О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 436
гр.София, 21.03.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
шестнадесети март две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 100/ 2011 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на [фирма] за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Бургаски окръжен съд № І-68 от 08.09.2010 г. по гр.д.№ 1253/ 2010 г. в частта му, в която след като е отменено решение на Бургаски районен съд по гр.д.№ 912/ 2010 г. са уважени предявените против касатора от Г. Х. К. искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и т.2 от КТ и чл.55 ал.1 от ЗЗД. По този начин е признато за незаконно и е отменено уволнението на Г. Х. К., извършено със заповед № 222/ 10.12.2009 г. на изпълнителния директор на [фирма], същият е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „заместник – ръководител на Терминал изток” и касаторът е осъден да заплати сумата 891,29 лв – получена на отпаднало основание, като обезщетение, дължимо от работника при дисциплинарно уволнение.
В частта, в която потвърждава решението на районния съд за отхвърляне на иска по чл.344 ал.1 т.3 от КТ вр. чл.225 ал.1 от КТ, предявен от Г. К. против [фирма] за сумата 8 400 лв, въззивното решение не е обжалвано от ищеца и следва да се счита за влязло в сила.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателя, че въззивният съд е постановил решението си, неправилно отговаряйки на материалноправният въпрос „Представлява ли злоупотреба с доверието на работодателя и системно нарушение на трудовата дисциплина поведението на служител, състоящо се в предоставяне на работодателя на подписани документи с невярно съдържание, водещи до нанасяне на имуществени вреди”. Според касатора по този въпрос има противоречива съдебна практика, а също той има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Поради това моли касационното основание да бъде допуснато.
Ответникът по касация Г. Х. К. оспорва касационната жалба и моли обжалването на въззивното решение да не се допуска, тъй като не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 от ГПК.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима. Първите два иска са неоценяеми, т.е. за тях не се прилага принципа за изключване на касацията с оглед материалния интерес по спора, а третият иск е обусловен от първия и за него изключението по чл.280 ал.2 от ГПК също не важи. Що се касае до искането за допускане на касационно обжалване на решението, то съдът намира същото за основателно.
П. от жалбоподателя въпрос обуславя въззивното решение, защото от фактическа страна съдът е приел за установено, че ищецът е подписал присъствени форми за месеци септември, октомври и ноември 2009 г. с невярно съдържание, а от правна страна – че това нарушение не съставлява злоупотреба с доверието на работодателя, нито е извършено системно. Следователно отговорът на въпроса предпоставя изхода от спора. Действително, по този въпрос не се установява да има противоречива практика, тъй като касаторът не е представил влезли в сила съдебни решения, в които на същият въпрос да е отговорен по начин, водещ до противоположен правен извод. При липсата на съдебна практика по него обаче, следва да се приеме, че въпросът има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. На това основание обжалването следва да се допусне, като на касатора бъде дадена възможност да внесе дължимата държавна такса.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Бургаски окръжен съд № І-68 от 08.09.2010 г. по гр.д.№ 1253/ 2010 г. в частта му, в която след като е отменено решение на Бургаски районен съд по гр.д.№ 912/ 2010 г. са уважени предявените против касатора от Г. Х. К. искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и т.2 от КТ и чл.55 ал.1 от ЗЗД.
На основание чл.18 ал.2 т.2 от Тарифа за държавните такси указва на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер 97,83 лв (деветдесет и седем лева, осемдесет и три стотинки). В противен случай жалбата ще бъде върната.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: