2
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 2437/2013 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№320
гр.София, 11.06. 2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и трети май две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 2437/2013 година
Производство по чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.
Обжалвано е въззивно решение с № 439 от 19.11.2012 год., постановено по гр.дело № 403/2012 год. по описа на Смолянския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 148 от 09.07.2012 год. по гр.дело № 205/2011 год. на Златоградския районен съд за признаване за установено по отношение на Х. Г. Ц. с ЕГН [ЕГН] и Н. С. Ц. с ЕГН [ЕГН], двамата от [населено място], [улица], че С. П. Д. е собственик по силата на дарение, извършено от нейната майка С. А. Д. на недвижими имоти както следва:
1. Поземлен имот с идентификатор…., с площ 241 кв.м., при граници: поземлени имоти с идентификатор….., …., ….., ….., ……, заедно с построената в имота еднофамилна двуетажна жилищна сграда със застроена площ 88 кв.м. с идентификатор ….. по действащата кадастрална карта на З..;
2. Поземлен имот с идентификатор …., с площ 20 кв.м., при граници: поземлени имоти с идентификатори….., ….., ….. по действащата кадастрална карта на [населено място], заедно с построената в имота сграда с идентификатор ….. със застроена площ 27 кв.м.;
3. Едноетажна селскостопанска сграда с идентификатор …… със застроена площ 5 кв.м., построена в Поземлен имот с идентификатор ….., с площ 241 кв.м., при граници: поземлени имоти с идентификатори ….., …., ….., ….., ….., по действащата кадастрална карта на….;
4. Едноетажна селскостопанска сграда с идентификатор …. със застроена площ 88 кв.м., построена в поземлен имот с идентификатор ….., с площ 241 кв.м., при граници: поземлени имоти с идентификатори …., ….., ….., ….., ….. по действащата кадастрална карта на З. с осъждане Х. Г. Ц. с ЕГН [ЕГН] и Н. С. Ц. с ЕГН [ЕГН], двамата от З., [улица] на основание чл.108 ЗС да предадат на С. П. Д. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], кв…. 31, вх.1, ет.5, собствеността и владението на гореописаните имоти.
С осъждане Х. Г. Ц. с ЕГН [ЕГН] и Н. С. Ц. с ЕГН-[ЕГН], двамата от З., [улица], да заплатят на С. П. Д., с ЕГН [ЕГН] от [населено място], кв….. 31, вх.1, ет.5 разноски по водене на делото, представляващи държавна такса, разноски за особен представител и адв.възнаграждение общо в размер на 730,27 лева/седемстотин и тридесет лева и 0,27 стотинки/.
Недоволен от въззивното решение е касаторът Х. Г. Ц., представляван от адвокат Г. Д., който го обжалва в срока по чл.283 ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1 ГПК поради наличие на противоречива практика по обуславящия изхода на делото въпрос по приложението на чл.12, чл.235, ал.2 и чл.165, ал.2 ГПК: следва ли съдът да обсъди всички доказателства от значение за изхода на спора, в т.ч. и допуснатата от съда съдебно-оценъчна експертиза, която в случая не е намерила отражение нито в първоинстанционното, нито във въззивното решение, при което е налице произнасяне по непредявен установителен иск тъй като е заявен иск по чл.108 ЗС.
Недоволна от въззивното решение е жалбоподателката Н. С. Ц., представлявана от адвокат Ф. Е., която го обжалва в срока по чл.283 ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1 ГПК по следните въпроси:
1. Въззивният съд, който действува не като контролно-отменителна инстанция, а като инстанция по същество, има ли съдопроизводствено задължение да постанови съдебен акт съобразно изискванията на чл.236 от ГПК, във връзка с чл.273 от ГПК или е достатъчно да отбележи в своя диспозитив, че потвърждава решението на първата инстанция.
2. Следва ли въззивният съд да се произнесе в своето съдебно решение или в мотивите към него, по силата на кой придобивен способ признава ищеца за собственик на имота и въз основа на какъв иск.
3. Когато въззивният съд постановява, че потвърждава решението на първата инстанция „…като законосъобразно и правилно”-означава ли това, че съдът се е произнесъл по различни и самостойни критерии, които са в кумулация.
4. Следва ли въззивният съд да се произнесе в съдебното си решение, което се ползува със сила на присъдено нещо, по направените от ответниците възражения в първата инстанция и поддържани във въззивната инстанция, а именно: възражение за придобиване право на собственост при петгодишен срок на владение, при десетгодишен срок на владение, възражение за прихващане, възражение за задържане при уважаване на предявения иск, възражение за недействителност на представени нотариални актове.
5. Как би следвало съдът да квалифицира „иск за предаване на собствеността и владението” формулиран от ищеца в исковата молба.
6. Иск за предаване на владението, без да има заявена от ищеца претенция за установяване правото на собственост, не следва ли да се квалифицира от съда като владелчески иск /чл.74, чл.76 от ЗС/.
7. Когато съдът погрешно квалифицира предявеното от ищеца с исковата молба спорно материално право, чиято защита се иска и се произнесе по иск, който не е предявяван това обуславя ли недопустимост в произнасянето или е само неправилност.
8. Може ли да се иска и допуска от съда изменение на иска след първото по делото заседание, както това е сторил ищецът по делото в първата инстанция.
9. След конституирането на необходим другар в процеса, както това е станало с моята доверителка, съдът следва ли да повтори всички процесуални действия от начало /разпит на свидетели, събиране на експертни доказателства и други/ или това не е необходимо и няма да се наруши равенството в процеса и правото на защита на новоконституирания другар.
10. Когато съдия докладчика в първата инстанция е съдия докладчик и във въззивната инстанция/съдия И. К./ това влияе ли върху валидността, допустимостта и правилността на съдебното решение.
От ответника по касация С. П. Д., представлявана от адвокат Л. С. е постъпил отговор по чл.287, ал.1 ГПК със становище за недопустимост. Претендира за направените разноски по делото пред настоящата инстанция.
Върховният касационен съд, състав на І-во гражданско отделение, разгледа касационните жалби с оглед наведените в изложенията основания за допустимост на касационното обжалване и като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното:
За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че ищцата С. П. Д. е собственик на процесните имоти на валидно правно основание – дарение от майка й С. А. Д. като правото на собственост не е преминало в патримониума на ответниците Х. и Н. Ц., защото не е спазена предвидената в закона нотариална форма, а в тяхна полза не е изтекла и предвидената в закона придобивна давност.
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд (тъй като тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската колегия същия съд, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата служат за ръководство на съдилищата) и тълкувателните на Общото събрание на гражданската и търговска колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт. За това незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” доколкото е все пак противоречива мястото й е в чл.280, ал.1, т.2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция /да правораздава по отделни дела/ само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. Касаторите не са сравнили отделни случаи по съдебни актове, не са обосновали противоречивото разрешаване по поставени въпроси с обжалваните решения, защото следва да се намери общото между тях и това общо да е материалноправен или процесуално правен въпрос.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена.
За да убеди касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторът трябва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая не е сторено, за да намери приложение чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Така както са изложени основанията за допустимост касаят чл.281, т.3 ГПК.
Представените решения на Върховния съд и Върховния касационен съд касаят различна фактическа обстановка.
Решение № 16 от 24.03.2011 год. по т.дело № 354/2010 год. на І-во търговско отделение на ВКС е свързано с приложението на чл.125, ал.3 във връзка с чл.129 Търговския закон в производство по чл.290 ГПК, чл.293, ал.4 във връзка с чл.270, ал.3 и чл.6, ал.2 ГПК;
Решение № 235 от 04.07.2011 год. по гр.дело № 513/2010 год. на ІV-то гражданско отделение на ВКС е постановено по иск с правна квалификация чл.26, ал.1 във връзка с чл.152 ЗЗД;
Решение № 1323 от 26.10.1999 год. по гр.дело № 612/1999 год. на V-то отделение(търговско) на ВКС касае приложението на чл.71, чл.194, чл.195 и чл.196 Търговския закон при друг процесуален ред в производство по чл.218а и сл.ГПК/отменен/;
Решение № 155 от 22.03.2011 год. по гр.дело № 16/2011 год. на І-во гражданско отделение е свързано с приложението на чл.22, ал.1, т.6 ГПК за отвод на състав;
Решение № 4939 от 12.09.2011 год. по гр.дело № 6986/2011 год. на Софийския градски съд, ІV-Г състав не следва да се съобразява понеже е непълно и липсва заверка, че е влязло в сила;
Решение № 153 от 17.01.1983 год. по гр.дело № 2992/1982 год. на І-во гражданско отделение на ВС е постановено в производство по финансов начет на основание чл.20, ал.1, б.”а” ЗФК във връзка с чл.301, ал.1 и чл.2, ал.2 ГПК/отм./;
Решение № 39 от 14.02.1989 год. по гр.дело № 597/1988 год. на І-во гражданско отделение касае производство за делба съгласно чл.288, ал.5 във връзка с чл.2 ГПК/отм./;
Решение № 300 от 06.07.1989 год. по гр.дело № 242/1989 год. на І-во гражданско отделение на ВС е постановено в производство по извършване на делба във връзка с чл.69, ал.2 ЗН и чл.2 ГПК/отм./;
ТР № 91 от 01.10.1974 год. по гр.дело № 63/1974 год. на ОСГК се отнася до чл.13, ал.3 СК/отм./ във връзка с чл.22 СК и чл.108 ЗС;
Решение № 2452 от 15.10.1960 год. по гр.дело № 6040/1960 год. на І-во гражданско отделение на ВС касае владеене на имот на основание предварителен договор, при което иска е с правна квалификация чл.108 във връзка с чл.70, ал.3 ЗС;
Решение № 246 от 14.05.2010 год. по гр.дело № 344/2009 год. на ІІ-ро гражданско отделение на ВКС е свързано с приложението на чл.124, ал.1, 214, чл.280, ал.1, т.2, чл.290, чл.537, ал.2 ГПК и допустимостта на установителен иск за собственост след като пред първата инстанция е преминато към осъдителен иск – по чл.108 ЗС;
Решение № 63 от 28.05.2011 год. по т.дело № 490/2010 год. на ІІ-ро търговско отделение на ВКС е постановено по искове между фирми с правна квалификация чл.59 ЗЗД във връзка с чл.214 ГПК;
Решение № 87 от 14.07.2011 год. по т.дело № 688/2010 год. на І-во търговско отделение на ВКС е по претенция за недостатъци в строителство на основание чл.265, ал.1, пр.2 ЗЗД във връзка с чл.214, ал.1, т.3 и чл.147 ГПК;
Решение № 8 от 19.02.1974 год. по гр.дело № 102/1973 год. на ОСГК на ВС е постановено в производство по отмяна на основание чл.231, б.”г” ГПК/отм./ във връзка с чл.108 ЗС и чл.32, т.2 ЗТСУ;
Решение № 2550 от 20.12.1969 год. по гр.дело № 1377/1969 год. на І-во гражданско отделение на ВС касае приложението на чл.72 и чл.74, ал.2 ЗС по иск с правна квалификация чл.108 ЗС и
Решение № 83 от 15.08.1988 год. по гр.дело № 47/1988 год. на ОСГК на ВС е по иск с правна квалификация чл.108, ал.1 ЗС, но касаят различна фактическа обстановка;
Определение № 394 от 08.07.2009 год. по ч.гр.дело № 370/2009 год. на ІV-то гражданско отделение в производство по чл.274, ал.2 ГПК, но във връзка с чл.214, ал.1 и чл.147, т.1 ГПК.
ТР № 1 от 04.01.2001 год. по т.дело № 1/2000 год. на ОСГК на ВКС касае въпроси на въззивното производство, но по ГПК/отменен/-друг процесуален ред.
Обжалваното решение не противоречи и на ТР № 1/2010 год. на ОСГК на ВКС, което се отнася в т.2 до решение по чл.7 ЗВСОНИ, а позоваването на т.1 не е съобразено, че е отклонена.
При този изход на спора на ответницата по касация се присъждат направените по делото разноски за адвокатски хонорар пред настоящата инстанция в размер на сумата 500 лева.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І-во гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Смолянския окръжен съд с № 439 от 19.11.2012 год., постановено по гр.дело № 403/2012 год.
ОСЪЖДА Х. Г. Ц. ЕГН [ЕГН] и Н. С. Ц. ЕГН [ЕГН], двамата от З., [улица] да заплатят на основание чл.78, ал.3 ГПК на С. П. Д. ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк], вх.1, ет.5 сумата 500/петстотин/лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: