Определение №399 от 42263 по ч.пр. дело №4416/4416 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

2
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 4416/2015 год.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 399

София, 16.09.2015 година

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на десети септември две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА

изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
ч.гражданско дело под № 4416/2015 година

Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК.
Обжалвано е определение № 1159/04.05.2015 год., постановено по в.ч.гр.дело № 1594/2015 год. по описа на Софийския апелативен съд, Гражданска колегия, 12-ти състав, с което е потвърдено определение № 792/10.02.2015 год. по гр.дело № 836/2014 год. на Софийския окръжен съд, Гражданско отделение, 1-ви състав за прекратяване производството по делото.
Недоволен от въззивното определение е жалбоподателят А. С. К. от [населено място], Б. област, представляван от адвокат Е. П., който го обжалва в срока по чл.275, ал.1 от ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по въпросите:
1. Има ли право ищецът до приключване на делото в първа инстанция да измени иска чрез замяна на някоя от страните с друго лице съгласно разпоредбата на чл.228 от ГПК без съгласието на ответника?
2. Следва ли да се извърши замяна на страна по дадено дело без да е възникнало процесуално правоотношение и кога се приема, че е възникнало това процесуално правоотношение?
От ответника по частната касационна жалба Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ)-Софийска област, [населено място], представляван от адвокат Г. П.-С., е постъпил писмен отговор по чл.276, ал.1 от ГПК със становище за недопустимост. Претендира за сторени разноски за настоящото производство, за каквито липсват данни да са направени.
Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение, разгледа частната касационна жалба и като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното:
За да потвърди определението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че не е налице хипотезата на чл.228 от ГПК тъй като искът е насочен не срещу държавния орган-ЮЛ, а срещу негово териториално поделение, което не е пасивно легитимирано да отговаря, т.е. липсва положителна процесуална предпоставка като условие за допустимост на иска.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена.
За да убеди касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторът трябва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая не е сторено, за да намери приложение чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Така формулираните въпроси са неотносими към предмета на обжалвания съдебен акт.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1159/04.05.2015 год., постановено по в.ч.гр.дело № 1594/2015 год. на Софийския апелативен съд, Гражданска колегия, 12-ти състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

/СЛ

Scroll to Top