2
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 6326/2013 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 57
София, 04.02.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на тридесети януари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 6326/2013 година
Производството е по реда на чл.288 ГПК във връзка с чл.280 ГПК.
Обжалвано е решение № 224 от 26.06.2013 год., постановено по в.гр.дело № 171/2013 год. по описа на Габровския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 97 от 08.03.2013 год. по гр.дело № 672/2012 год. на Севлиевския районен съд
– за обявяване завещателно разпореждане на Е. М. Ф., б.ж. на [населено място], С. община, извършено със саморъчно завещание от 27.05.1998 год. по нот.дело № 843/1998 год. на Севлиевския районен съд, за нищожно, на основание чл.42, б.”б” във вр. с чл.25, ал.1 ЗН;
– заличаване като страни по делото заветниците по завещанието Д. Т. Д. и Й. Т. Д.;
– допускане съдебна делба между А. А. Л., ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк][жилищен адрес] и С. Й. Х., ЕГН [ЕГН] от [населено място], С. община, за следния недвижим имот: урегулиран поземлен имот ХІV-217, 218 в кв.17 по плана на [населено място], С. община с площ от 951 кв.м., при граници: от две страни-улици, УПИ І-216 и УПИ ХV-217, 219 заедно с построените в него двуетажна жилищна сграда, двуетажна стопанска постройка, навес към нея, едноетажна стопанска сграда, подобрения и насаждения, при равни дялове.
Недоволни от въззивното решение са касаторите С. Й. Х., Д. Т. Д. и Й. Т. Д., представлявани от адвокат С. Банкова, които го обжалват в срока по чл.283 ГПК като считат, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК – прилагат решение по чл.290 ГПК относно наличие на противоречива практика по чл.370 ГПК.
Ответницата по касация А. А. Л. не взема становище по допустимостта на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежни страни срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК.
За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е възприел изводите на районния съд, които заедно с останалите мотиви са счетени за неразделна част от въззивното решение на основание чл.272 ГПК. Взето е предвид, че оплакванията във въззивната жалба, свързани с обявяване за нищожно завещателното разпореждане, направено от Е. М. Ф., касаят основно отказа на съда да предостави възможност за представяне допълнителен сравнителен материал с оглед искането за изготвяне на допълнителна графологична експертиза. Отчетено е, че с три определения, две от които са постановени на 26.11.2012 год. и 14.01.2013 год. след конституиране на съделителите Д. Т. Д. и Й. Т. Д. на 18.10.2012 год., е давана възможност за представяне сравнителен материал, поради което не са нарушени права на участници в процеса като е направен извод, че сам по себе си този сравнителен материал не представлява доказателство по делото. Съобразено е, че във въззивната жалба е направено искане за издаване на съдебно удостоверение с цел снабдяване с допълнителен доказателствен материал, но няма искане за нова графологична експертиза, а такова искане по-нататък в входа на процеса не може да бъде направено поради настъпила преклузия, което обезсмисляло издаването на такова удостоверение. С оглед процесуалното поведение на страните е потвърдено решението в частта, с която завещателното разпореждане на Е. М. Ф. е признато за нищожно и Д. и Й. Т. Д./заветниците/ са заличени като страни по делото.
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд (тъй като тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската колегия същия съд, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата служат за ръководство на съдилищата) и тълкувателните на Общото събрание на гражданската и търговска колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт. За това незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” доколкото е все пак противоречива мястото й е в чл.280, ал.1, т.2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция /да правораздава по отделни дела/ само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. Касаторите не са сравнили отделни случаи по съдебни актове, не са обосновали противоречивото разрешаване по поставени въпроси с обжалваните решения, защото следва да се намери общото между тях и това общо да е материалноправен или процесуално правен въпрос.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена.
За да убеди касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторът трябва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая не е сторено, за да намери приложение чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Приложеното решение за противоречива практика № 163 от 17.01.2012 год. по т.дело № 965/2010 год. на първо търговско отделение на Върховния касационен съд касае друга фактическа обстановка, където правото на ответника да представи писмени доказателства не се преклудира с изтичането на срока за отговор на исковата молба по чл.370 ГПК /респ. срокът за допълнителен отговор/, ако доказателственото искане е заявено за първи път след доклада на делото при разглеждането му в открито съдебно заседание и ангажираното доказателство е за установяване на факти, от които ответникът извежда възражение, заявено в отговора на исковата молба и уточнено от фактическа страна с оглед на доклада или на указанията на съда.
Самата касационна жалба и изложението към нея не съдържат формулирани въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, не отговаря/т/ на приетото в т.1 от ТР № 1/2010 год. на ОСГТК на Върховния касационен съд. Отсъствието на ясен и точно формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос води до извод, че не са налице хипотезите на точки 1-3 на чл.280, ал.1 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 224 от 26.06.2013 год., постановено по в.гр.дело № 171/2013 год. по описа на Габровския окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ