5
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 2976/2015 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 375
София, 16.06.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на единадесети юни две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 2976/2015 година
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 от ГПК.
Обжалвано е решение с № 154/02.02.2015 год. по в.гр.дело № 1739/2014 год. на Варненския окръжен съд, Гражданско отделение, пети състав, с което е отменено решение на Варненския районен съд, ХVІІІ състав № 2867/30.05.2014 год. по гр.дело № 5088/2012 год., с което е прието за установено по отношение на С. Г. Г., че К. И. И. като наследник на Г. Г. В., починала на 22.08.2013 год., и К. Г. В., не са собственици на недвижим имот – място с площ от 1157 кв.м., находящо се в землището на [населено място], м.”В.”, съставляващо ПИ № 1 по ПНИ на СО”В.” в землището на [населено място], бивш имот с пл.№ 505 по КП 1969 год. на м.”В.” и бивш имот с пл.№ 1542 по КП 1987 год. на м.”В.”, при граници на имота: от двете страни път, ПИ № 2 и ПИ № 6, а по КК одобрена със Заповед № КД-14-03-1530/12.06.2013 год. на Началника на С.-Варна, ПИ с идентификатор 10135.2723.929/стар ид.№ 10135.2723.1/ и при съседи: ПИ с идентификатори: 10135.2723.931, 10135.2526.2, 10135.2723.930 и 10135.2723.9501, на основание чл.124, ал.1 ГПК, както и са осъдени ответниците да заплатят на ищцата сумата от 1 492,50 лева – съдебно деловодни разноски за ползвана адвокатска защита, на основание чл.78, ал.1 ГПК, като вместо него е постановено друго за отхвърляне предявения от С. Г. Г., ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк], [улица], против К. И. К., ЕГН [ЕГН] като наследник на Г. Г. В., ЕГН [ЕГН], починала в хода на процеса на 22.08.2013 год., със съдебен адрес [населено място], [улица], и К. Г. В., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], ет.5, ап.17, отрицателен установителен иск за приемане за установено в отношенията между страните, че ответниците не са собственици на недвижим имот – място с площ от 1157 кв.м./хиляда сто петдесет и седем кв.метра/, находящо се в землището на [населено място], м.”В.”, съставляващо ПИ № 1 по ПНИ на СО”В.”, бивш имот с пл.№ 505 по КП-1969 год. и бивш имот с пл.№ 1542 по КП 1987 год. за м.”В.”, при граници на имота: от двете страни път, ПИ № 2 и ПИ № 6, а по КК от 2013 год., представляващ ПИ с идентиф.№ 10135.2723.929/стар идентиф.№ 10135.2723.1/ и при съседи: ПИ с идентификатори: 10135.2723.931, 10135.2526.2, 10135.2723.930 и 10135.2723.9501, на основание чл.124, ал.1 ГПК.
Недоволна от въззивното решение е касаторката С. Г. Г. от [населено място], представлявана от адвокат К. И. К., която го обжалва в срока по чл.283 от ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК по материалноправни въпроси относно предпоставките за приложение на чл.79, ал.2 от ЗС по отношение на имотите, подлежащи на възстановяване по реда на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.28 от ППЗСПЗЗ:
1.„От кога започва да тече кратка придобивна давност в полза на владеещия несобственик спрямо невладеещия собственик – от момента на влизане в сила на ПНИ за имота, макар и с очевидни фактически грешки в плана, или от момента на влизане в сила на заповед по § 4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, с която заповед окончателно приключва започналата през 1992 г. административна процедура по възстановяване на вече признат с решение на ПК земеделски имот?”
2. „Представлява ли процесният имот държавна собственост и тече ли давност в полза на осъществяващи фактическа власт върху имот, който е държавна собственост към момента на влизане в сила на ПНИ, поради невъзстановяване на същия в полза на бившите собственици със заповед по § 4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ?”
От ответниците по касация К. И. И. и К. Г. В., двамата от [населено място], представлявани от адвокат Н. Д. Т., е постъпил писмен отговор по чл.287, ал.1 от ГПК със становище за недопустимост на касационното обжалване.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Гражданска колегия, първо отделение, като взе предвид доводите на страните по чл.280, ал.1 от ГПК и данните по делото, приема следното:
За да отмени решението на първоинстанционния съд, с което е уважен отрицателния установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК за процесния имот, въззивният съд е приел, че се намира в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и съгласно нормата на § 4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ административната процедура по възстановяване собствеността приключва с влизане в сила на заповедта. Взето е предвид, че с решение № 1168/24.11.2004 год. на ОСЗГ-Варна на наследниците на Г. Т. Б., починал на 30.03.1997 год. (С. Г. Г. е негова дъщеря) е признато правото на собственост в съществуващи (възстановими граници) стари реални граници върху лозе от 3.353 дка, V-та категория, находящо се в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, м.”В.”-гр.Варна, а възстановяването ще се извърши при условията на чл.28 от ППЗСПЗЗ като имотните граници се определят въз основа на влезлия в сила ПНИ по чл.28, ал.9 от ППЗСПЗЗ като е безспорно, че ПНИ на СО”В.” е одобрен със заповед № РД-1-7706/321/29.11.2006 год. на Областния управител на В. област и е влязъл в сила по отношение на процесния имот ПИ № 1 като в регистрите е записан за собственик Г. И. Г., а с протокол № 83/02.08.2008 год. на Комисията за измененията в ПКН и в ПНИ на Областната администрация на В. област за същия имот в регистъра собствеността е записана на праводателя на ищцата/касатор/-Г. Т. Б.. Отчетено е, че през 1965 год. Ф./Ф./В. Г. е придобила по замяна 1000 кв.м. лозе в същата местност, същата година го е дарила на майка си Г. И. Г., която през 1990 год. го е прехвърлила срещу задължение за издръжка и гледане на внуците си К. Г. В. и Г. Г. В.(починала на 22.08.2013 год.), чийто наследник е синът й К. И. И.. Съобразено е, че с влязло в сила решение № 436/06.03.2012 год. по в.гр.дело № 1429/2011 год. на Варненския окръжен съд, е прието за установено на основание чл.97, ал.1 ГПК/отм./, че Ф. В. Г. не е собственик на недвижим имот с площ от 1157 кв.м. в землището на [населено място][жк], м.”В.”, съставляващ ПИ № 1 по ПНИ на СО”В.”, а от заключенията на изслушаните еднолична и тричленна технически експертизи е установена частична идентичност между процесния имот ПИ № 1 по ПНИ с площ от 1157 кв.м., признат за възстановяване на наследниците на Г. Т. Б. с решение № 1168/2004 год. на ОСЗГ за припокриващата се част на ПИ № 1 по ПНИ с имот № 13401 по КП от 1956 год. с площ 1020 кв.м., за последния през 1965 год. е вписана за собственик Г. И. Г.. Направен е извод, че с оглед отричане правата на праводателката (от 1965 год.) с воденото срещу Ф. В. Г. дело – то е налице разпореждане с чужда вещ, което рефлектира върху прехвърлителната сделка в полза на майка й Г. И. Г. през същата 1965 год. както и на тази през 1990 год. на внуците, поради което се дължи произнасяне по направеното възражение (при евентуалност) за придобивна давност като с оглед влизане в сила на ПНИ за м.”В.” през м.ІІ.2006 год. до предявяване на настоящия иск – на 08.04.2012 год., е изтекла кратката петгодишна давност, през който период ответниците по спора (и по касация) са осъществявали добросъвестно фактическата власт за себе си понеже сделката от 1990 год. е била сключена без да знаят, че праводателката им не е собственик на имота.
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд (тъй като тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската колегия същия съд, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата служат за ръководство на съдилищата) и тълкувателните на Общото събрание на гражданската и търговска колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт. За това незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” доколкото е все пак противоречива мястото й е в чл.280, ал.1, т.2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция /да правораздава по отделни дела/ само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. К. не е сравнил отделни случаи по съдебни актове, не е обосновал противоречивото разрешаване по поставени въпроси с обжалваното решение, защото следва да се намери общото между тях и това общо да е материалноправен или процесуално правен въпрос.
Освен това така поставени въпросите не биха променили крайния изход по спора.
При постановяване на обжалваното въззивно решение е съобразено ТР № 4/17.12.2012 год. по т.дело № 4/2012 год. на ОСГК на ВКС.
Не е налице и противоречие с решение № 61/14.02.2012 год. по гр.дело № 562/2011 год. на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд, постановено в производство по чл.290-293 от ГПК, нито с влязлото в сила решение № 654/29.04.2014 год. по в.гр.дело № 608/2014 год. на Варненския окръжен съд, които касаят различна фактическа обстановка.
Останалите представени решения на Върховния касационен съд са постановени в производство по чл.218а, б.”а” ГПК от 1952 год./отм./ във връзка с § 2, ал.3 от ПЗР на ГПК от 2008 год. и не са задължителна съдебна практика: № 138/16.02.2009 год. по гр.дело № 6185/2007 год. на четвърто гражданско отделение, № 1142/15.12.2008 год. по гр.дело № 209/2008 год. на трето гражданско отделение и № 496/21.05.2009 год. по гр.дело № 905/2008 год. на първо гражданско отделение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 154/02.02.2015 год. по в.гр.дело № 1739/2014 год. на Варненския окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ