2
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 3681/2014 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№511
София, 29.09.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на двадесет и пети септември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 3681/2014 година
Производство по чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.
Обжалвано е въззивното решение № V-17, постановено на 26.03.2014 год. по в.гр.дело № 154/2014 год. по описа на Бургаския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1996 от 25.11.2013 год. по гр.дело № 5193/2013 год. на Бургаския районен съд за осъждане Т. А. М. с ЕГН [ЕГН] и А. С. М., [дата на раждане] год., двамата с постоянен адрес област Б., [община], [населено място], [улица], и С. А. С. с ЕГН [ЕГН] с постоянен адрес [населено място],[жк][жилищен адрес] да предадат на А. Н. Н. с ЕГН [ЕГН] с постоянен адрес [населено място],[жк][жилищен адрес] с настоящ адрес област Б., [община], [населено място] връх, държането на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.620.87.2.6 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], изграден в сграда № 2, разположена в поземлен имот с идентификатор 07079.620.87, с предназначение жилище, апартамент, с площ от 58.47 кв.м., със съседни самостоятелни обекти в сградата – 07079.620.87.2.7, 07079.620.87.2.3, 07079.620.87.2.9, ведно с прилежащо избено помещение № 34, с административен адрес на имота [населено място], п.к.8000,[жк][жилищен адрес] състоящ се от кухня, спалня, дневна, баня с тоалетна и антре, върху който има пожизнено и безвъзмездно право на ползване.
Недоволни от въззивното решение са жалбоподателите Т. А. М., А. С. М. и С. А. С., представлявани от адвокат Е. Д., които го обжалват в срока по чл.283 ГПК като считат, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК по въпросите:
1. Когато притежателят на правото на ползване се нуждае от специални грижи и самостоятелното упражняване на това му право е свързано с опасност за живота и здравето му, следва ли да се приеме, че с временното му настаняване в специализирано здравно или друго заведение се ограничава, нарушава или отнема това право?
2. Не следва ли в това производство да се изследва въпроса за дееспособността на ищеца по делото?
От ответника по касация А. Н. Н., представляван от адвокат Р. А. Д., е постъпил писмен отговор по чл.287, ал.1 ГПК със становище за неоснователност. Претендира за направените по делото разноски.
Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение, разгледа касационната жалба с оглед наведените основания по чл.280, ал.1 ГПК за допустимост на касационното обжалване и като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че към 1981 год. собственик на процесния имот е А. Н. Н. със съпругата му З.(покойна), които през 1982 год. са го дарили на внучките си С. и З. А. М., запазвайки пожизнено безвъзмездно право на ползване като през 2011 год. надарените са го продали на родителите си Т. и А. М.. Взето е предвид, че ответниците М. са допуснати да живеят заедно в имота, но с исковата молба са поканени да го напуснат тъй като приобретателят на вещното право на ползване не може да бъде ограничаван при упражняването му както лично, така и чрез другиго.
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд (тъй като тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската колегия същия съд, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата служат за ръководство на съдилищата) и тълкувателните на Общото събрание на гражданската и търговска колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт. За това незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” доколкото е все пак противоречива мястото й е в чл.280, ал.1, т.2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция /да правораздава по отделни дела/ само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. Касаторите не са сравнили отделни случаи по съдебни актове, не са обосновали противоречивото разрешаване по поставени въпроси с обжалваното определение, защото следва да се намери общото между тях и това общо да е материалноправен или процесуално правен въпрос.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена.
За да убедят касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторите трябва да изложат сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочат как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая не е сторено, за да намери приложение чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Представените съдебни решения относно поддържаното основание за допустимост поради наличие на противоречива практика: на Монтанския районен съд, ІV-ти състав от 17.03.2014 год. по гр.дело № 70401/2013 год., на Панагюрския районен съд от 27.06.2012 год. по гр.дело № 93/2011 год., на Царевския районен съд с № 102 от 29.12.2009 год. по гр.дело № 30/2009 год. и на Новопазарския районен съд с № 309 от 07.10.2013 год. по гр.дело № 1005/2012 год., не са заверени, че са влезли в сила, поради което не могат да бъдат съобразени.
Отделен е въпросът, че така поставените въпроси за допустимост на касационното обжалване са неотносими към спора.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника по касация се присъждат направените разноски пред настоящата инстанция в размер на сумата 2 000 лева за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № V-17, постановено на 26.03.2014 год. по в.гр.дело № 154/2014 год. по описа на Бургаския окръжен съд.
ОСЪЖДА Т. А. М. с ЕГН [ЕГН], А. С. М., двамата от [населено място], [улица], Бургаска област и С. А. С. с ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк][жилищен адрес] да заплатят на А. Н. Н. с ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк][жилищен адрес] на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 2 000/две хиляди/лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ