2
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 3337/2013 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 470
гр.София, 30.09.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на деветнадесети септември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 3337/2013 година
Производство по чл.280 ГПК.
Обжалвано е въззивното решение на Варненския апелативен съд с № 17 от 01.02.2013 год., постановено по гр.дело № 410/2012 год., с което е обезсилено решение № 1052 от 23.05.2012 год. по гр.дело № 753/2011 год. на Варненския окръжен съд за отхвърляне иска на Р. Д. С. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], вх.Б, ет.4, ап.39 и С. Д. Г. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], вх.Б, ет.1 срещу [фирма], ЕИК[ЕИК] [населено място], [улица], представлявано от управител Ф. И. Б. за предаване владението на недвижим имот, представляващ част от ПИ № .. по КП от 1999 год. с площ 5440 кв.м., попадащи в УПИ …. по ЗРП на кв.14, [населено място], щрихована в оранжев цвят на скицата на л.120 от гр.дело № 6882/2007 год. по описа на В. ХХІ-ви състав, която приподписана от съда е неразделна част от реституционното решение, идентична с частта, защрихована в червено от имот с идентификатор 110135.4510.816/стр.25 от гр.дело № 18686/10, приложено към настоящото/, на основание чл.108 ЗС и делото е върнато за разглеждане от друг състав на същия съд.
Недоволен от решението е касаторът [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], представляван от адвокат Т. Г. К., който го обжалва в срока по чл.283 ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следния процесуалноправен въпрос: „следва ли въззивният съд да отмени като недопустимо решението на първоинстанционния съд, постановено спрямо починала страна при положение, че наследниците са конституирани и са взели участие при разглеждане на делото пред въззивната инстанция, или въззивният съд следва да се произнесе по същество на въззивните жалби”.
Ответниците по касация Р. Д. С., Р. С. Н. и Н. С. А., трите от [населено място] не вземат становище по допустимостта на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на І-во гражданско отделение, разгледа касационната жалба с оглед наведените основания за допустимост на касационното обжалване и като взе предвид доводите на страната и данните по делото, приема следното:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че последното съдебно заседание пред първоинстанционния съд е проведено на 25.04.2012 год., към който момент ищцата С. Д. Г. е починала /на 12.01.2012 год./ и по делото не са конституирани и не са участвали нейните наследници – за това решението, постановено при участие на неправоспособна /починала/ страна е прието за недопустимо и на основание чл.270, ал.3 ГПК е обезсилено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав.
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд (тъй като тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската колегия същия съд, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата служат за ръководство на съдилищата) и тълкувателните на Общото събрание на гражданската и търговска колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт. За това незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” доколкото е все пак противоречива мястото й е в чл.280, ал.1, т.2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция /да правораздава по отделни дела/ само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. Касаторът не е сравнил отделни случаи по съдебни актове, не е обосновал противоречивото разрешаване по поставени въпроси с обжалваното решение, защото следва да се намери общото между тях и това общо да е материалноправен или процесуално правен въпрос.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена.
За да убедят касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторите трябва да изложат сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочат как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая не е сторено, за да намери приложение чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
ТР № 1/2000 год. и ТР № 1/2001 год., двете на ОСГК на ВКС, са приети при действието на отменения ГПК. В случая обжалваното въззивно решение не противоречи на съдебната практика, за да намери приложение коя да е от хипотезите на чл.280, ал.1 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І-во гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Варненския апелативен съд с № 17 от 01.02.2013 год., постановено по гр.дело № 410/2012 год.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: