3
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 2438/2013 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 280
гр.София, 14.06.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на дванадесети юни две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
ч.гражданско дело под № 2438/2013 година
Производство по чл.274, ал.2 ГПК.
Обжалвано е определение с № 102 от 21.01.2013 год., постановено по гр.дело № 403/2012 год. по описа на Смолянския окръжен съд, с което е оставена без уважение молба с вх.№ 5195 от 17.12.2012 год., подадена от адвокат Ф. Е. за изменение на въззивното решение с № 439 от 19.11.2012 год. по същото дело, в частта за разноските.
Недоволна от въззивното определение е жалбоподателката Н. С. Ц. от З., представлявана от адвокат Ф. Е., която го обжалва в срока по чл.275, ал.1 ГПК като счита, че е необосновано поради неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводството – чл.47, ал.6, чл.78, чл.273 ГПК във връзка с чл.36, ал.1 ЗА.
Ответниците по частната касационна жалба Х. Г. Ц. от З. и С. П. Д. от [населено място] не вземат становище.
Върховният касационен съд, състав на І-во гражданско отделение, разгледа частната касационна жалба и като взе предвид доводите на страната и данните по делото, приема следното:
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че липсва основание за присъждане на разноски тъй като депозираната от страната въззивна жалба е оставена без уважение, а първоинстанционното решение е потвърдено.
Частната касационна жалба е редовна и допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Определението на въззивния съд е незаконосъобразно.
Съгласно чл.48, ал.2 ГПК ако въпреки публикацията (в „Държавен вестник”) ответникът не се яви в съда, за да получи преписи от исковата молба и приложенията, съдът му назначава особен представител на разноски на ищеца.
По аргументи от Разпоредите на чл.1, чл.3, чл.5, чл.23, ал.1 и чл.25, ал.1 от Закона за правната помощ/ЗПП/, пар.3 и пар.6, ал.1 и ал.2, т.3 от ПЗР на ЗПП и от чл.44 от ЗА за това представителство приложими съответно са разпоредбите на ЗПП с оглед на обстоятелството, че то се осъществява на разноски на ищеца, а не се финансира от държавата /чл.2 и чл.4 от ЗПП/. Следователно, в такъв случай разпоредбите на Глава седма на ЗПП”Заплащане на правната помощ”, респективно на тези на предвидената с чл.37 от ЗПП Наредба за заплащането на правната помощ, не се прилагат. Компетентен да определи размерът на възнаграждението на назначения особен представител на ответника е съдът при условията на Наредба № 1/2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения по силата на чл.2, ал.2 от Наредбата, приложима по аналогия съобразно § 1 от Допълнителните й разпоредби. Възнаграждение за процесуално представителство се дължи за всяка инстанция съгласно раздел Трети от наредбата. С оглед разпоредбата на чл.76, изр.2 от ГПК възнаграждението следва да бъде внесено в съда от ищеца предварително – преди приключване на делото в съответната инстанция.
Като приел противното с обжалваното определение въззивният съд е приложил неправилно закона. Ето защо разпореждането следва да бъде отменено и на основание чл.278, ал.2 от ГПК бъде определено възнаграждението на адвокат Е. за правната помощ пред въззивния съд в размер на 254 лева съобразно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004 год., която сума ищцата е внесла.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І-во гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯВА определение с № 102 от 21.01.2013 год., постановено по гр.дело № 403/2012 год. по описа на Смолянския окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за въззивното производство на адвокат Ф. М. Е. от С. адвокатска колегия, особен представител на Н. С. Ц. в размер на 254/двеста петдесет и четири/лева, която да се заплати от внесената от ищцата С. П. Д..
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: