2006 год. по гр.дело № 807/2005 год. на същото отделение и съд е постановено в делбено производство във връзка с чл.79, ал.1 ЗС и също е неотносимо към настоящото производство;
Решение № 190 от 31.03.2010 год. по гр.дело № 3975/2008 год. на същото отделение и съд е по отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.97, ал.1 ГПК/отм./ и касае различна фактическа обстановка.
Останалите приложени определения на Върховния касационен съд са постановени в производство по чл.288 ГПК, не представляват задължителна практика, поради което не могат да бъдат съобразени в производството по допустимост на касационното обжалване, а именно: № 57 от 29.01.2009 год. по гр.дело № 95/2009 год., № 931 от 13.10.2011 год. по гр.дело № 172/2011 год., № 567 от 13.07.2012 год. по гр.дело № 1085/2011 год., всички на І-во гражданско отделение, определение № 248 от 22.12.2008 год. по гр.дело № 4674/2008 год. на V-то гражданско отделение и определение № 467 от 04.10.2012 год. по р.дело № 688/2012 год. на ІІ-ро гражданско отделение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І-во гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийския градски съд от 12.11.2012 год., постановено по гр.дело № 10615/2009 год. по описа на ІІ-Д състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: