3
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 878/2015 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 199
гр.София, 03.04.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и шести март две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
със секретар
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 878/2015 година
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.
Обжалвано е решението от 23.10.2014 год. по в.гр.дело № 136/2014 год. на Монтанския окръжен съд, с което е потвърдено решението от 10.02.2014 год. по гр.дело № 70317/2013 год. на Монтанския районен съд в частта, с която е уважен иск с правна квалификация чл.74, ал.1 и чл.73, ал.2 ЗС за сумата 11 306,72 лева със законната лихва от 28.06.2013 год.
Недоволна от въззивното решение е жалбоподателката Л. М. Д., ЕГН [ЕГН], представлявана от адвокат Й. А., която го обжалва в срока по чл.283 ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК без да сочи конкретни въпроси.
От ответниците по касация В. П. Д. ЕГН [ЕГН] и В. Т. Д. ЕГН [ЕГН], двамата от [населено място], представлявани от адвокат К. И. Б. е постъпил писмен отговор по чл.287, ал.1 ГПК със становище за недопустимост на касационното обжалване. Претендира за направените по делото разноски.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Гражданска колегия, първо отделение, като взе предвид доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК и данните по делото, приема следното:
За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че по време действие на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, в периода от 1992 год. до 2010 год. В. и В. Д. са извършили множество подобрения, които факти са установени с влязло в сила решение по гр.дело № 526/2010 год. на Монтанския районен съд, потвърдено с решение по гр.дело № 304/2012 год. на Монтанския районен съд за сумата 1 275,85 лева, представляваща 1/10 част от половината на същите тъй като алеаторният договор е развален до размер на ? ид.част от имота. Взето е предвид, че като недобросъвестни владелци по отношение на ? ид.ч. от имота съобразно чл.74, ал.1 ЗС имат право да претендират само по-малката сума от сумата за направените разноски и сумата, с която се е увеличила стойността на имота вследствие тези подобрения, при което 9/10 части от половината стойност на разходите възлиза на 11 306,72 лева, в който размер искът е уважен.
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд (тъй като тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската колегия същия съд, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата служат за ръководство на съдилищата) и тълкувателните на Общото събрание на гражданската и търговска колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт. За това незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” доколкото е все пак противоречива мястото й е в чл.280, ал.1, т.2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция /да правораздава по отделни дела/ само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. Касаторите не са сравнили отделни случаи по съдебни актове, не са обосновали противоречивото разрешаване по поставени въпроси с обжалваното решение, защото следва да се намери общото между тях и това общо да е материалноправен или процесуално правен въпрос.
Обжалваното решение не противоречи на ППВС № 6/27.12.1974 год. по гр.дело № 9/1974 год., свързано с някои въпроси относно подобренията върху недвижим, но чужд имот;
Представените решения на Върховния касационен съд, постановени в производство по чл.290 ГПК касаят различна фактическа обстановка:
Решение № 76/12.04.2010 год. по гр.дело № 2952/2008 год. на трето гражданско отделение се отнася до отношения между реституиран собственик и строител, респ. извършилия промените в реституиран имот и приложението на чл.2, ал.6 ЗОСОИ във връзка с чл.73 и чл.74 ЗС;
Решение № 286/22.04.2014 год. по гр.дело № 2508/2013 год. на първо гражданско отделение касае подобрения, извършени от бивши съпрузи в качеството им на недобросъвестни владелци с оглед приложението на чл.74 ЗС, а
решение № 96/12.04.2011 год. по гр.дело № 332/2010 год. на второ гражданско отделение е свързано с правната квалификация на претенция за заплащане стойността на извършени в чужд имот подобрения и определяне качеството на лицето – държател или владелец.
Поради отсъствие на основанията, предвидени в чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК касационно обжалване не следва да се допусне. При този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответниците по касация се присъждат направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на сумата 200 лева за настоящото производство.
По изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, състав на Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Монтанския окръжен съд, постановено на 23.10.2014 год. по в.гр.дело № 136/2014 год.
ОСЪЖДА Л. М. Д. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] да заплати на В. П. Д. ЕГН [ЕГН] и В. Т. Д. ЕГН [ЕГН], двамата от [населено място],[жк][жилищен адрес] ет.VІІ, ап.№ 21 на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 200/двеста/лева адвокатско възнаграждение за настоящото производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ