2
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 5946/2015 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 34
София, 25.01.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на двадесет и първи януари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 5946/2015 година
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 от ГПК.
Обжалвано е решение № 173/18.06.2015 год., постановено по в.гр.дело № 213/2015 год. по описа на Ловешкия окръжен съд, с което е отменено решение № 342/16.12.2014 год. по гр.дело № 2131/2013 год. на Ловешкия районен съд като вместо него е постановено друго за осъждане Ц. В. В. от [населено място] на основание чл.109 от ЗС да премахне изградената ограда на страничната регулационна линия между съсобствените й със С. Н. С. и Ц. Г. Х., двамата от [населено място], Л. област, парцели УПИ ІІ-326 и УПИ ІІІ-327 в кв.5 по регулационния план на [населено място], Л. област, които по кадастралната карта на селото са отразени УПИ ІІ-326 като ПИ с идентификатор № 15552.500.326 с площ от 390 кв.м., а УПИ ІІІ-327 като ПИ № 15552.500.327 с площ от 397 кв.м., както и да възстанови предишното положение.
Недоволна от въззивното решение е жалбоподателката Ц. В. В. ЕГН [ЕГН], представлявана от адвокат М. И. В., която го обжалва в срока по чл.283 от ГПК без да излага основания за допустимост на касационното обжалване.
Ответниците по касация С. Н. С. ЕГН [ЕГН] и Ц. Г. Х. ЕГН [ЕГН] не вземат становище по допустимостта на касационното обжалване.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Гражданска колегия, първо отделение, като взе предвид доводите на страната и данните по делото, приема следното:
За да отмени решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че от заключението на приетата техническа експертиза както и показанията на кредитираните свидетели е установено, че разстоянието между оградата и жилищната сграда на ищците откъм улицата е 90 см (от оградата до цокъла на къщата), а навътре в двора е 72 см от оградата до цокъла на къщата и 85 см до стената на къщата, при които разстояния не е възможен никакъв транспортен достъп освен пешеходен към имота им – № 15552.500.326, а ищцата Ц. Г. Х. е инвалид и не може да влезе в двора с инвалидната си количка. Взето е предвид, че праводателката на ответницата по спора(касатор) е поставила оградата съобразно разрешение за строеж № 6/18.03.2003 год. на главния архитект на Община-У., но основателността на исковата претенция е обусловена не от законността на строителството, а от това, че правото на ищците се ограничава и смущава по недопустим начин като е съобразена трайната съдебна практика, която е приложена, поради което искът с правна квалификация чл.109 от ЗС е уважен.
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд (тъй като тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската колегия същия съд, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата служат за ръководство на съдилищата) и тълкувателните на Общото събрание на гражданската и търговска колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт. За това незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” доколкото е все пак противоречива мястото й е в чл.280, ал.1, т.2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция /да правораздава по отделни дела/ само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. К. не е сравнил отделни случаи по съдебни актове, не е обосновал противоречивото разрешаване по поставени въпроси с обжалваното решение, защото следва да се намери общото между тях и това общо да е материалноправен или процесуално правен въпрос.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена.
За да убеди касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторът трябва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая не е сторено, за да намери приложение чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Всъщност доводите на касатора се свеждат до твърдяни и в касационната жалба нарушения на съществени съдопроизводствени правила и необоснованост, които са основания за касиране съгласно чл.281, т.3 ГПК, но сами по себе си те не съставляват основания за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, състав на Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 173/18.06.2015 год., постановено по в.гр.дело № 213/2015 год. на Ловешкия окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ