2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 769
гр. София , 05.08.2011г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на осемнадесети май две хиляди и единадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛ ЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гр. дело N 5 / 2011 г. по описа на Първо гражанско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Е. П. М. чрез пълномощника си адв.Я. е обжалвала въззивното решение на Благоевградския окръжен съд № 187 от 13.07.2010г. по гр.д.№ 1292/2008г. , с което е обезсилено решението на Районен съд Разлог № 1336 от 29.01.2008г. по гр.д.№ 1942/2006г. и производството е прекратено поради недопустимост на предявения иск по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл.284 ал.1 и 2 ГПК и към нея е приложено изложение на основанията за допускане на касационното обжалване. О. интерес е 4750лв. видно от представената пазарна оценка на имота при данни по делото, че данъчна оценка не може да бъде изготвена съгласно писмо на Кмета на [община] от 16.05.2007г.
В. съд е приел, че земеделската реституция за притежаваната от наследодателя на ищцата нива от 4 дка в м. „Г.” е приключила с възстановяване и заснемане на имота с пл. № 093001 от 3,616 дка. Обстоятелството, че реално на място не им е възстановено 4 дка, не означава спор за право за разликата от 0.400 дка, за която е водено производство по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ, приключило с уважаване на претенцията. Породеният спор е свързан с реалната идентификация на земеделската земя към настоящия момент, което е неотносимо към спора по чл.14 ал. 4 от ЗСПЗЗ, а към такъв по чл. 18д от ППЗСПЗЗ – относно заснемането имота на място.
В изложението за допускане на касационното обжалване се поддържа основанието на чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса дали спорът за границите към настоящия момент при възстановени земи в стари реални граници на различни лица представлява спор за материално право по смисъла на чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ или е административен спор. Становището на въззивния съд противоречи на представеното от касатора определение по чл.274 ал.3 ГПК № 335 от 30.07.2009г. по ч.гр.д.№ 185 /2009г. на ВКС, ІІ г.о , в което е прието, че искът по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ е допустим и когато, възстановената земеделска земя при кадастралното й нанасяне попада върху земя на друг заявител. Следователно налице е основанието на чл.280 ал.1 ГПК и касационната жалба следва да се допусне за разглеждане по същество.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Допуска касационно обжалване на въззивното решение на Благоевградския окръжен съд № 187 от 13.07.2010г. по гр.д.№ 1292/2008г.
Задължава касаторката Е. П. М. в едноседмичен срок да внесе държавна такса по сметка на ВКС в размер на 50 лв. и в същия срок да представи вносният документ по делото , в противен случай жалбата ще бъде върната.
След изтичане на срока за внасяне на държавната такса делото да се докладва за насрочване или прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: