4
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 693/2015 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 198
София, 03.04.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на двадесет и шести март две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 693/2015 година
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.
Обжалвано е решение № ІІІ-93/14.10.2014 год. по в.гр.дело № 1263/2014 год. на Бургаския окръжен съд, Гражданско отделение, трети състав, с което е обезсилено решение № 64/31.03.2014 год. по гр.дело № 152/2012 год. на Поморийския районен съд за приемане за установено по отношение на [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от К. Х. С., че А. М. М., ЕГН [ЕГН], И. С. С., ЕГН [ЕГН], Щ. П. Л., ЕГН [ЕГН], О. А. К., ЕГН [ЕГН], М. А. Д., ЕГН [ЕГН], А. Г. К., ЕГН [ЕГН], Е. Г. К., ЕГН [ЕГН], Д. С. Л., ЕГН [ЕГН], З. С. Г., ЕГН [ЕГН], С. С. С., ЕГН [ЕГН], Г. М. М., ЕГН [ЕГН] и С. М. К., ЕГН [ЕГН] против, са собственици на 3876 кв.м., в ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ПИ 57491.505.110 по КККР на [населено място], от които по действащия план на [населено място] от 1988 год. 1114 кв.м. в УПИ І-О. и 2762 кв.м. в УПИ-ІІ ОТП, кв.112, като графично същите са представени защриховани в зелен цвят на скицата приложение № 5 на л.186 от делото с осъждане ответника [фирма], [населено място] да предаде владението върху имота на ищците на основание чл.108 ЗС като скицата (приложение № 5) на л.186 от делото е неразделна част от решението, с прекратяване на производството по делото и изпращането му на Бургаския окръжен съд, който е родово компетентен.
Недоволни от въззивното решение са жалбоподателите А. М. М., И. С. С., Щ. П. Л., О. А. К., М. А. Д., А. Г. К., Е. Г. К., Д. С. Л., З. С. Г., С. С. С., Г. М. М. и С. М. К., представлявани от адвокат Т. М. И.-Ч., които го обжалват в срока по чл.283 ГПК като считат, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпросите:
1. „Допустимо ли е произнасяне по непредявен иск?”;
2. Следва ли съдебният състав да даде указания да се уточни предявения на посоченото правно основание иск?
От ответника по касация [фирма] с ЕИК[ЕИК], представляван от изпълнителния директор Н. П. Ш. чрез адвокат Л. А. Ц. е постъпил писмен отговор по чл.287, ал.1 ГПК със становище за недопустимост на касационното обжалване.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Гражданска колегия, първо отделение, като взе предвид доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК и данните по делото, приема следното:
За да обезсили решението на първоинстанционния (районен) съд въззивният съд е приел, че за претендираната част от имота (3876 кв.м.) данъчната оценка е 87 210 лева, което представлява и цената на иска, а според петитума на исковата молба ищците претендират предаване на всеки от тях владението на целия имот, което е потвърдено в съдебно заседание на 26.06.2012 год., съобразявайки доклада по делото по реда на чл.146 ГПК, поради което съгласно правилата на редовата подсъдност – чл.104, т.3 ГПК делото следва да се разгледа като първа инстанция от Бургаския окръжен съд, а първоинстанционното решение на Поморийския районен съд – обезсили.
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 или т.3 ГПК.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд (тъй като тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската колегия същия съд, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата служат за ръководство на съдилищата) и тълкувателните на Общото събрание на гражданската и търговска колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт. За това незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” доколкото е все пак противоречива мястото й е в чл.280, ал.1, т.2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция /да правораздава по отделни дела/ само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. Касаторите не са сравнили отделни случаи по съдебни актове, не са обосновали противоречивото разрешаване по поставени въпроси с обжалваното определение, защото следва да се намери общото между тях и това общо да е материалноправен или процесуално правен въпрос.
Отделен е въпросът, че ищците са обикновени другари и са предявили иск по чл.108 ЗС срещу трето лице, а всеки иск има собствена цена, поради което поставените въпроси са ирелевантни с оглед приетото от въззивния съд.
Представените решения на Върховния касационен съд, постановени в производство по чл.290 ГПК, касаят различна фактическа обстановка:
Решение № 210/09.05.2012 год. по гр.дело № 317/2011 год. на първо гражданско отделение се отнася до искане за делба с постановени първоинстанционно и въззивно решение, които са недопустими, но поради произнасяне „плюс петитум”;
Решение № 94/09.05.2014 год. по гр.дело № 5666/2013 год. на трето гражданско отделение е аналогично на първото за произнасяне „свръх петитум” по иск с правна квалификация чл.45 ЗЗД, но за присъдени имуществени вреди;
Решение № 56/13.02.2012 год. по гр.дело № 212/2011 год. на първо гражданско отделение е отменително и касае два иска: по чл.53 ЗКИР, съединен с ревандикационен по чл.108 ЗС по нередовна искова молба, а в
решение № 215/25.01.2011 год. по гр.дело № 196/2011 год. на второ търговско отделение е проверена процесуалната допустимост на въззивното решение в частта, с която договор за ипотека е признат за нищожен на основание чл.26, ал.2, пр.4 ЗЗД без да е сезиран надлежно с иск на посоченото правно основание.
Поради отсъствие на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК Върховният касационен съд на Република България, състав на Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № ІІІ-93/14.10.2014 год. по в.гр.дело № 1263/2014 год. на Бургаския окръжен съд, Гражданско отделение, трети състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ