3
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 4559/2013 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 413
гр.София, 20.09.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на шестнадесети септември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
ч.гражданско дело под № 4559/2013 година
Производство по чл.274, ал.2 ГПК.
Обжалвано е определение № 926 от 03.04.2013 год., постановено по ч.гр.дело № 380/2013 год. на Пловдивския апелативен съд, с което е определен за компетентен да се произнесе по предявения от [фирма] със седалище [населено място] против [фирма] със седалище [населено място] негаторен иск – Димитровградския районен съд.
Недоволен от определението е жалбоподателят [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], представлявано от адвокат А. Ш., който го обжалва в срока по чл.275, ал.1 ГПК като счита, че е недопустимо тъй като апелативният съд се е произнесъл без да е налице спор за подсъдност, а освен това е неправилно поради съществено нарушение на процесуалния закон понеже делото е търговско и макар искът да е по чл.109, ал.1 ЗС по своята същност спорът е търговски.
Върховният касационен съд, състав на І-во гражданско отделение, разгледа частната касационна жалба и като взе предвид доводите на страната и данните по делото, приема следното:
За да постанови обжалваното определение, постановено в производство по чл.122 ГПК апелативният съд е приел, че компетентен да се произнесе по иска на основание чл.109, ал.1 ЗС е основния първоинстанционен съд – Димитровградския районен съд тъй като цената на негаторния иск е определена при условията на чл.70, ал.3 ГПК в размер на 30 000 лева съгласно определение № 159 от 11.03.2013 год. по гр.дело № 1676/2013 год. на ІV-то гражданско отделение на Върховния касационен съд.
Частната касационна жалба е редовна и допустима.
Разгледана по същество се явява неоснователна.
Определението на апелативния съд е валидно, допустимо и правилно като при постановяването му не е допуснато съществено нарушение на процесуалния закон.
При постановяване на обжалвания съдебен акт е съобразено и определение № 159 от 11.03.2013 год., постановено по ч.гр.дело № 1676/2013 год. по описа на ІV-то гражданско отделение на Върховния касационен съд, с което е определена цена на предявения негаторен иск по чл.109, ал.1 ЗС съгласно чл.278, ал.2 ГПК в размер на 30 000 лева при условията на чл.70, ал.3 ГПК според приблизителния размер на разходите за премахване на пречещия газопровод в точките на пресичане и припокриване. Взето е предвид и определение № 90 от 26.03.2013 год. по гр.дело № 35/2013 год. на Хасковския окръжен съд, с което е повдигнат спор за подсъдност за определяне родово компетентния съд да разгледа спора, по което законосъобразно апелативният съд в производството по чл.122 ГПК е приел, че е посочения районен съд.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І-во гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 226 от 03.04.2013 год., постановено по ч.гр.дело № 380/2013 год. по описа на Пловдивския апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: