2
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 279/2014 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 111
София, 24.02.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на двадесети февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 279/2014 година
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.
Обжалвано е решение № 497 от 06.11.2013 год., постановено по в.гр.дело № 827/2013 год. на Пазарджишкия окръжен съд, с което е потвърдено решение № 668 от 07.08.2013 год. по гр.дело № 116/2013 год. на Пазарджишкия районен съд за
– прогласяване нищожността на саморъчно завещание на З. И. С., б.ж. на [населено място], починал на 30.09.2012 год., обявено на 11.10.2012 год. пред Нотариус В. Г., вписана под № 071 с район на действие РС П. и вписано в Служба по вписванията [населено място], том ІV, № 63, вх.Регистър № 9672, поради липса на предписаната в чл.25, ал.1 от ЗН форма;
– с осъждане И. Т. А., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], ет.12, ап.67 да предаде на Я. Н. З., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], вх.А, ет.3, ап.11 собствеността и владението на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 55155.506.1153.3.11 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], находящо се в [населено място], [улица], ет.4, ап.11, който самостоятелен обект се намира в сграда № 3, разположена в поземлен имот с идентификатор 55155.506.1153 със застроена площ 67.51 кв.м., ведно с избено помещение № 11 с площ 3.97 кв.м. и 4.5096% ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж, при съседи: север-апартамент № 10, запад-апартамент № 12, юг-улица и изток-двор, под обекта-апартамент № 8, над обекта-апартамент № 14, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта 1;
– с отменяне констативен нотариален акт № 165, том ХХХVІІІ, рег.№ 9961, дело № 4481 от 09.11.2012 год. на нотариус В. Г., вписана под № 071 с район на действие РС П., на основание чл.537, ал.2 от ГПК.
Недоволна от въззивното решение е жалбоподателката И. Т. А., представлявана от адвокат Р. П., която го обжалва в срока по чл.283 ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по материалноправния въпрос: „Винаги ли изписването от завещателя на две различни дати в текста на саморъчно завещание водят до неговата нищожност, включително и когато в началото е написана друга дата с цифри и думи /по-късна от календара – 22.07.2012 год./, а след това друга дата само с цифри /по-ранна от календара – 22.02.2012 год./, като и двете са преди полагане на подписа му?” Прилага решения за съдебна практика по приложението на чл.42, б.”б” във връзка с чл.25, ал.1, пр.2 ЗН.
От ответницата по жалбата Я. Н. З., представлявана от адвокат Н. П., е постъпил писмен отговор по чл.283, ал.1 ГПК със становище за недопустимост на касационното обжалване. Претендира за направените разноски по делото за адвокатски хонорар пред настоящата инстанция.
Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК.
Настоящият съдебен състав намира обаче, че не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване.
За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че единственият и основен въпрос, който е поставен с въззивната жалба пред окръжния съд е съдържа ли завещанието (завета) дата и наличието на двете дати в него всъщност равнозначно ли е на липса на един от основните реквизити, обуславящи валидността му – дата на съставянето. Направен е извод, че поради предвидения в закона строго формален характер на завещателния акт – установяването на датата на съставянето му чрез други доказателства е недопустимо, при което е неоснователно поддържаното, че от текста се установява коя е датата на съставянето му и не е налице техническа или фактическа грешка, а съдебната практика е последователна и непротиворечива, че саморъчното завещание е нищожно когато в него се съдържат две различни дати, което състояние е равнозначно на липса на дата (възможно е посочването на две дати ако едната бележи началото на процеса на съставянето му – другата завършването и това изрично да е посочено в самото завещание). Завещателното разпореждане законосъобразно е прието, че е нищожно тъй като не са спазени изискванията на чл.25, ал.1 ЗН – в завещанието липсва дата, поради което И. Т. А. не се легитимира като собственик на имота за това искът за ревандикирането му на основание чл.108 ЗС във връзка с чл.6 ЗН е доказан както и претенцията по чл.537, ал.2 ГПК.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена.
За да убеди касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторът трябва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая не е сторено, за да намери приложение чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Не са извършвани процесуални действия от страна на този „пълномощник”(„свидетел”), които да злепоставят или накърняват интересите на защитата на жалбоподателката.
Представените решения на Върховния съд(ВС) и Върховният касационен съд(ВКС) относно наличие на противоречива практика са неотносими към спора:
Решение № 1050 от 21.10.1991 год. по г р.дело № 853/1991 год. на І отделение/ГО/ на ВС е свързано с приложението на чл.154, ал.3 ГПК/отм./ във връзка с чл.25, ал.1 и чл.42, б.”б” ЗН като е прието, че ползващият се от саморъчното завещание е длъжен да установи неговата автентичност и саморъчното завещание е нищожно, ако завещателят е вписал в него две различни дати на съставяне;
В решение № 601 от 18.11.2005 год. по гр.дело № 302/2005 год. на І ГО на ВКС е прието, че завещанието следва да се приеме за действително въпреки наличието на две дати само ако в самия му текст е посочено, че едната от тях сочи началото на процеса по съставяне на завещанието, а другата-края на този процес;
Решение № 85 от 17.02.2012 год. по гр.дело № 352/2011 год. на І ГО на ВКС касае различна фактическа обстановка, свързана с чл.25 ЗН, където неправилно е прието, че завещанието няма достоверна дата, защото в протокола за оставяне на съхранение е посочена дата преди датата, посочена в съдържанието му;
Решение № 343 от 01.11.2011 год. по гр.дело № 1147/2010 год. на І ГО на ВКС е свързано с нормата на чл.25 ЗН относно действителността на завещанието – макар и датата да е след подписа на завещателя, ако последният е приподписал последната, то означението й в документа става част от съдържанието на същия и саморъчното завещание е действително;
Решение № 151 от 07.05.2009 год. по гр.дело № 6379/2007 год. на ІІ ГО на ВКС касае нищожност на саморъчно завещание, когато съдържа посочени от завещателя две различни дати, което е равнозначно на липсата на един от необходимите реквизити – дата на съставянето му, а друго тълкуване, вкл. и такова за наличие на очевидна фактическа грешка, не може да се приеме за основателно, с оглед предвидения от закона строго формален акт на завещанието като акт (възприето от решаващия съд);
В решение № 434 от 02.06.2003 год. по гр.дело № 983/2002 год. на ІІ ГО на ВКС е прието, че направената от завещателя добавка в саморъчното му завещание не съставлява основание за нищожността му, щом като тя не буди съмнение за неговата действителна воля;
Решение № 398 от 16.01.2013 год. по гр.дело № 992/2011 год. на ІV ГО на ВКС е възприето от въззивния съд при постановяване на обжалваното решение;
В решение № 1097 от 11.12.2008 год. по гр.дело № 4961/2007 год. на V ГО на ВКС е прието, че въпросът за валидността на саморъчно завещание не е равнозначен на спор относно авторството на представен от страната частен писмен диспозитивен документ;
За решение № 39 от 31.01.2011 год. по в.гр.дело № 1168/2010 год. на Пловдивския окръжен съд липсва заверка, че е влязло в сила, поради което не следва да бъде съобразено.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответницата по жалбата се присъждат направените разноски за адвокатски хонорар за настоящото производство.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 497 от 06.11.2013 год., постановено по в.гр.дело № 827/2013 год. на Пазарджишкия окръжен съд.
ОСЪЖДА И. Т. А., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], ет.12, ап.67 да заплати на Я. Н. З. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], вх.А, ет.3, ап.№ 11 на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 1 000/хиляда/лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ