2
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 3243/2014 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 211
София, 13.06.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на дванадесети юни две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 3243/2014 година
Производството е по чл.307, ал.1 ГПК.
Образувано е по „касационни жалби”/имат характер на молби за отмяна/ с вх.№ 6055/20.06.2013 год. на Върховния касационен съд /вх.№ 8433/23.07.2013 год. на Русенския окръжен съд/, допълнена с молба вх.№ 6156/25.06.2013 год. и с вх.№ 2403/11.03.2014 год. на Върховния касационен съд, подадени от Т.”Сила” със седалище и адрес на управление [населено място] могили, представлявана от председателя й А. С. И. като първата е приподписана от пълномощник адвокат С. Д. И. за отмяна на влязлото в сила решение № 589/22.10.2012 год., постановено по в.гр.дело № 853/2012 год. по описа на Русенския окръжен съд, което не е допуснато до касационно обжалване с определение № 77/14.02.2013 год. по гр.дело № 63/2013 год. на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд.
С разпореждане № 58/14.02.2014 год. на Председателя на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд преписка вх.№ 1889/10.02.2014 год., образувана по молба за отмяна по гр.дело № 623/2008 год. на Районен съд-Бяла е върната тъй като не отговаря на изискванията за редовност на разпоредбите на чл.303 и сл.ГПК:
1. за прилагане точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна съгласно чл.306, ал.1 ГПК и
2. за вписване на молбата, съгласно чл.112, б.”к” ЗС.
Повторно с разпореждане № 140/10.04.2014 год. на същия Председател преписка с вх.№ 5101/07.04.2014 год. е върната на администриращия съд с оглед чл.306 и 286 ГПК понеже въпреки дадените подробни указания молбата е изпратена без допуснатите нередовности да бъдат отстранени.
С молба от 04.03.2014 год. с вх.рег.№ 1708 от 17.04.2014 год. на Агенция по вписванията-гр.Бяла под № 199, том 2, подадена от Т.”С.” чрез адвокат И., са посочени основания за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 и т.4 ГПК тъй като „второинстанционният съд е постановил решението на основание неизследвано от съда в хода на съдебното следствие правоприемство”, в която насока се възпроизвеждат факти от делото и изброяват основанията за касационно обжалване по чл.281 и чл.280, ал.1, т.2 ГПК по допустимост с посочване на практика: решение № 83/15.08.1988 год. по гр.дело № 47/1988 год. на ОСГК на Върховния съд и решение № 1503/11.10.2002 год. по гр.дело № 1938/2001 год. на ІV-то гражданско отделение на Върховния касационен съд. Претендира за отмяна на „второинстанционното”/явно се има предвид въззивното/ решение и след съобразяване на всички доказателства, константната съдебна практика настоящата инстанция да се произнесе по съществото на спора като се уважи исковата претенция или делото да се върне на първоинстанционния съд със съответните указания.
От ответника по молбата за отмяна Община [населено място], Р. област, представлявана от адвокат Е. М. К. е постъпил писмен отговор с вх.№ 2977/16.05.2014 год. по чл.306, ал.3 ГПК със становище за недопустимост, респ. неоснователност. Претендира за направените разноски по делото за адвокатски хонорар.
Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното:
С определение № 417, постановено на 06.12.2013 год. по ч.гр.дело № 6149/2013 год., състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд, е отменил определение № 3469 от 23.07.2013 год. по в.гр.дело № 853/2012 год. на Русенския окръжен съд, с което е върната на основание чл.286, ал.1, т.1 ГПК като просрочена „касационна жалба вх.№ 6055/20.06.2013 год. и „допълнение към касационна жалба” вх.№ 6156/25.06.2013 год. на Т.”Сила” срещу решение № 589 от 22.10.2012 год. като делото е изпратено на Районен съд-Бяла за администрирането им по реда на чл.306 ГПК. В мотивите е прието, че не се касае за касационна жалба, а за молба за отмяна.
Отмяната по чл.303 и сл.ГПК е средство за извънреден, извънинстанционен контрол на влезли в сила съдебни решения. Основанията за отмяна изчерпателно са изброени в правната норма на чл.303 ГПК и се различават от основанията за касационно обжалване по чл.281 ГПК. Съдът по отмяната не проверява правилността на решението(решенията), тъй като то не е предмет на отменителното производство, а се произнася само и единствено при наличието на някой от фактическите състави, посочени в разпоредбата на чл.303, ал.1 ГПК.
Така както са изложени оплакванията касаят неправилност и необоснованост на въззивното решение, което е недопустимо в производството по отмяна на влязло в сила решение.
Н. обстоятелства или нови доказателства по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК са налице тогава, когато те са съществували при предявяване на иска и разглеждането на делото, но не са били известни на страната, респ. не са станали достояние на съда, а са от съществено значение за спора. Новооткрито доказателство е налице и тогава, когато някое обстоятелство и било известно, страната го е твърдяла пред съда, но не е могла да го удостовери по надлежния ред по причина, която е извън процесуалното й поведение. Освен това новооткритите факти трябва да са от съществено значение за спора, а законът изисква кумулативното наличие на двете предпоставки, за да бъде уважено искането.
Приложените към молбата за отмяна документи не са нови писмени доказателства: протокол № 2 от 26.12.1975 год. за ликвидиране на Т.”Сила”, а учредителния протокол от 23.11.1991 год. е приет пред първата инстанция-лист 85 от делото.
Когато сочи нови обстоятелства като едно от основанията за отмяна по реда на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, законът има предвид факти на действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти. Тези факти следва да бъдат нови – да не са били вече включени във фактическия материал на делото, докато то е било висящо, макар да са съществували в обективната действителност, но не и да са новосъздадени (да са възникнали след приключване на устните състезания, завършили с влязлото в сила атакувано решение), тъй като по правило новосъздадените (нововъзникналите) факти не се преклудират от силата на пресъдено нещо и въз основа на тях заинтересованата страна може да предяви нов иск, чрез който да защити правата си.
По силата на чл.303, ал.1, т.4 ГПК допуска се отмяна на влезли в сила решения, когато между същите страни на същото основание и за същото искане са постановени две противоречиви решения като на отмяна подлежи неправилното решение. Под страни по смисъла на чл.303, ал.1, т.4 ГПК се разбират всички лица, по отношение на които влязлото в сила решение се ползва със сила на пресъдено нещо, т.е. тези лица, на които може да се противопостави влязлото в сила решение и които са обвързани с постановеното в него. Или под страни по посочената разпоредба не се разбират лицата, по отношение на които влязлото в сила решение не е задължително и не е противопоставимо.
Наличието на съдебно произнасяне по идентичен правен спор, с различни страни, по което правораздавателният орган е дал различно тълкуване на правната норма от това в решението, чиято отмяна се иска, по никакъв начин няма да се отрази на крайния резултат по спора. Не се касае за релевантен за материалноправния спор факт, нито за документ, установяващ правно значим за предмета по спора факт или обстоятелство, нито за противоречиво разрешаване по тъждествени спорове /едни и същи страни, за едно и също искане и на същото основание/.
На практика, молителят изразява несъгласие с тълкуването на закона, дадено от съда, разгледал спора по същество, а това не може да се провери в настоящото производство. То е извънредно и не подменя редовния инстанционен контрол, като в него не се проверява правилността на влезлия в сила съдебен акт, дори той да противоречи на разяснения, дадени с тълкувателно решение по чл.292 ГПК.
За да е налице основанието по чл.303, ал.1, т.5 ГПК, страната която се позовава на него трябва да е била лишена от възможност да участвува в разглеждането на делото поради нарушаване на съдопроизводствените правила, обезпечаващи участието на страните в производството, или да не е била надлежно представлявана, както и когато не е могла да се яви лично или чрез повереник, по причина на препятствие, която не е могла да отстрани, което в случая не е налице.
Решението, чиято отмяна се иска – № 598 от 22.10.2012 год. по в.гр.дело № 853/2012 год. на Русенския окръжен съд, е влязло в сила на 14.02.2013 год. с постановяване на определение № 77 от 14.02.2013 год. по гр.дело № 63/2013 год. на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд, а молбата за отмяна е подадена на 20.06.2013 год. след изтичане на преклузивния тримесечен срок, предвиден в чл.305, ал.1, т.1, т.4 и т.5 ГПК, поради което се явява процесуално недопустима.
При този изход на производството и на основание чл.78, ал.4 ГПК на ответника по молбата за отмяна се присъждат направените разноски за адвокатски хонорар в размер на сумата 600 лева.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба вх.№ 6055/20.06.2013 год., допълнена с молба вх.№ 6156/25.06.2013 год. и вх.№ 2403/11.03.2014 год., подадени от Т.”Сила” [населено място] могили за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 във връзка с т.4 и т.5 ГПК на влязлото в сила решение № 589/22.10.2012 год. по в.гр.дело № 853/2012 год. по описа на Русенския окръжен съд.
ОСЪЖДА Т.”С.” [населено място] могили, Р. област да заплати на [община], Р. област на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 600/шестстотин/лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг тричленен състав на Гражданска колегия на Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ