3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ по гр. д. № 1172/10 г. на ВКС, І ГО, стр.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 354
гр. София, 14.04.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на шести април през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 1172 по описа за 2010 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от И. Г. И. срещу решение от 26.04.2010 г. по гр. д. № 22/10 г. на Окръжен съд[населено място] в частта, в която е осъден да заплати стойността на подобрения и е постановено право на задържане. Касаторът счита че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Ответникът по касация А. П. Ц., действуващ като [фирма][населено място] е подал насрещна касационна жалба в частта, в която искът за собственост е уважен, както и в частта, в която е осъден да заплати обезщетение по чл. 59 ЗЗД.
ВКС, след като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
С решение от 16.09.2008 г. по гр. д. № 1125/07 г. Районен съд[населено място] е отхвърлил предявения от И. И. срещу А. П. Ц., действуващ като [фирма] иск за собственост на поземлен имот № 48489.13.211 по КК на[населено място] с площ 274 кв. м., както иска по чл. 59 ЗЗД за заплащане на 2 100 лв. обезщетение за ползуване на имота.
С обжалваното решение въззивният съд е отменил първоинстанционното решение. Постановил е ново решение, с което е осъдил А. Ц., действуващ като [фирма] да предаде на И. И. владението на 107.30 кв. м. от имота, върху които е изградена постройка с прилежащ терен, като е отхвърлил иска за собственост в останалата му част за 166.70 кв. м. Осъдил е А. Ц., действуващ като ЕТ „А. – А. П.”да заплати на И. И. 1 464 лв. обезщетение по чл. 59 ЗЗД, като е отхвърлил иска до 2 100 лв. Осъдил е И. И. да заплати на А. П. Ц., действуващ като [фирма] подобрения в размер на 27 991.81 лв. заедно със законната лихва, като е постановил право на задържане върху частта от имота до заплащане стойността на подобренията.
За да уважи частично иска въззивният съд приел че ищецът е възстановен собственик на земеделски имот, включен в границите на урбанизирана територия. Установено било, че в имота ответникът изградил постройка, която заедно с прилежащата площ заема 107.30 кв. м. от възстановения имот. До този размер искът за собственост бил основателен и следвало да бъде уважен, тъй като се ответника владеел без основание – изградил сграда без учредено право на строеж. По възражението на ответника съдът приел че той не може да оспорва правото на собственост на ищеца, тъй като не твърди че е собственик, затова не е налице правен интерес от оспорването. Съдът приел за основателен иска за заплащане на подобрения съгласно § 4в ПЗР на ЗСПЗЗ, затова собственикът на земята дължал заплащане на подобрения и имал право на задържане до заплащане на подобренията.
По жалбата на И. Г. И.
С оглед разясненията в Тълкувателно решение № 1/09 г. по т. д. № 1/09 г. на ОСГТК на ВКС настоящият състав приема, че в изложението е формулиран въпрос дали разпоредбата на §4в ПЗР на ЗСПЗЗ се отнася и за лица, които не са ползуватели на имот въз основа на актовете посочени в §4 ПЗР на ЗСПЗЗ и дължи ли се обезщетение по чл. 72 ЗС на лице, което е изградило временна постройка по чл. 120 ал. 4 З. /отм./.
Сочи се основание за допустимост по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 2 ГПК.
При проверка на основанията за обжалване ВКС счита, че има основание за допустимост на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. Цитираната т. 2 от Тълкувателно решение № 6 от 10.05.2006 г по т. гр. д. № 6/2005 г. на ВКС ОСГК има отношение към спора между страните. С нея се тълкува понятието „предоставяне на трети лица” по смисъла на чл. 10 ал. 13 ЗСПЗЗ като акт на разпореждане, включително и тогава, когато е извършен от общински органи, каквото разпореждане в случая е извършено от страна на О.[населено място].
По смисъла на чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, същественият въпрос ще е разрешаван противоречиво от съдилищата тогава, когато освен обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение, в което същият въпрос е разрешен по различен начин. Според решения № 56 от 1997 г. на ВКС, IV г. о. и № 875 от 31.07.2000 г. по гр. д. № 2283/99 г. на ВКС IV ГО, лицата, ползували земеделски земи на основание актовете посочени в § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ имат право на заплащане сумата с която се е увеличила стойността на имота, тъй като се приравняват на добросъвестните владелци – подобрители, но това право нямат лицата, на които земята е била дадена за лично ползване. Тъй като имотът не е предоставен на ответника за лично ползуване, решенията са неотносими към спора. Осносимо към формулирания въпрос е решение № 1233 от 20.01.2009 г. по гр. д. № 4340/2007 г. на ВКС I. ГО с което е прието, че когато ответникът е имал разрешение за изграждане на временни постройки върху имота, собственост на държавата, притежавайки единствено правото по чл. 120 ал. 4 ППЗТСУ /отм./ той е бил държател на имота и в това му качество не може да се ползва от правата по чл. 72 ЗС. Отношенията между страните във връзка с подобренията следва да се разрешат на плоскостта на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД. На подобрителя се дължи обезщетение за увеличението на стойността на имота, в резултат на извършените подобрения, но само до размера на направените разноски, т. е. до размера на неговото обедняване. С оглед на различното решаване на формулирания въпрос, касационното обжалване следва да бъде допуснато.
По жалбата на А. П. Ц., действуващ като [фирма]
В насрещната жалба е формулиран въпрос допустим ли е косвен съдебен контрол за законосъобразност на решение на ОСЗ от трето лице, страна в иск за собственост, което не е участвувало в производството пред ОСЗ и следва ли съдът да събере всички относими към спора доказателства с оглед правилното решаване на спора.
Въпросът дали съдът е изпълнил задължението си да събере и прецени всички доказателства е фактически и е основание за касационно обжалване по чл. 281 ал. 1 т. 3 ГПК, а не основание за допустимост на касационното обжалване. В производството по чл. 288 ГПК не се проверява правилността на въззивното решение, а се извършва преценка за критериите на чл. 280 ал. 1 ГПК при наличието на които касационната жалба следва да се допусне до разглеждане по същество, затова този въпрос не е основание за допускане на касационно обжалване.
Налице е противоречиво решаване по въпроса дали съдът е бил длъжен да осъществи косвен съдебен контрол за законосъобразност на решението н а ОСЗ в производството по чл. 108 ЗС. Въззивният съд е приел че в това производство не следва да се разглеждат възраженията на ответника дали решението на ОСЗ е законосъобразно. Обобщено, в решения № 54 от 24.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2503/2007 г., I. ГО, № 338 от 18.02.2008 г. по гр. д. № 296/08 г. на 5 членен състав, № 24 от 01.02.1999 г. по гр. д. № 1912/97 г. на ВКС ІV ГО, № 71 от 15.05.2009 г. по гр. д. № 6429/07 г. на ВКС І ГО, № 54 от 24.03.2009 г. по гр. д. № 2503/07 г. на ВКС ІІІ ГО и № 296/09 г. по гр. д. № 512/08 г. на ВКС ІV ГО е прието, че е допустимо в производството по чл. 108 ЗС съдът да извърши косвен съдебен контрол за законосъобразност на решение постановено от ОСГ с което собствеността е възстановена. Според решение № 1340 от 23.12.1985 г. по гр. д. № 612/85 г. на ВС І ГО и № 789 от 25.07.2000 г. по гр. д. № 1504/99 г. на ВКС ІІ ГО, нотариалният акт издаден по обстоятелствена проверка не се ползува със СПН, а с решение № 403 от 08.06.2005 г. по гр. д. № 935/04 г. на ВКС І ГО е прието, че когато ищецът по иск за собственост се позовава на деривативно придобиване на собствеността на процесния имот, следва да докаже правото на собственост на своя праводател.
По изложените съображения настоящият състав на ВКС счита, че касационните жалби следва да се допуснат до касационно обжалване.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 26.04.2010 г. по гр. д. № 22/10 г. на Окръжен съд[населено място].
УКАЗВА на И. Г. И. в едноседмичен срок да внесе 560 лв. д. т. по сметка на ВКС съгласно Т. за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, както и да представи вносна бележка с която да установи плащането.
УКАЗВА на А. П. Ц., действуващ като [фирма][населено място] в едноседмичен срок да внесе 112 лв. д. т. по сметка на ВКС съгласно Т. за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, както и да представи вносна бележка с която да установи плащането.
След изтичане на срока за внасяне на държавна такса делото да се докладва за насрочване на дата за разглеждането му в открито съдебно заседание, респективно за прекратяване на производството.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: