ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 114
София, 03. 12. 2008 год.
В ИМЕТОНА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на втори декември, през две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Светла Димитрова гр.д. № 3773 по описа за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от И. Ж. И., чрез пълномощника му адв. В от АК-Варна против решение № 33 от 08.04.2008 г., постановено по гр.д. № 35 по описа за 2008 г. на Силистренския окръжен съд, с което е оставено в сила решението на Д. районен съд № 144/17.07.2007 г. и допълнително решение № 225 от 03.01.2008 г., постановени по гр.д. № 265/2007 г., с които на основание чл. 71, ал. 2 СК, упражняването на родителските права върху малолетното дете А, родена на 03.07.2004 г. е предоставено на майката Д. И. С., като бащата И. Ж. И. е осъден да заплаща месечна издръжка за детето и му е определен режим на лични отношения с него.
Касаторът поддържа в касационната си жалба вх. № 552 от 06.06.2008 г., че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано.
Въззивният съд с разпореждане на 25.06.2008 г. е оставил касационната жалба без движение, с указания в седмичен срок от съобщението, да се изложат основанията за допускане на касационното
обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, съгласно чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, както и да се внесе държавна такса по сметка на ВКС в размер на 30 лв.
В депозираната на 23.07.2008 г. молба, с приложено към нея изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът освен основанията по чл. 281, т. 3 ГПК като основания за допускане на касационното обжалване бланкетно е посочил хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, без да конкретизира кой материалноправен или процесуалноправен въпрос е бил решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, или решаван противоречиво от съдилищата.
Ответниците по касационната жалба Д. И. С. от гр. Д. и Дирекция за социално подпомагане гр. Д. не изразяват писмено становище по нея.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложеното основание за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
С обжалваното въззивно решение съдът е приел, че упражняването на родителските права върху малолетното дете А, родена на 03.07.2004 г. от фактическото съжителство между страните И. Ж. И. и Д. И. С., следва да бъде предоставено на майката Д. И. С., като бащата И. Ж. И. е осъден да заплаща 70 лв. месечна издръжка за детето и му е определен режим на лични отношения с него.
За да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК следва атакуваното въззивно решение да е постановено в противоречие със задължителната съгласно чл.130, ал.2 от ЗСВ практика на Върховния касационен съд, както и на постановленията и тълкувателните решения на Върховния съд. В конкретния случай такива съображения в приложеното към касационната жалба изложение относно основанията за допускане на касационно обжалване на решението на въззивния съд не са изложени, поради което на това основание не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Основанието за касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК е налице, когато даден правен въпрос /процесуален или материалноправен/ се решава противоречиво от съдилищата. Този правен въпрос трябва да е свързан с решаващите изводи на съда, т.е. тези, които са обосновали изводите за съществуването или несъществуването на спорното право и се явяват съществени с оглед изхода на делото. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не се съдържа обосновка на това кой правен въпрос в конкретния случай е решаван противоречиво от съдилищата, поради което и приложените към изложението копия на решения на Върховния касационен съд, касаещи съдебната практика по искове с правно основание чл. 106 СК и чл. 71, ал. 2 СК, не сочат на противоречива практика в горния смисъл, поради което и на това основание не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Във всички случаи повдигнатия в касационната жалба правен въпрос трябва да е съществен, т.е. да е свързан със съображенията на съда, които са обосновали изводите за съществуването или несъществуването на спорното право и се явяват съществени с оглед изхода на делото. В случая съдът е приел, че в интерес на малолетното дете, родено от фактическото съжителство на страните, е упражняването на родителските права да бъде предоставено на майката Д. И. С., а на бащата е определен режим на лични отношения с детето, а наведените основания за допустимост на касационното обжалване, бланкетно изброени, не са свързани с тези съображения на съда. Направените доводи от касатора в изложението за допускане на касационното обжалване обосновават касационни оплаквания относно порочността на постановения съдебен акт и могат да бъдат разглеждани от съда по същество в касационното производство едва след допускане на решението до касационно обжалване.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т. 1 и т. 2 ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на обжалваното въззивно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до разглеждане на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, касационната жалба на И. Ж. И. от гр. Д., чрез адв. В от АК-Варна, срещу решение № 33 от 08.04.2008 г., постановено по гр.д. № 35/2008 г. на Силистренския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: