4
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 893/2015 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 200
София, 03.04. 2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на двадесет и шести март две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 893/2015 година
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.
Обжалвано е решение № 389/20.11.2014 год. по в.гр.дело № 537/2014 год. на Великотърновския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 367/14.04.2014 год. на Районен съд-Велико Търново по гр.дело № 3856/2013 год. в частта, с която е допусната да се извърши съдебна делба между С. Й. К., Б. Й. К. и И. В. И. на дворно място, представляващо УПИ 11-182 в строителен квартал 46 по плана на [населено място], с уредени регулационни отношения, при граници: улица, Х. И. Б., наследници на Й. С. П. и С. Б. Н. или по скица № 94-ББ-318/19.08.2013 год., издадена от [община] – улица, УПИ 1-180, УПИ ХІ-183, УПИ ІІІ-182, както и построените в дворното място постройки – къща, сайвант, обор и плевник, при квоти: по ? идеална част за С. Й. К. и Б. Й. К., 2/4 идеални части за И. В. И..
Недоволна от въззивното решение е жалбоподателката И. В. И., ЕГН [ЕГН] от [населено място], представлявана от адвокат Н. А. И., която го обжалва в срока по чл.283 ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпросите:
1. „Налице ли е фактическия състав на чл.79, ал.1 от ЗС при: установено явно упражняване на фактическа власт върху имот за период по-дълъг от 10 години при установена промяна на субективното отношение към имота на лицето, упражняващо властта, обективирано по категоричен начин пред останалите съсобственици?”;
2. „След придобиване на имот по реда на чл.79, ал.1 ЗС, има ли правно значение за собствеността на имота посещението и временното пребиваване на един от бившите собственици?”.
От ответницата по касация Б. Й. К., ЕГН [ЕГН] от [населено място], представлявана от адвокат Г. П., е постъпил писмен отговор по чл.287, ал.1 ГПК със становище за недопустимост на касационното производство. Претендира за направените по делото разноски.
От ответника по касация С. Й. К., ЕГН [ЕГН], със съгласие на неговата майка Т. Ц. К., двамата от [населено място], представляван от адвокат К. Г. С., е постъпил писмен отговор по чл.287, ал.1 ГПК със становище за недопустимост на касационното обжалване.
Останалите ответници по касация С. Н. О., И. Б. Н. и С. Б. Н. не вземат становище по допустимостта на касационното обжалване.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Гражданска колегия, първо отделение, като взе предвид доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК и данните по делото, приема следното:
За да потвърди решението на първоинстанционния съд в обжалваната част въззивният съд е приел, че при наследствено правоприемство, възникнало след смъртта на В. А. К., починал на 13.07.2001 год., сънаследниците придобиват собствеността на имот в определен обем права съобразно чл.5-чл.10 ЗН и в техните вътрешни отношения се счита, че всеки е владелец на своите и държател на чуждите идеални части. Отчетено е, че наследникът, който се позовава на придобивна давност съгласно чл.154, ал.1 ГПК следва да докаже не само, че е ползвал имота, но и че е променил намерението си и е завладял частите на останалите сънаследници, което не трябва да остане скрито, а да намери външна изява в предприемането на конкретни действия, които да им показват, че тяхната фактическа власт е отблъсната тъй като в отношенията между тях не важи презумцията на чл.69 ЗС – счита се, че този, който ползва е държател на чуждите идеални части – владее ги от тяхно име и за тяхна сметка. Взети са предвид събраните по делото доказателства, вкл. показанията на разпитаните свидетели, че И. В. И. не е довела до знанието на останалите сънаследници, че е променила намерението си и от държател на техните наследствени части става владелец, като ги владее като свои собствени само и единствено за себе си за това е направен извод, че възражението за придобивна давност не е доказано.
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд (тъй като тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската колегия същия съд, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата служат за ръководство на съдилищата) и тълкувателните на Общото събрание на гражданската и търговска колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт. За това незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” доколкото е все пак противоречива мястото й е в чл.280, ал.1, т.2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция /да правораздава по отделни дела/ само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. Касаторите не са сравнили отделни случаи по съдебни актове, не са обосновали противоречивото разрешаване по поставени въпроси с обжалваното решение, защото следва да се намери общото между тях и това общо да е материалноправен или процесуално правен въпрос.
Представените решения на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение, постановени в производство по чл.290 ГПК, касаят различна фактическа обстановка:
В решение № 5/25.01.2010 год. по гр.дело № 2728/2008 год. е прието, че меродавен за извършването на преценка дали и към кой момент в полза на един от сънаследниците е изтекъл предвидения в чл.79, ал.1 ЗС давностен срок е моментът на самостоятелна фактическа власт върху целия имот, а обжалваното въззивно решение не противоречи на решение № 566/21.06.2010 год. по гр.дело № 1053/2009 год.
Решение № 239/29.05.1996 год. по гр.дело № 91/1996 год. е постановено при друг процесуален ред – ГПК/отменен/ с констатирани процесуални нарушения по чл.4 и чл.188 ГПК/отменен/ във връзка с чл.68 и чл.79, ал.1 ЗС.
Отделен е въпросът, че по поставените въпроси е налице трайна и непротиворечива съдебна практика, която е съобразена при постановяване на обжалваното въззивно решение.
Поради отсъствие на основанията, предвидени в чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК касационно обжалване не следва да се допусне. При този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника по касация Б. Й. К. се присъждат направените разноски за адвокатско възнаграждение за настоящото производство в размер на сумата 500 лева.
По изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, състав на Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 389/20.11.2014 год. по в.гр.дело № 537/2014 год. на Великотърновския окръжен съд.
ОСЪЖДА И. В. И. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], ет.ІІІ, ап.№ 12 да заплати на основание чл.78, ал.3 ГПК на Б. Й. К. ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк][жилищен адрес] ет.VІІ, ап.№ 26 адвокатско възнаграждение в размер на сумата 500/петстотин/лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ