6
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 4989/2014 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 703
София, 22.12.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на осемнадесети декември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 4989/2014 година
Производство по чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.
Обжалвано е решение № 265/30.04.2014 год., постановено по в.гр.дело № 206/2014 год., с което е потвърдено решение № 1284/06.12.2013 год. по гр.дело № 5997/2013 год. на Пернишкия районен съд, с което е отхвърлен иска на [община], пл.Св.И. Р. 1 срещу [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], р-н И., [улица], за установяване, че [община] на основание § 7, ал.1, т.7 от ПЗР на З. е собственик на сграда-енергийно съоръжение с предназначение трафопост „Б.”, със ЗП от 85 кв.м., с идентификатор 55871.504.113.1 по КК на [населено място], находящ се в ПИ с идентификатор 55871.504.113 по КК на [населено място], кв.Б. махала на основание чл.124, ал.1 ГПК.
Недоволен от въззивното решение е жалбоподателят Община-П., представлявана от адвокат Д. Г., която го обжалва в срока по чл.283 ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК по въпросите:
Материалноправни въпроси:
1. При наличието на положителните и съответно на отрицателните предпоставки, визирани в нормите на чл.7, ал.1, т.7 и ал.2 ПЗР на З. обектът на спора енергиен обект сграда-трафопост преминал ли е в общинска собственост към момента на влизане в сила на този закон – 17.09.1991 год.? Ако съответният енергиен обект (трафопост) обслужва само обекти на територията на една община, представлява ли той част от общинската инфраструктура по смисъла на § 7, ал.1 ПЗР на З., дори и да е част от националната електроразпределителна мрежа?
2. Допустимо ли е съдът при липсата на каквато и да било първична счетоводна документация за надлежно заприходяване на спорния енергиен обект в баланса на електроразпределителното дружество, към релевантния момент – 17.09.1991 год. да приеме, че същият е предоставен за стопанисване и управление и е заприходен в баланса му по презумпция, че това става по силата на Закона за енергетиката(ЗЕ)-отменен? След преминаване на дейността по електроразпределението от държавните предприятия в търговското дружество [фирма] преминали ли са трафопостовете (и конкретно спорния трафопост) в патримониума на търговското дружество, ако не са били записани в баланса на държавното предприятие към влизане в сила на З.-17.09.1991 год., респективно ако липсва каквато и да било документация, от която да се установи надлежно вписване в баланса, например като: оборотна ведомост, от която се установяват конкретните Д., които са включени в баланса към този момент, извлечения от сметки, актове за предаване и приемане на Д., решения или заповеди, или друг документ за предоставяне на правото на стопанисване и оперативно управление на процесния трафопост?
3. Каква е доказателствената стойност на счетоводните записвания и длъжна ли е страната, която се позовава на тях при условията на пълно и главно доказване да установи, че са редовно водени? Длъжен ли е съдът да укаже на страната, която се позовава на счетоводни записвания, че е нейна доказателствената тежест да установи редовността на тези записвания?
4. Допустимо ли е Върховният касационен съд по пътя на тълкуването да придава обратно действие на материално-правна норма и в частност на тази по ал.2 на § 7 от ПЗР на З., създавайки задължителна практика по реда на чл.290 ГПК след като законодателят по силата на императивната правна норма на чл.14, ал.1 ЗНА не й е придал такова действие?
Процесуалноправни въпроси:
5. При решаването на спора по същество въззивният съд е допуснал нарушение на свое основно задължение по чл.271, ал.1, изр.1 във връзка с чл.273 и чл.236, ал.2 ГПК;
2. с принципа на обективната истина, прогласен в чл.10 от ГПК,
3. с разпоредбата на чл.154, ал.1 ГПК;
4. с разпоредбата на чл.182 ГПК и
5. грубо нарушение на принципа на разпределение на доказателствената тежест.
От ответника по касация [фирма], представлявано от адвокат С. М. Л.-Н., е постъпил писмен отговор по чл.287, ал.1 ГПК със становище за недопустимост. Претендира за направените разноски в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение, като взе предвид доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че към момента на приемане на З. („Държавен вестник”, брой 77/17.09.1991 год.) е действал Закона за електростопанството/ЗЕл./, при чието действие през 1981 год. е изграден процесният трафопост като съгласно § 3 от ДР на ЗЕл./отм./ в електрическите мрежи изрично се включват и трансформаторните постове каквото представлява процесното ел.съоръжение, а според чл.8 от същия закон се поддържат от Асоциация „Енергетика”, което е самостоятелно основание във връзка с чл.2, ал.2 за възникване правото на собственост за държавата върху подобни обекти по силата на закона. Направен е извод, че съгласно императивните разпоредби на чл.2, ал.1, чл.8, ал.1 и чл.4 ЗЕл./1975 год./отм./ общите енергийни обекти/уредби/ какъвто е процесният трафопост, който захранва няколко потребители, са държавна собственост и като такива са изключени от гражданския оборот, а сградата на трафопоста с оглед предназначението й – да обслужва техническото съоръжение със специален режим на разпределение на електрическа енергия, не представлява самостоятелен обект на собственост и правният й режим следва този на ел.съоръжението. Взето е предвид, че основанието за съставяне на А. № 12354/22.02.1995 год. /посочено ПМС № 53/1993 год./, с което се създават две нови алинеи към чл.81 Н., овластяващи органа по чл.3 З. да иска актуването на имотите вместо самото предприятие, в хипотезата на ал.3 е във връзка изготвяне на правен анализ по реда на чл.4 от Наредбата за оценка на обектите, подлежащи на приватизация (ДВ, бр.50/1992 год.) относно недвижими имоти, които се водят на отчет по баланса на държавното предприятие. Отчетено е, че средствата за електроизграждането са набирани от предвидения държавен бюджет на Асоциация „Енергетика” както и от сумите за строителство на електростопанските държавни предприятия – чл.12, ал.1 ЗЕл. като е без значение дали държавното предприятие е заприходило конкретния обект в баланса си, защото за включването към основните му фондове решаващо е значението на предоставянето на имота за стопанисване и управление на предприятието, а изключението от посочената норма не е налице тъй като процесният трафопост е бил част не от вътрешна, а от общодържавната енергийна система. Направен е извод, че след като държавата чрез своите органи е инвестирала обекта при изграждането му – трафопостът е останал държавна собственост на основание чл.7 ЗС и чл.2, ал.1 Н./отм./, при което за въвеждане в експлоатация и включването му под напрежение през 1981 год. са представени доказателства, установяващи преминаването за стопанисване и управление към Д.”Е.” и впоследствие върху поделението му „Електроснабдяване”-П. и следователно е бил включен в баланса на предприятието, а правото на собственост се е запазило в патримониума на държавата – това означава, че държавната собственост по отношение на процесния трафопост не се е трансформирала в общинска на основание § 7, ал.1, т.7 ПЗР на З..
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
М. или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд (тъй като тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската колегия същия съд, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата служат за ръководство на съдилищата) и тълкувателните на Общото събрание на гражданската и търговска колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт. За това незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” доколкото е все пак противоречива мястото й е в чл.280, ал.1, т.2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция /да правораздава по отделни дела/ само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. К. не е сравнил отделни случаи по съдебни актове, не е обосновал противоречивото разрешаване по поставени въпроси с обжалваното решение, защото следва да се намери общото между тях и това общо да е материалноправен или процесуално правен въпрос.
М. или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена.
За да убеди касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторът трябва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая не е сторено, за да намери приложение чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Всъщност доводите на касатора се свеждат до твърдяни и в касационната жалба нарушения на съществени съдопроизводствени правила и необоснованост, които са основания за касиране съгласно чл.281, т.3 ГПК, но сами по себе си те не съставляват основания за допускане на касационно обжалване.
Представена е съдебна практика на Върховния касационен съд като:
Решения: № 1337/06.01.2009 год. по гр.дело № 4382/2007 год. на ІV ГО, № 64/10.02.2010 год. по гр.дело № 2612/2008 год. на ІІІ ГО, № 1079/01.12.2005 год. по гр.дело № 511/2003 год. на ІV ГО, № 155/13.03.2007 год. по т.дело № 917/2006 год. на ТК и № 1253/30.12.2008 год. по гр.дело № 3541/2007 год. на ІІІ ГО са постановени в производство по чл.218а, ал.1, б.”а” ГПК/отм./ и не представляват задължителна практика.
Решение № 921/30.12.2009 год. по гр.дело № 2704/2008 год. на І ГО касае приложението чл.59, ал.2 ЗЕЕЕ/отм./ във връзка с чл.62, ал.1 ЗЕ, § 7, т.3 ПЗР на З. и § 42 ПЗР на ЗОС;
Решение № 987/06.01.2010 год. по гр.дело № 3373/2008 год. на І ГО се отнася до чл.1, ал.1 и ал.2 на ПМС № 201/25.10.1993 год. във връзка с чл.17а ЗППДОбП/отм./;
Решение № 33/06.04.2011 год. по гр.дело № 992/2010 год. на ІІ ГО е по иск с правна квалификация чл.108 ЗС, но за част от УПИ;
Решение № 96/06.07.2010 год. по т.дело № 886/2009 год. на І ТО касае правната норма на чл.17а ЗППДОбП във връзка с чл.108 ЗС;
Решение № 258/08.06.2011 год. по гр.дело № 1679/2009 год. на І ГО се отнася до иск по чл.108 ЗС във връзка с чл.58 ЗЕЕЕ/отм./, § 1, т.23 ДР на ЗЕЕЕ/отм./ и § 67, ал.9 ПЗР на ЗЕЕЕ/отм./, а
решение № 244/25.02.2010 год. по гр.дело № 99/2009 год. на І ГО е по иск с правна квалификация чл.97, ал.1 ГПК/отм./ във връзка с § 17а ЗППДОбП във връзка с § 7, ал.2 З..
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника по касация се присъждат направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на сумата 240 лева.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение с № 205/30.04.2014 год., постановено по в.гр.дело № 206/2014 год. по описа на Пернишкия окръжен съд.
ОСЪЖДА Общината на [населено място] да заплати на [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място] на основание чл.78, ал.3 ГПК адвокатско възнаграждение в размер на сумата 240/двеста и четиридесет/лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ