4
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 6378/2014 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 631
София, 10.11.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на шести ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
ч.гражданско дело под № 6378/2014 година
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Обжалвано е определение № 1563 от 29.07.2014 год., постановено по ч.гр.дело № 881/2014 год. по описа на Пловдивския апелативен съд, с което е оставена без уважение частна жалба с вх.№ 18768 от 30.06.2014 год. против разпореждане № 4940 от 31.05.2014 год. по гр.дело № 3162/2012 год. на Пловдивския окръжен съд, ХХІІ-ри състав за издаване изпълнителен лист на основание чл.405 във връзка с чл.404, т.1 ГПК.
Недоволен от определението е жалбоподателят И. С. Г. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], представляван от адвокат В. Г., който го обжалва в срока по чл.275, ал.1 ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по въпроса:
Ответникът по делото дължи ли направените от ищеца разноски във всички инстанции, а не само тези, в които е уважена ищцовата претенция?
От ответницата по частната касационна жалба А. И. Калифарова от [населено място], представлявана от адвокат А. Й. Й., е постъпил писмен отговор по чл.276, ал.1 ГПК със становище за недопустимост на касационното обжалване. Претендира направените по делото разноски за настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение, като взе предвид доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК и данните по делото, приема следното:
За да остави частната жалба без уважение въззивният съд е приел, че изпълнителният лист е издаден въз основа на въззивното решение на П. апелативен и определението на Върховния касационен съд, с които са присъдени деловодни разноски на И. С. Г. като е взето в предвид, че в производството по чл.405 ГПК съдът не може да излиза извън пределите на тези съдебни актове, изменяйки или допълвайки ги. Отчетено, че страната(ищец) в срока по чл.248, ал.1 ГПК не е поискала изменение или допълване на решението на въззивния съд в частта му за разноските.
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд (тъй като тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската колегия същия съд, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата служат за ръководство на съдилищата) и тълкувателните на Общото събрание на гражданската и търговска колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт. За това незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” доколкото е все пак противоречива мястото й е в чл.280, ал.1, т.2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция /да правораздава по отделни дела/ само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена.
За да убеди касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторът трябва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая не е сторено, за да намери приложение чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Отделен е въпросът, че обжалваното определение не е постановено в противоречие с ТР № 6/2012 год. от 06.11.2013 год. по т.дело № 6/2012 год. на ОСГТК на ВКС.
При този изход на спора на ответницата по частната касационна жалба не се присъждат разноски за настоящото производство тъй като липсват доказателства да са направени – от представеният договор за правна защита с дата 20.10.2014 год. се установява, че на адвокат Й. е възложено изготвяне на отговор – т.1 и страните по него /А. И. Калифарова/ са договорили в т.3 – хонорар за явяване на адвоката в първа инстанция в размер на 750 лева.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1563, постановено на 29.07.2014 год. по ч.гр.дело № 881/2014 год. по описа на Пловдивския апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ