2
Върховен касационен съд на Република България
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 68
София, 12.02. 2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на седми февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
ч.гражданско дело под № 571/2014 година
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Обжалвано е определение № 2563 от 07.11.2013 год., постановено по в.ч.гр.дело № 4139/2013 год. по описа на Софийския апелативен съд, гражданска колегия, десети състав, с което е потвърдено определение от 02.07.2013 год. по гр.дело № 4949/2012 год. на Софийския градски съд, Гражданска колегия, първо отделение, VІ-ти състав за оставяне без уважение молба вх.№ 52683 от 07.05.2013 год., подадена от Л. (явно се има предвид Л.) Р. Ч. с ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк][жилищен адрес] ет.ІІІ-ти, ап.№ 4 за изменение в частта относно разноските на решение № 2772 от 16.04.2013 год. по посоченото първоинстанционно дело.
Недоволна от въззивното определение е жалбоподателката Лиана Р. Ч., която го обжалва в срока по чл.275, ал.1 ГПК като поддържа, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.288, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК тъй като относно паричната оценка на вещното право на ползване въпросът е решаван противоречиво от съдилищата – цитира две решения на Върховния съд: ТР № 47/1961 год. на ОСГК и решение № 16/1985 год. също на ОСГК, а правният въпрос за цената на иска по чл.61 от ЗС, разрешен от апелативния съд в обжалвания съдебен акт, счита че е от значение за изхода на настоящото производство относно разноските по делото и неговото разглеждане от Върховния касационен съд. Твърди, че ще допринесе за промяна на създадена поради неточно тълкуване на чл.68 и чл.69, ал.1, т.2 от ГПК съдебна практика, обективирана в обжалваното определение, при което липсата на изрична нормативна уредба на цената на иска по чл.61 от ЗС поддържа, че е непълнота на закона и към настоящия момент създаването на съдебна практика на ВКС ще допринесе за развитието на правото.
От ответника по частната касационна жалба И. Ц. Б., представляван от адвокат В. Л. е постъпило възражение (има характер на отговор) по чл.276, ал.1 от ГПК със становище за липса на правен интерес от касационно обжалване, респ. неоснователност.
Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
За да потвърди определението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че пресъденият адвокатски хонорар от 1500 лева не надвишава минимално дължимия съгласно чл.36 от Закона за адвокатурата(ЗА) и Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Взето е предвид, че разноските от 1500 лева са определени на основание чл.38, ал.2, пр.2 от ЗА и то само по иска с правна квалификация чл.61 от ЗС, които съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 възлизат на 2259,86 лева въз основа на цената на иска, която в съответствие с чл.69, ал.1, т.2 от ГПК е в размер на данъчната оценка на имота (90 493,20 лева).
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд (тъй като тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската колегия същия съд, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата служат за ръководство на съдилищата) и тълкувателните на Общото събрание на гражданската и търговска колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт. За това незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” доколкото е все пак противоречива мястото й е в чл.280, ал.1, т.2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция /да правораздава по отделни дела/ само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. Касаторът не е сравнил отделни случаи по съдебни актове, не е обосновал противоречивото разрешаване по поставени въпроси с обжалваното определение, защото следва да се намери общото между тях и това общо да е материалноправен или процесуално правен въпрос.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена.
За да убеди касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторът трябва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая не е сторено, за да намери приложение чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
При постановяване на обжалваното определение въззивният съд е съобразил процесуалното поведение на жалбоподателката(ищца) с оглед посочената цена на иска, че до приключване на делото пред първата инстанция не е твърдяна, нито поддържана друга освен посочената съгласно данъчната оценка на процесния апартамент.
Посочените решения на Върховния съд за противоречива практика на съда са неотносими към настоящия спор:
Решение № 47 от 03.04.1961 год. по гр.дело № 25/1961 год. на ОСГК касае приложението на чл.130 ГПК(отм.), че обезщетението за отчуждено право на обитаване на недвижим имот трябва да се извършва по преценка на съда, при която да се има предвид следуемият се наем, състоянието на обитавания имот, вероятната продължителност на ползувателя, срокът на обитаването и всички други обстоятелства от значение за случая;
Решение № 16 от 28.02.1985 год. по гр.дело № 131/1984 год. на ОСГК е постановено в производство по чл.225 ГПК(отм.) като предложението за преглед по реда на надзора се отнася до изчислението на стойността на правото на ползуване според наемната цена по § 16 от Тарифата за наеми (отм.).
Поради липса на основанията, предвидени в чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2563 от 07.11.2013 год., постановено по в.ч.гр.дело № 4139/2013 год. по описа на Софийския апелативен съд, Гражданска колегия, десети състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ