2
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 3492/2015 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 505
София, 15.10.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на първи октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 3492/2015 година
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 от ГПК.
Обжалвано е решение № VІ-20/04.03.2015 год., постановено по в.гр.дело № 800/2014 год. на Бургаския окръжен съд, шести граждански състав, с което е потвърдено решение № 97/15.01.2014 год. по гр.дело № 41/2013 год. на Царевския районен съд за отхвърляне предявените от Б. Н. В., ЕГН [ЕГН] и В. И. В., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], ет.4, офис № 2, чрез адв.Н. М., искове по чл.108 от ЗС против А. Н. М., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк], [жилищен адрес] и П. К. Д., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], за осъждане А. Н. М. да предаде владението върху Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 37023.501.570.1.7, с адрес: ет.2, ап.7, с предназначение: жилище, с площ по кадастралната схема 53 кв.м., а по нот.акт 52.73 кв.м., състоящ се от коридор, баня с тоалетна, спалня, дневна с кухня и две тераси, ведно с прилежащото към него складово помещение № 6 на партерния етаж със застроена площ от 1.64 кв.м., ведно с 8.62% ид.части от общите части на сградата и правото на строеж и осъждане П. К. Д. да предаде владението върху Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 37023.501.570.1.11, с адрес: ет.3, ап.1, с предназначение: ателие за творческа дейност, с площ по кадастралната схема 52 кв.м., а по нот.акт 51.67 кв.м., състоящ се от коридор, баня с тоалетна, две стаи и две тераси, ведно със 7.83% идеални части от общите части на сградата и правото на строеж, находящи се в сграда с идентификатор 37023.501.570.1, построена в собствения им поземлен имот с идентификатор 37023.501.570 по кадастралната карта на [населено място], общ.П., целият с площ от 298 кв.м., представляващ УПИ Х-466, кв.37 по регулационния план на града.
Недоволни от въззивното решение са жалбоподателите Б. Н. В. и В. И. В., представлявани от адвокат Н. Л. М., които го обжалват в срока по чл.283 от ГПК като считат, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК тъй като съдът се произнесъл по въпроси:
Материалноправни въпроси:
1. За приложимостта на защитно-оповестителното действие на вписването по чл.88, ал.2 от ЗЗД в случаите на фингирано правоприемство.
2. Налице ли е официален документ, съставен по надлежния ред и в изискуемата форма, представляващ част от задължителната строителна документация, изискуема по Наредба(Н.) № 3/2003 год. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, в който документ липсват подписи на лицата, чието присъствие се изисква по чл.7 от Н. при съставяне на съответните актове и протоколи?
Процесуално-правни въпроси:
3. За допустимите доказателства за установяване степен на завършеност „груб строеж” и
4. Материалната доказателствена сила на неистински документи.
От ответника по касация П. К. Д., представлявана от особения представител адвокат М. П. Б. е постъпил писмен отговор по чл.287, ал.1 от ГПК със становище за недопустимост. Не претендира разноски за настоящата инстанция.
От ответника по касация А. Н. М., представляван от адвокат М. Б. Д. е постъпил писмен отговор по чл.287, ал.1 от ГПК със становище за недопустимост на касационното обжалване. Претендира за направените по делото разноски за каквито липсват данни да са сторени.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Гражданска колегия, първо отделение, като взе предвид доводите на страните по чл.280, ал.1 от ГПК и данните по делото, приема следното:
За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел за недоказано твърдението в исковата молба и двете уточнения към нея, че при условията на СИО ищците В. са собственици на процесните имоти на основание чл.92 от ЗС като придобито от тях по приращение към земята тъй като е „установено друго” – учредяване право на строеж в полза на дружеството. Взето е предвид, че с влязло в сила на 21.01.2015 год. решение по гр.дело № 1889/2012 год. на Бургаския окръжен съд договорът, сключен с нотариален акт № 49, том ІІІ, дело № 398/2005 год. на нотариус Ч. при Царевския районен съд, е развален на основание чл.87, ал.3 във връзка с чл.87, ал.2, предл.1 от ЗЗД поради невъзможност за изпълнението му от [фирма]. Отчетено е, че не се касае за договор за еднократно изпълнение, за да може решението по него да има обратно действие, а е налице хипотезата на чл.88, ал.2 от ЗЗД, според която развалянето на договори, подлежащи на вписване не може да засегне правата, придобити от трети лица, преди вписване на исковата молба както е в случая: процесните обекти са продадени на Д. през м.април 2008 год., респ. на М. през 2011 год., производството по чл.87 от ЗЗД е започнало през 2012 год., а исковата молба е вписана на 12.03.2013 год. като е съобразено ТР № 1/2011 год. на ОСГК на ВКС. След пространен анализ поотделно и в тяхна съвкупност на събраните по делото доказателства е направен извод, че за оспорения акт № 14 и двете приложения (№ 2 и № 3) не е опровергана доказателствената им сила съгласно чл.1, ал.4 и чл.5, ал.4 от Наредба № 3/2003 год., както и на двата официални документа – удостоверение по чл.181 от ЗУТ от 18.05.2007 год. и протокол № 4/18.05.2007 год., вкл. кредитираните свидетелски показания относно завършен до степен „груб строеж” на сградата към момента на сключване на сделката между ответниците (с оглед и на цитираната съдебна практика по чл.290 от ГПК), т.е. не е налице недействителност на договора за продажба на основание чл.26, ал.2 от ЗЗД поради липса на предмет и поради невъзможен предмет, тъй като процесните обекти са съществували, респ. искът за ревандикация по чл.108 от ЗС се явява недоказан.
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд (тъй като тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската колегия същия съд, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата служат за ръководство на съдилищата) и тълкувателните на Общото събрание на гражданската и търговска колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт. За това незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” доколкото е все пак противоречива мястото й е в чл.280, ал.1, т.2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция /да правораздава по отделни дела/ само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. Касаторите не са сравнили отделни случаи по съдебни актове, не са обосновали противоречивото разрешаване по поставени въпроси с обжалваното решение, защото следва да се намери общото между тях и това общо да е материалноправен или процесуално правен въпрос.
ТР № 1/02.06.2010 год. по т.дело № 1/2009 год. на ОСГК на ВКС се отнася до приложението на чл.5, ал.2 и чл.7 от ЗВСОНИ.
Обжалваното решение не противоречи на ТР № 1/04.05.2012 год. по т.дело № 1/2011 год. на ОСГК, свързан с упражняване правото на строеж по чл.67 от ЗС, нито на ТР № 2/14.05.1991 год. по т.дело № 2/1991 год. на ОСГК на ВС, свързано с приложението на чл.6, ал.1 и ал.2 от З..
Представените решения на Върховния касационен съд, Гражданска колегия, постановени в производства по чл.290 от ГПК касаят различна фактическа обстановка:
– решение № 459/2010 год. от 01.02.2011 год. по гр.дело № 1292/2009 год. на второ гражданско отделение се отнася до иск по чл.108 от ЗС, но при отречено право на реституция;
– решение № 312/14.02.2011 год. по гр.дело № 829/2009 год. на същото отделение е аналогично;
Обжалваното решение не противоречи на решение № 46/12.03.2010 год. по гр.дело № 725/2009 год. на същото отделение във връзка с прилагането на чл.181, ал.1 от ЗУТ и на решение № 277/28.06.2012 год. по гр.дело № 259/2012 год. на първо гражданско отделение;
– решение № 58/12.05.2014 год. по гр.дело № 7025/2013 год. на второ гражданско отделение се отнася до иск по чл.108 от ЗС, но за сграда в „груб строеж” преди приемане на ЗУТ;
Останалите депозирани решения на Върховния съд, Гражданска колегия: № 1840/13.05.1983 год. по гр.дело № 733/1983 год. на първо отделение по чл.100, чл.102, чл.95, чл.98 от ЗТСУ, чл.255, ал.2 и ал.3 от ППЗТСУ(отм.), № 2152/20.11.1957 год. по гр.дело № 7516/1957 год. на второ отделение са по приложението на чл.138-141 от ГПК(отм.), а № 37/08.01.1964 год. по гр.дело № 2424/1963 год. на същото отделение е по чл.47 ЗЛС във връзка с чл.154, ал.2 от ГПК(отм.), поради което не следва да бъдат съобразени тъй като не представляват задължителна практика и са постановени по ГПК(отм.).
Същото се отнася и до решение № 638/24.10.2008 год. по търг.дело № 302/2008 год. на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, постановено в производство по чл.218а, ал.1, б.”б” и сл.ГПК(отм.) във връзка с §2, ал.3 от ПЗР на ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, състав на Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № VІ-20/04.03.2015 год. по в.гр.дело № 800/2014 год. на Бургаския окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ