2
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 1876/2013 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 196
гр.София, 15.04. 2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на единадесети април две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 1876/2013 година
Производство по чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.
Обжалвано е въззивното решение с № 1567 от 25.10.2012 год., постановено по гр.дело № 1855/2012 год. по описа на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1602/19.04.2012 год., постановено по гр.дело № 14169/2010 год. на Районен съд-Пловдив, ХІV гр.състав в частта му, с която е отхвърлен предявения от И. Т. К. с ЕГН [ЕГН] в качеството му на едноличен търговец с фирма [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място],[жк], [жилищен адрес] против Министерство на земеделието и храните иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, с искане за приемане за установено помежду им, че ищецът е собственик на реална част от поземлен имот с ИД № …. по КК и КР, одобрени със заповед № РД…. от 0….. год. на изп.директор на А., находящ се в местност „К.”, [населено място], [община], обл.Пловдивска, с площ от 104 кв.м., извън признатото му право на собственост върху реална част от същия ПИ с площ от 1741 кв.м., съгласно комбинираната скица № 3 от заключението на вещото лице С. по букви А, Б, В, Г, Д, А, колорирана в оранжево, както и в частта му, с която е отхвърлен предявения от И. Т. К. с ЕГН [ЕГН] в качеството му на едноличен търговец с фирма [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място],[жк][жилищен адрес] против Б. Р. Б. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], обл.Пловдивска, иск с правно основание чл.53, ал.2 от ЗКИР с искане за признаване за установено по отношение на ответника, че при заснемането на поземлен имот с идентификатор ….. по одобрената кадастрална карта през ….. год. на [населено място], обл.Пловдивска е била допусната грешка, изразяваща се в това, че земна повърхност с площ от 350 кв.м. с форма на правоъгълник с размери 10 м по дължината на южната граница на имот № …., 10 м по дължина на северната граница на имот № …., 35 метра по западната граница на имот №……, 35 метра, свързващи имот №….. и имот № ….. е била заснета като част от поземления имот на ответника Б. с ИД №….. и за признаване за установено, че площта от 350 кв.м. към момента на изготвяне на кадастралната карта на [населено място], обл.Пловдивска е била собственост на ищеца на основание придобивна давност, започнала да тече от 1994 год.
Недоволен от въззивното решение е касаторът И. Т. К., ЕТ с фирма „И.-И. К.”, представляван от адвокат С. Д., който го обжалва в срока по чл.283 ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК тъй като окръжният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос, свързан с приложението на понятието „придобивна давност”, а понеже тълкуването и прилагането на този принцип е нарушено поддържа, че това е дало отражение върху правните изводи на решаващия съд, поради което обжалването е необходимо с цел точното прилагане на закона и развитието на правото.
Постъпила е и втора касационна жалба с вх.№ 114 от 03.01.2013 год. от И. Т. К. като управител на [фирма], която е след срока по чл.283 ГПК, но в нея се излагат съображения по съществото на спора.
От ответника по касация Министерство на земеделието и храните(МЗХ), [населено място] чрез старши юрисконсулт М. А. е постъпил отговор по чл.287, ал.1 ГПК със становище за недопустимост на касационното обжалване. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
От ответника по касация Б. Р. Б., представляван от адвокат И. Х. е постъпил отговор по чл.287, ал.1 ГПК със становище за недопустимост на касационното обжалване. Претендира за направени разноски в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на І-во гражданко отделение, разгледа касационната жалба с оглед наведеното в изложението основание за допустимост на касационното обжалване и като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното:
За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че процесната реална част от 104 кв.м. от имота е заснета в КККР като част от земите на държавния поземлен фонд (ДПФ), а като собственик е посочено МЗХ. Взето е предвид, че съгласно разпоредбата на чл.24, ал.7 ЗСПЗЗ, приета с изменението на закона („Държавен вестник”, бр.88/1998 год.) и действаща да момента, земите от ДПФ не могат да се придобиват по давност.
По отношение иска срещу ответника Б. Р. Б. е съобразено, че реална част с площ от 350 кв.м. на същото основание и чл.86 ЗС не е могла да се придобива по давност, а до одобряване на кадастралната карта на [населено място] през 2008 год. не са изтекли 10 години, поради което не е придобит по давност и за това искът по чл.53, ал.2 ЗКИР се явява неоснователен.
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена.
За да убеди касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторът трябва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая не е сторено, за да намери приложение чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Така както са изложени основанията за допустимост касаят чл.281, т.3 ГПК, свързани с неправилност на въззивното решение.
При този изход на спора на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника по касация Б. Р. Б. се присъждат разноски за адвокатски хонорар сумата 900 лева, а съгласно чл.78, ал.8 ГПК на МЗХ се присъжда юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата 400 лева.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І-во гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение с № 1567 от 25.10.2012 год., постановено по гр.дело № 1855/2012 год. по описа на Пловдивския окръжен съд.
ОСЪЖДА И. Т. К. с ЕГН [ЕГН], едноличен търговец, упражняващ дейност с фирма „И.-И. К.” ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място],[жк][жилищен адрес] да заплати: на основание чл.78, ал.8 ГПК на Министерство на земеделието и храните, [населено място], [улица] сумата 400/четиристотин/лева юрисконсултско възнаграждение и на основание чл.78, ал.3 ГПК адвокатско възнаграждение в размер на сумата 900/деветстотин/лева на Б. Р. Б., ЕГН [ЕГН] от [населено място], Пловдивска област.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/