2
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 2357/2014 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 291
София, 19.05.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на осми май две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 2357/2014 година
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.
Обжалвано е въззивното решение № ІV-46 от 21.12.2013 год., постановено по в.гр.дело № 1735/2013 год. по описа на Бургаския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 878 от 23.05.2013 год. по гр.дело № 4803/2009 год. на Бургаския районен съд за отменяне като незаконосъобразни всички решения, взети от Общото събрание на етажната собственост,находяща се в [населено място], [улица], обективирани в протокол № 1 от 15.06.2009 год., а именно:
по т.І – 1/ формата на управление на етажната собственост да бъде общо събрание; 2/ орган на управление да бъде управител, тъй като самостоятелните обекти в жилищната сграда са само три; 3/ за управител на етажната собственост се избира С. Р. Е.; 4/ за контрольор се избира Д. М. Е.; 5/ приема се предложения Правилник за вътрешния ред на етажната собственост като от датата на събранието същият става задължителен за всички собственици и обитатели на етажната собственост; 6/ в 30-дневен срок от излизане на образеца, утвърден от МРРБ, да се оформи книга на етажната собственост, която да се утвърди от МВР-Б. и заведе в [община];
по т.ІІ – 1/ приема се предложението за промяна на предназначението и преустройство на полуподземния и таванския етажи в самостоятелни обекти, обслужващи жилищата, на основание чл.11, ал.1, т.10, б.”г” и чл.48, ал.1, 3 и 4 ЗУЕС и чл.32, ал.1, чл.34, чл.38, ал.1, чл.39, ал.1 и 2, чл.40, ал.1 и чл.42 ЗС, съобразно притежаваните квоти от общите части на сградата, като условно е прието самостоятелните обекти да са два, съответстващи на двата жилищни етажа; 2/ приема се разработеният проект за преустройство с цел обособяване на самостоятелни обекти в полуподземния и таванския етажи, обслужващи жилищата, като всяко обособено жилище получава помещение в сутерена и в таванския етажи, съответстващо на големината му; общото събрание упълномощава В. Е. да внесе този проект за разглеждане и одобряване от общинската техническа администрация и в съда за оформяне на делбата;
по т.ІІІ – 1/ съгласно разпоредбите на навоприетия правилник и чл.11, ал.1, т.10, б.”е”, „и”, „к” от ЗУЕС, да се изведе от таванския етаж, целият представляващ общи части, обитателят И. З. по реда на чл.45 ЗС, като се дава срок от два месеца – до 15.08.2009 год., в който да напусне, като се определя наем на месец 400 евро или 800 лева, равни на 800 евро или 1 600 лева за срока до напускането; 2/ дава се срок на А. З. до 15.07.2009 год. да премахне сухата зидария от „Итонг” пред входната врата на едностайния апартамент на сем.Е. в І-вия етаж и решетката на стълбите за ІІ-рия и таванския етажи или да се предоставят ключовете от решетката и вратата на таванския етаж, както и от входната врата откъм [улица]; ако след тази дата не се изпълнят решенията на общото събрание, ще последват санкции; на основание чл.6, ал.1, т.8 и чл.38, ал.2 ЗУЕС А. З. и И. З. се предупреждават, че при неизпълнение на взетото решение ще претърпят санкции, съгласно чл.410, ал.1, т.1 ГПК.
Недоволни от въззивното решение са жалбоподателите С. Р. Е. с ЕГН [ЕГН], В. С. Е. с ЕГН [ЕГН], Д. М. Е. с ЕГН [ЕГН] и Р. Г. Е. с ЕГН [ЕГН], всички от [населено място], представлявани от адвокат Е. А., които го обжалват в срока по чл.283 ГПК като считат, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК по въпроса относно особения режим за управлението на общите части по чл.3 ЗУЕС.
От ответницата по касация А. П. З. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], представлявана от адвокат Г. К., е постъпил писмен отговор по чл.287, ал.1 ГПК със становище за недопустимост на касационното обжалване. Претендират за направените разноски по делото за адвокатски хонорар пред настоящата инстанция.
Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежни страни срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК.
Настоящият състав намира обаче, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване
За да потвърди решенето на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че не са налице условията, визирани в чл.46 ЗНА за приложение по аналогия на норми от ЗУЕС при управлението на етажни собствености, попадащи в изключението на чл.3 ЗУЕС, по отношение на която няма неяснота, не е налице и непълнота, защото приложението на ЗУЕС в случая е изрично изключено. Отчетено е,че ЗУЕС е влязъл в сила на 01.05.2009 год. като в чл.3 в редакцията преди изменението с „Държавен вестник”, брой 57/2011 год. има препращане към чл.42, чл.43 и чл.44 ЗС /изменени с приемането на ЗУЕС/, поради което с оглед провеждането на общото събрание на 15.06.2009 год. е следвало да се съобрази чл.42, чл.43 и чл.44 ЗС /понастоящем отменени/, а не да става по реда на ЗУЕС, по който са взети решенията с изключение на кворума в присъствието (участието) на всички етажни собственици, поради което са приети за незаконосъобразни с излагане на пространни мотиви по неправилността на всяко решение и препращане към мотивите на първата инстанция на основание чл.272 ГПК. Направен е извод, че искът е допустим тъй като ответник по него за отмяна решенията на ОС на ЕС са етажните собственици, които не са обжалвали решението, а не ЕС и те могат да бъдат представлявани от управителя или от упълномощено от тях лице съгласно чл.23, ал.3 и чл.4 във връзка с чл.23, ал.5 ЗУЕС.
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд (тъй като тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската колегия същия съд, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата служат за ръководство на съдилищата) и тълкувателните на Общото събрание на гражданската и търговска колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт. За това незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” доколкото е все пак противоречива мястото й е в чл.280, ал.1, т.2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция /да правораздава по отделни дела/ само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. Касаторите не са сравнили отделни случаи по съдебни актове, не са обосновали противоречивото разрешаване по поставени въпроси с обжалваните решения, защото следва да се намери общото между тях и това общо да е материалноправен или процесуално правен въпрос.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена.
За да убеди касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторите трябва да изложат сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочат как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая не е сторено, за да намери приложение чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Така както са изложени основанията за допустимост касаят чл.281, т.3 ГПК, свързани с неправилност на въззивното решение.
Приложените съдебни актове относно противоречива съдебна практика касаят различна фактическа обстановка:
Определение № 294 от 24.06.2011 год., постановено по ч.гр.дело № 209/2011 год. на І ГО на Върховния касационен съд(ВКС) в производство по чл.278 във връзка с чл.274, ал.3, т.1 ГПК е свързано с приложението на чл.41 ЗУЕС във връзка с чл.32, ал.5 ГПК и чл.47 ЗС;
Определение № 679 от 18.12.2012 год. по ч.гр.дело № 428/2012 год. на І ГО на ВКС е аналогично;
Решение № 746 от 23.04.2013 год. по ч.гр.дело № 3791/2012 год. и № 459 от 14.03.2013 год. по в.гр.дело № 82/2013 год., двете на Пловдивския окръжен съд, са постановени в производство по чл.258 ГПК, но по иск на основание чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1 ГПК;
Същото се отнася и до решението на Ямболския окръжен съд от 29.05.2013 год., постановено по в.гр.дело № 113/2013 год. по описа на ІІІ-ти състав;
Относно решение от 25.01.2013 год. по гр.дело № 791/2012 год. на Бургаския районен съд липсва заверяване, че е влязло в сила, поради което не може да бъде съобразено;
Определение № 259 от 05.04.2012 год. по гр.дело № 1240/2011 год. на І ГО на ВКС е постановено в производство по чл.288 ГПК и за това не следва да се обсъжда, а
определение № 725 от 28.12.2012 год. по ч.гр.дело № 663/2012 год. на І ГО на ВКС е постановено в производство по чл.274, ал.2 ГПК и касае спиране по чл.40, ал.3 ЗУЕС.
Отделен е въпросът, че чл.3 ЗУЕС е ясен и точен и не се нуждае от тълкуване.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответницата по касация се присъждат направени разноски за адвокатски хонорар в настоящото производство в размер на 400 лева.
Поради отсъствие на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № ІV-46 от 21.12.2013 год., постановено по в.гр.дело № 1735/2013 год. по описа на Бургаския окръжен съд, ІV-ти граждански състав.
ОСЪЖДА С. Р. Е. с ЕГН [ЕГН], В. С. Е. с ЕГН [ЕГН], двамата от [населено място],[жк][жилищен адрес] ап.№ 107, Д. М. Е. с ЕГН [ЕГН] и Р. Г. Е. с ЕГН [ЕГН], двамата от [населено място],[жк][жилищен адрес] ап.№ 5 да заплатят на А. П. З. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 400/четиристотин/лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ