О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 220
София 13.05.2013 г.
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ПЪРВО гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори април, две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ: Костадинка Арсова
Светлана Калинова
изслуша докладваното от съдията Арсова ч.гр.д.№ 2282/2013 година:
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.
Д. И. А. е подала частна жалба срещу определение от 28.01.2013 г. по ч.гр.д. № 16129 от 2012 г. на Софийски градски съд, с което е оставено без разглеждане като недопустимо възражението й срещу заповедта за изпълнение, издадена по чл.410 ГПК по гр.д. № 15337 от 2009 г. на Софийски районен съд, 85 състав.
Възражението е прието за просрочено – подадено извън едномесечния срок по чл.423, ал.1 ГПК, считано от връчване на съобщението за доброволно изпълнение. Производството е било прекратено с атакуваното определение. В жалбата се излагат основания за неправилност при връчването на съобщението защото не е предадено лично на длъжника, който се е намирал извън пределите на страната , а на трето лице, чието качество не е уточнено и липсват данни, че е предупредено за задължението за предаване.
Ответника [фирма] не е взел становище по частната жалба .
Върховния касационен съд, Първо отделение като взе предвид доводите на страните и данните по делото приема следното от правна и фактическа страна:
Подадената частна жалба е допустима, но неоснователна.
С чл.274, ал.1, т.1 ГПК е възприета обжалваемост на определенията, които преграждат развитието на съдебното производство какъвто е и настоящият случай. Обаче определенията по чл.423 ал.1 ГПК , произнесени по същество от съответния окръжен съд не подлежат на обжалване тъй като съдът не действа като въззивна инстанция. Тези определения не преграждат развитието на заповедното производство и за тях не е предвидена изрична обжалваемост в процесуалния закон.
Атакуваното определение на СГС с което е прието, че възражението е недопустимо защото е подадено след изтичането на преклузивният едномесечен срок, предвиден в чл.423, ал.1 ГПК е правилно.
Разпоредбата на чл.423, ал.1 ГПК предоставя на длъжника възможности за оспорване на заповедта за изпълнение при наличието на четири хипотези , свързани с неправилност при връчването й, който дават възможност да се преодолее нейният стабилитет, но поставя условието възражението да е подадено в едномесечен срок от узнаването.
По издаденият изпълнителен лист въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение е образувано изп.д. №…. по описа на ЧСИ Б.. По това дело е изпратено П., което е получено от зетя на жалбоподателката И. Т. И. . Въпреки представеното копие от личната карта на жалбоподателката, удостоверението за регистрация на гражданин на съюза и двата билета по делото не е установено по несъмнен начин, че узнаването на заповедта е станало на 16.08.2012 г. при проверка в касата на [фирма] , а не й е било съобщено преди това от нейният зет И. Т. И., получателя на П.. Подържаното оплакване за нередовност на връченото съобщение за доброволно изпълнение е неоснователно и не кореспондира с доказателствата, приложени в делото, а освен това е и ирелевантно. Връчена е покана за доброволно изпълнение на 06.06.2010 г. , изпратена до жалбоподателката и получена от нейния зет И. Т. И. – съпруг на дъщерята на Д. А. на нейния постоянен адрес, който съвпада и с регистрираният й настоящ адрес. И. И. е лице, което живее на адреса и което е било уведомено , че е задължено да предаде съобщението до адресата. Непредаването на съобщението от получателя на адресата не говори за процесуално нарушение от връчителя , а за неизпълнение на задължението на лицето, което е получило съобщението. Върху съобщението липсва отметка ,че същото не може да бъде предадено на адресата , който отсъства от страната. Следователно е изпълнена процедурата по призоваване, предвидена в чл.46, ал.1 и ал.2 ГПК и връчването на съобщението е редовно. Жалбоподателката обаче твърди, че момента на връчването на П. е различен от момента на узнаването на издадената заповед за изпълнение и тя доказва, че е била вън от страната. В същото време не установява, че съобщението не й е било предадено преди проверката в касата на ответника. В случая на нея е възложена тежестта на доказване и тя следва да носи последиците от неустановяването на този факт.
При надлежно сезиране с възражение по чл.423 , ал.1 от ГПК съдът е длъжен да разгледа възражението и да се произнесе по неговата основателност, обусловена от установяването на четирите хипотези на текста. Надлежното сезиране предпоставя спазване на преклузивния едномесечен срок по за подаване на възражението, броен от момента на узнаване на заповедта за изпълнение. Посочването и доказването на момента на узнаване на заповедта за изпълнение е задължение на длъжника, който цели да се защити срещу нейните последици по посоченият специален ред. Сезираният с възражението въззивен съд е предоставил на жалбоподателя възможност да изложи обстоятелствата, необходими за преценката на допустимостта на възражението, но в определения за това срок тази възможност не е реализирана.
Изтекъл е преклузивният срок посочен в чл.423 , ал.1 ГПК и производството пред СГС по чл.423, ал.1 ГПК е недопустимо.
Частната жалба е неоснователна и в частта, с която е отказано възстановяването на срока по реда на чл.64, ал.2 ГПК. Настоящият състав споделя изцяло изводите на въззивният съд, че се касае за специално производство при което не се прилагат правилата на общата част на ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ в сила определение от 28.01.2013 г. по ч.гр.д. № 16129 от 2012 г. на Софийски градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: