2
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 3348/2015 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 467
София, 29.09.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 3348/2015 година
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 от ГПК.
Обжалвано е решение № 416/04.03.2015 год., постановено по в.гр.дело № 4127/2013 год. на Софийския апелативен съд, Гражданска колегия, втори състав, с което е потвърдено решение № 863/08.02.2013 год. по гр.дело № 3569/2008 год. на Софийския градски съд, Първо гражданско отделение, седми състав за отхвърляне предявения от [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление в [населено място], район „В.”, [улица], ет.2 срещу Г. Т. Г. от [населено място], ЕГН [ЕГН], със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.3, ап.10, представляван от адв.В. О. П., иск с правно основание чл.108 ЗС за признаване на установено и осъждане ответника да предаде на ищеца владението върху следните недвижими имоти, находящи се в [населено място], район „Н. Искър”,[жк], [улица]: 1/ Цех за преработка на мляко, представляващ масивна сграда от сглобяеми елементи – стоманобетонови колони, стоманобетонови греди и панели; 2/ Парокотелно помещение, представляващо масивна сграда от сглобяеми елементи – стоманобетонови колони, стоманобетонови греди и панели, със застроена площ от 405 кв.м., заснета с планоснимачен номер 1181; 3/ Складово помещение – навес, изградено до цеха със застроена площ от 516 кв.м., заснета с планоснимачен номер 1180; 4/ Складово помещение в дъното на двора към югоизток със застроена площ от 274 кв.м., заснета е с планоснимачен номер 1182 и 5/ Складово помещение тип „балон”, представляващо сглобяема конструкция с площ от 307 кв.м., всички попадащи в кадастрален лист № Б-12-2-Б, съгласно скица от цифровия кадастър на [населено място], административен район „Н. Искър”, планоснимачен район „К.”.
Недоволен от въззивното решение е жалбоподателят [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], представлявано от адвокат И. А. И., който го обжалва в срока по чл.283 от ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване тъй като е постановено в противоречие с практиката на Върховния касационен съд по следните материалноправни и процесуалноправни въпроси:
1. Намират ли приложение УСД № 56/отм./ и ПМС № 201/25.10.1993 год. по отношение на заварени предприятия, на които е предоставено стопанисване и управление на общинско имущество?
2. След влизане в сила на УСД № 56/отм./ и ПМС № 201 от 25.10.1993 год. преминава ли собствеността на предоставеното за стопанисване имущество към преобразуваните предприятия?
3. Може ли да се насочи принудително изпълнение върху това имущество за задължения на предприятието?
4. Налице е и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като въззивният състав се е задоволил единствено да изброи и обсъди част от събраните по делото доказателства, без да обсъди и прецени същите поотделно и в тяхната съвкупност.
От ответника по касация Г. Т. Г. от [населено място], представляван от адвокат В. О. П. е постъпил писмен отговор по чл.287, ал.1 от ГПК със становище за недопустимост на касационното обжалване. Претендира за сторени разноски за касационното производство, за каквито липсват данни да са направени.
Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение, като взе предвид доводите на страните по чл.280, ал.1 от ГПК и данните по делото, приема следното:
За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че процесните имоти са собственост на Столична община за това по отношение на тях не е могло да се насочи принудително изпълнение за задължение на СПММ”И.”, [населено място] с оглед издаден срещу това предприятие изпълнителен лист тъй като не са налице предпоставките на чл.326 от ГПК/отменен/, а извършената публична продан не може да породи правно действие по отношение на общината съгласно чл.397 от ГПК/отменен/, поради което приобретателят от проданта П. М. Д. не е придобил правото на собственост, респ. не е могъл валидно да прехвърли на праводателите на [фирма], а те – на дружеството.
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд (тъй като тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската колегия същия съд, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата служат за ръководство на съдилищата) и тълкувателните на Общото събрание на гражданската и търговска колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт. За това незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” доколкото е все пак противоречива мястото й е в чл.280, ал.1, т.2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция /да правораздава по отделни дела/ само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. К. не е сравнил отделни случаи по съдебни актове, не е обосновал противоречивото разрешаване по поставени въпроси с обжалваното решение, защото следва да се намери общото между тях и това общо да е материалноправен или процесуално правен въпрос.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена.
За да убеди касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторът трябва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая не е сторено, за да намери приложение чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Всъщност доводите на касатора се свеждат до твърдяни и в касационната жалба нарушения на съществени съдопроизводствени правила и необоснованост, които са основания за касиране съгласно чл.281, т.3 ГПК, но сами по себе си те не съставляват основания за допускане на касационно обжалване.
Отделен е въпросът, че така наведените въпроси за допустимост на касационното обжалване са неотносими към спора.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 416/04.03.2015 год. по в.гр.дело № 4127/2013 год. на Софийския апелативен съд, Гражданска колегия, втори състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ