3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 898
С., 01.07. 2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №1733/2010 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адвокат Д. – процесуален представител на ответника по исковата молба [фирма] – [населено място], против въззивно решение №32/19.7.2010 г. по гр.д.№293/2010 г. по описа на Видинския окръжен съд, г.к..
С обжалваното решение е потвърдено решение №94, т.ІІ, стр.316/09.4.2010 г. по гр.д.№1479/2009 г. по описа на Видинския районен съд, с което [фирма] – В., е осъдено да заплати на А. Й. Г. от [населено място] сумата 1612,12 лева, заедно със законната лихва, считано от 04.9.2010 г. до окончателното издължаване, представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди , представляващи разликата между пенсията за осигурителен стаж и възраст, която би имала право да получи, ако се била пенсионирала на длъжността “стругар” при навършване на изискуемата се за длъжността възраст и осигурителен стаж, ако не била получила професионалните си заболявания и получената от ищцата за времето от 10.9.2008 г. до 01.10.2009 г. пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Въззивната инстанция е приела за безспорно по делото, че по време на работата си при ответника ищцата е получила професионално заболяване, поради което й е отпусната пенсия по инвалидност. Поради това съдът е стигнал до извод, че е налице хипотезата на чл.200 КТ, тъй като заболяванията са във връзка с работата по трудовото правоотношение с предприятието и е установено безспорно, че това е довело до инвалидизиране и по-ранно пенсиониране. Въз основа на това и на основание чл.200, ал.3 КТ окръжният съд е приел, че на ищцата се дължи обезщетение, представляващо разлика между размера на пенсията, която тя би получила, ако не беше получила професионално заболяване, т.е. пенсиониране поради изслужено време и възраст, и пенсията която е получила поради неработоспособност вследствие професионалното заболяване преди навършване на пенсионна възраст, а именно между пенсията на осигурителен стаж и възраст, която би имала право, ако се е била пенсионирала на длъжността “стругар” при навършване на изискуемата се за длъжността възраст и осигурителен стаж, и получената на времето от 10.9.2009 г. до 01.10.2009 г. пенсия за осигурителен стаж и възраст.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че въззивната инстанция се е произнесла по материалноправни и процесуалноправни въпроси, решение в противоречие с практиката на ВКС и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Като такъв се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по неконкретизиран, недопустим и невъзможен иск, което произтича от следното – ищцата без да получава и да е искала да получи или да й е определена пенсия за осигурителен стаж и възраст, претендира въз основа на нея имуществени вреди. Като следващ важен материалноправен и процесуалноправен въпрос се сочи, че претенцията на ищцата е една презумпция и съдът се е произнесъл като е приел за съществуващи факти, които в действителност и видно от делото не съществуват. Твърди се, че въззивната инстанция не е обсъдила всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност, които да обсъди и обоснове решението си на приетите за установени от него обстоятелства по делото и върху закона. Твърди се, че той е длъжен да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска и които са от значение за спорното право, като в мотивите си съдът следва по свое убеждение да подложи на преценка фактите и обстоятелствата по делото. Сочи се, че съдът изгражда своите изводи не само от отделните факти, но и от връзката между тях, като ги преценява съвместно с всички доказателства по делото и с оглед неговия предмет и търсената защита. Твърди се, че в обжалваното решение се приповтарят мотивите от решението на районния съд, който без да е запознат подробно със събраните по делото доказателства и изслушаната експертиза е постановил едно грешно и порочно решение, непочиващо на събрани в производството доказателства. По-нататък в изложението подробно се обсъждат факти и обстоятелства от спора, представени доказателства.
Излага се, че друг въпрос, който не е разгледан и обсъден от въззивният съд е свързан с разпоредбите на пенсионното осигурително законодателство и начина на изчисляване на различните видове пенсии, като пак подробно се обясняват факти и обстоятелства по спора. Сочи се, че фактическите констатации на съда са опорочени поради грешка при прилагане на правилата за логическото мислене и опитните правила, което е довело до грешни фактически констатации, довели до грешни правни изводи.
Моли се да допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответницата по касация А. Й. Г., посредством процесуалния си представител – адв. М., е депозирала отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и отговора на ответницата по касация намира следното:
В изложението, макар и непрецизно формулиран, е поставено процесуалноправен въпрос “Не са преценени всички ангажирани по делото доказателства във връзка с твърдението на ищцата, че получава пенсия за осигурителен стаж или възраст, на което тя основава претенцията си по чл.200, ал.3 КТ ?”. Въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Представените решения са неотносими към поставения въпрос, поради което посоченото решение не следва да бъде допуснато на основание 280, ал.1, т.2 ГПК.
На касационния жалбоподател следва да се укаже да внесе държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер на 34 лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №32/19.7.2010 г. по гр.д.№293/2010 г. по описа на Видинския окръжен съд, г.к., по касационна жалба, вх.№2195/31.8.2010 г., подадена от адвокат Д. – процесуален представител на [фирма] – [населено място], на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
УКАЗВА на [фирма] – [населено място], са представи в седмичен срок от получаване на настоящото определение документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер на 34/тридесет и четири/ лева.
При неизпълнение на указанията касационната жалба ще бъде върната, а производството по делото прекратено.
Делото да се докладва на съдията-докладчик три дни след изтичане на срока, както и при изпълнение на указанията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: