3
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 2834/2014 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 331
София, 29.05.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на двадесет и втори май две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 2834/2014 година
Производство по чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.
Обжалвано е решение № І-13 от 04.02.2014 год., постановено по в.гр.дело № 2316/2013 год. по описа на Бургаския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1700 от 17.10.2013 год. по гр.дело № 6627/2012 год. на Бургаския районен съд за допускане извършване на съдебна делба между С. Ю. Ш., [дата на раждане] год. и А. А. Ш., [дата на раждане] год., двамата граждани на Русия, на следния недвижим имот – самостоятелен обект с идентификатор 67800.35.106.53.22 по КККР на [населено място], одобрени със заповед № РД-18-60 от 04.07.2010 год., с административен адрес: [населено място], С. М. № 7, вх.С, ет.4, ателие 3а, в сграда № 53, находяща се в ПИ с идентификатор 67800.35.106, с предназначение – ателие за творческа дейност; брой нива – 1; площ 44 кв.м., а по документ 44.41 кв.м., ведно с прилежащите му 5.53 кв.м. идеални части от общите части, при равни квоти – по ? идеална част за всеки от тях.
Недоволна от въззивното решение е жалбоподателката А. А. Ш., представлявана от адвокатите А. Т. Д. и Р. Т. Д., която го обжалва в срока по чл.283 ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса: следва ли постигнато в Русия съобразно руските закони споразумение в частта му, касаеща процесния имот, находящ се в Република България да бъде уважено от българския съд?
От ответника по касация С. Ю. Ш., представляван от адвокат Б. Т. Г., е постъпил писмен отговор по чл.287, ал.1 ГПК със становище за недопустимост на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното:
За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че страните по делото са руски граждани и бивши съпрузи като бракът им е прекратен на 23.04.2011 год. на основание чл.19 от СК на Руската федерация (РФ) – по административен ред, с договор в писмена форма без нотариална заверка /съгласно чл.38 от СК на РФ/, която норма не дерогира императивните норми на чл.98, ал.6 във връзка с чл.64 и чл.65 от КМЧП и чл.35, ал.1 от СК на РФ, според които е приложимо правото по местонахождението на вещта и доброволната делба на недвижимия имот на територията на България трябва да се извърши писмено, с нотариално заверени подписи. Взето е предвид, че постигнатото споразумение между страните не е приведено в съответствие с изискванията на българския закон – то не поражда правно действие и няма вещнотранслативен ефект, поради което бившата съпруга А. А. Ш. не се легитимира като изключителен собственик на процесния имот. Относно споразумението е съобразено, че е свидетелстващ документ относно направените в него изявления на съпрузите и не е официален документ по смисъла на чл.12 от ДППБР и тъй като е извънсъдебно не става дума за влязло в сила чуждестранно решение, чиито последици да бъдат зачетени, поради което страните след прекратяване на брака са съсобственици при равни права на основание правна сделка: покупко-продажба в България на процесния недвижим имот /формата на сделката за недвижими имоти се определя по законодателството на договарящата страна, на чиято територия се намира недвижимия имот според чл.30, т.2 от Договора между НРБ и СССР за правна помощ по граждански, семейни и наказателни дела/.
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена.
За да убеди касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторът трябва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая не е сторено, за да намери приложение чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № І-13, постановено на 04.02.2014 год. по в.гр.дело № 2316/2013 год. по описа на Бургаския окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ