2
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 4974/2014 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 607
София, 13.11.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на тринадесети ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 4974/2014 година
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.
Обжалвано е решение с № ІV-51, постановено на 26.05.2014 год. по в.гр.дело № 509/2014 год. по описа на Бургаския окръжен съд, Гражданско отделение, ІV-ти състав, с което е потвърдено решение № 3 от 15.01.2014 год. по гр.дело № 1015/2012 год. на Айтоския районен съд за
– постановяване да бъде изнесен на публична продан недвижим имот: УПИ ІV-222 в кв.22 по плана на [населено място], област Б., при граници: УПИ V-220, 221 УПИ Х-219, УПИ ІІ-224, УПИ ІІІ, ведно с построените жилищна сграда, гараж и складово помещение като получената от публичната продан сума да бъде разпределена между съделителите съобразно делбените им квоти: по 1/3 за всеки от съделителите Х. А. Х., ЕГН [ЕГН], Ф. Х. Ф., ЕГН [ЕГН] и Ш. А. Х., ЕГН [ЕГН];
– с осъждане Х. А. Х., ЕГН [ЕГН] да заплати на Ш. А. Х., ЕГН [ЕГН] сумата от 2 112,21 лева, представляваща стойността на извършени от него подобрения в процесния имот за периода от 1979 год. до 2013 год., ведно със законната лихва от 01.07.2013 год. като е отхвърлена претенцията в останалата част до претендирания размер от 7 476,32 лева;
– с осъждане Ф. Х. Ф., ЕГН [ЕГН] да заплати на Ш. А. Х., ЕГН [ЕГН] сумата от 2 112,21 лева, представляваща стойността на извършени от него подобрения в процесния имот за периода от 1979 год. до 2013 год., ведно със законната лихва от 01.07.2013 год. като е отхвърлена претенцията в останалата част до претендирания размер от 7 476,32 лева.
Недоволен от въззивното решение е жалбоподателят Ш. А. Х. от [населено място], [община], Бургаска област, представляван от адвокат Г. К., който го обжалва в срока по чл.283 ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните процесуалноправни въпроси:
1. Допустимо ли е съдът при извършване на делбата да постанови публична продан като способ на извършване, ако в делбения имот съществуват три отделни самостоятелни обекти на собственост (три самостоятелни постройки), които могат да бъдат разпределени между тримата съделители по реда на чл.353 от ГПК?
2. Допустимо ли е съдът служебно и по своя инициатива, без възражение и доказване от другите съделители по делото, да откаже присъждането на претенция по сметките за извършени подобрения приживе на наследодателите, които са довели до увеличение на наследството, под предлог, че за направата на тези подобрения е бил възнаграден с безвъзмездно ползване на имота?
От ответника по касация Ф. Х. Ф. от [населено място], [община], Бургаска област, представляван от адвокат М. Д. е постъпил писмен отговор по чл.287, ал.1 ГПК със становище по съществото на спора.
Ответникът по касация Х. А. Х., представляван от адвокат Ж. Б. не взема становище по допустимостта на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение, като взе предвид доводите на страната по чл.280, ал.1 ГПК и данните по делото, приема следното:
За да потвърди решението на първоинстанционния съд за изнасяне имота на публична продан въззивният съд е приел, че е неподеляем тъй като жилищната сграда е една, а стопанската сграда и гаражът имат обслужващо значение и нямат характер на самостоятелни постройки, поради което е невъзможно делбата да се извърши чрез поставяне в дял на отделните постройки(три) на всеки от тримата съделители като на жалбоподателя се възложи жилищната сграда поради отсъствие и на предпоставките, предвидени в чл.349, ал.2 ГПК – да е живял в процесния имот при откриване на наследството и да не притежава друго жилище. Отчетено е, че претендираните подобрения са извършени в период от десет години, поради което не може да се претендират на основание чл.12, ал.2 ЗН, а не са доказани и по безспорен начин.
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд (тъй като тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската колегия същия съд, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата служат за ръководство на съдилищата) и тълкувателните на Общото събрание на гражданската и търговска колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт. За това незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” доколкото е все пак противоречива мястото й е в чл.280, ал.1, т.2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция /да правораздава по отделни дела/ само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена.
За да убеди касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторът трябва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая не е сторено, за да намери приложение чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Всъщност доводите на касаторът се свеждат до твърдяни и в касационната жалба нарушения на съществени съдопроизводствени правила и необоснованост, които са основания за касиране съгласно чл.281, т.3 ГПК, но сами по себе си те не съставляват основания за допускане на касационно обжалване.
Представените решения на Върховния касационен съд, постановени в производство по чл.290 ГПК касаят различна фактическа обстановка: решение № 28 от 13.02.2014 год. по гр.дело № 5515/2013 год. и решение № 211 от 11.05.2012 год. по гр.дело № 991/2011 год., двете на Първо гражданско отделение, се отнасят до приложението на чл.353 ГПК, а в решение № 135 от 06.08.2012 год. по гр.дело № 926/2011 год. на Второ гражданско отделение е прието, че ако противната страна по претенцията по чл.12, ал.2 ЗН твърди, че наследодателят приживе е възнаградил по някакъв начин претендиращия увеличение на наследството съделител, тя следва да докаже съществуването на този положителен факт.
При това положение касационно обжалване не следва да се допусне на въззивното решение в частта по извършване на делбата.
След увеличенията на цената на иска всяка от претенциите по сметки е до 5 000 лева, поради което касационната жалба в останалата част се явява процесуално недопустима и на основание чл.280, ал.2 ГПК следва да се остави без разглеждане.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Бургаския окръжен съд, Гражданско отделение, ІV-ти въззивен състав с № ІV-51, постановено на 26.05.2014 год. по в.гр.дело № 509/2014 год. в частта, с която е потвърдено решение № 3 от 15.01.2014 год. по гр.дело № 1015/2012 год. на Айтоския районен съд, по извършване на делбата.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в тази част е окончателно.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба с вх.№ 11577 от 02.07.2014 год., подадена от Ш. А. Х. срещу въззивното решение с № ІV-51, постановено на 26.05.2014 год. по в.гр.дело № 509/2014 год. по описа на Бургаския окръжен съд, Гражданско отделение, ІV-ти въззивен състав, в останалата част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в тази част може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг тричленен състав на Гражданска колегия на Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ