2
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 5226/2014 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 639
София, 25.11.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на двадесети ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 5226/2014 година
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.
Обжалвано е решение № 942, постановено на 19.06.2014 год. по в.гр.дело № 608/2013 год. по описа на Варненския окръжен съд за оставяне без уважение молба за тълкуване на решение № 924 от 25.04.2013 год. по същото въззивно дело (с определение № 403 от 20.11.2013 год. по гр.дело № 5362/2013 год. Върховният касационен съд, второ гражданско отделение не е допуснал касационното му обжалване), с което е потвърдено решение № 5289 от 15.12.2012 год. по гр.дело № 10319/2011 год. на Варненския районен съд, Гражданско отделение, VІІІ-ми състав, за уважаване иск с правна квалификация чл.108 ЗС.
Недоволен от въззивното решение е жалбоподателят В. Д. Д. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], представляван от адвокат В. С., който го обжалва в срока по чл.283 ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК по следните въпроси:
1. Следва ли, при точно посочени неясноти и противоречия в мотивите на двете инстанции по същество и при взаимно изключващи се правни изводи, сезирания с искане за тълкуване съд да остави без уважение искането – не е ли това отказ от правосъдие?
2. При един безспорно ясен и ненуждаещ се от тълкуване диспозитив на въззивното решение следва ли окръжният съд да остави без уважение искането за тълкуване под предлог, че диспозитивът не съдържа неясноти?
3. Какви са правомощията на по-горния по степен съд, сезиран с жалба против отказа на по-долния по ранг съд да постанови тълкувателно решение на решението си по същество?
От ответницата по касационната жалба В. В. Д., представлявана от особения представител адвокат И. Г. К. е постъпил писмен отговор по чл.287, ал.1 ГПК със становище настоящата инстанция да се произнесе „по същество по искането за тълкуване”. Претендира „на основание чл.46, ал.6 ГПК” адвокатски хонорар за въззивната инстанция.
Ответникът по касация И. Н. П. от [населено място] не взема становище по допустимостта на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение, като взе предвид доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
За да остави искането, обективирано в молба с вх.№ 15253 от 27.05.2014 год. за тълкуване на основание чл.251 влязлото в сила на 20.11.2013 год. въззивно решение окръжният съд е приел, че едно от законовите изисквания е да е налице стабилен съдебен акт, в чиято диспозитивна част да се съдържат неясноти, същото е допустимо, но не се нуждае от тълкуване тъй като диспозитивът е ясен, точен и отразява акта, който потвърждава – първоинстанционното решение.
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд (тъй като тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската колегия същия съд, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата служат за ръководство на съдилищата) и тълкувателните на Общото събрание на гражданската и търговска колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт. За това незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” доколкото е все пак противоречива мястото й е в чл.280, ал.1, т.2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция /да правораздава по отделни дела/ само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото.
За да убеди касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторът трябва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая не е сторено, за да намери приложение чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Всъщност доводите на касатора се свеждат до твърдяни и в касационната жалба нарушения на съществени съдопроизводствени правила и необоснованост, които касаят съществото на правния спор и са основания за касиране съгласно чл.281, т.3 ГПК, но сами по себе си те не съставляват основания за допускане на касационно обжалване на обжалваното решение.
Относно искането за определяне адвокатски хонорар за въззивната инстанция, съдържащо се в писмения отговор по чл.287, ал.1 ГПК с вх.№ 21631 от 25.07.2014 год., депозиран от адвокат И. Г. К., настоящата инстанция приема, че компетентен да се произнесе по него е окръжният съд, същия състав, на когото делото следва да се върне.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 942, постановено на 19.06.2014 год. по в.гр.дело № 608/2013 год. по описа на Варненския окръжен съд.
ВРЪЩА делото на същия съд и състав с оглед указанията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ