4
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 4230/2014 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 524
София, 25.09.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на осемнадесети септември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
ч.гражданско дело под № 4230/2014 година
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Обжалвано е определение № 270, постановено на 10.06.2014 год. по ч.гр.дело № 466/2014 год. на Великотърновския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 893 от 09.04.2014 год. по гр.дело № 886/2014 год. на Великотърновския районен съд за връщане искова молба вх.№ 6240 от 21.03.2014 год., подадена от А. К. К. поради неотстраняване на нередовностите.
Недоволен от въззивното определение е жалбоподателят А. К. К. от [населено място], който го обжалва в срока по чл.275, ал.1 ГПК като в изложенията счита, че е допустимо касационно обжалване понеже „делото е поверено на съдия-субект на спорното и свързано с него правоотношение съобразно забранителният чл.22, ал.1 ГПК” (явно се има предвид районния съдия). Твърди, че процедурата по разглеждане на жалбите не е станала съобразно ГПК тъй като страните не са допуснати по време на самото съдопроизводство. Освен това окръжният съд „се е произнесъл противоречиво по съществен материалноправен и процесуалноправен въпроси – залегнати в исковата молба с вх.№
6240/21.03.2014 год. пред ВТРС по чл.2 от ЗОДОВ срещу Прокуратурата на Република България по законодателността на чл.136, ал.3 от ЗСВ, за извършени престъпления и структури по йерархията на институцията, без право на представителство и дееспособност по чл.34 вр. с чл.33 ГПК”. Поддържа, че обжалваното определение е „ирелевантно”, недопустимо, необосновано и неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила – „забранителният чл.22, ал.1 и съставите от ГПК”, а „становището на иска е обосновано с идентичната хипотеза „недоказано обвинение” от структурите на прокуратурата съобразно официални документи по чл.179 и чл.180 ГПК на Областното управление на полицията”. Претендира настоящата инстанция „да постанови решение срещу държавата за възстановяване нанесените житейски, здравословни, морални и материални вреди и щети в размер на 27835 лв. от момента на влизане на т.2 от ЗОДОВ”.
Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение, разгледа частната касационна жалба и като взе предвид данните по делото и доводите на страната, приема следното:
Частната жалба е допустима, но следва да се разгледа в закрито заседание тъй като не е необходимо разглеждането й в открито заседание съгласно чл.278, ал.1, изр.2 ГПК понеже жалбоподателят/ищец/ е изложил подробно доводите си, ответна страна не е конституирана, а и не се налага събиране на доказателства.
За да потвърди определението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че ищецът не е отстранил нередовности на исковата молба,което в пет пункта е указано на 02.04.2014 год. и с „уточняваща искова молба” от 04.04.2014 год. е посочено, че искът е неоценяем и се дължи обезщетение по всички причинени от прокуратурата вреди и щети – загубата на член от семейството по вина на представителите на местната прокуратура, продължил в йерархията, претендира се „установяване съществуването или несъществуването на едно преинсионирано правно отношение, на едно право на истиност, вследствие нерегламентираността на противозаконно издадените прокурорски „постановления” извън правомощие на институцията”.
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд (тъй като тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската колегия същия съд, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата служат за ръководство на съдилищата) и тълкувателните на Общото събрание на гражданската и търговска колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт. За това незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” доколкото е все пак противоречива мястото й е в чл.280, ал.1, т.2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция /да правораздава по отделни дела/ само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. Касаторът не е сравнил отделни случаи по съдебни актове, не е обосновал противоречивото разрешаване по поставени въпроси с обжалваното определение, защото следва да се намери общото между тях и това общо да е материалноправен или процесуално правен въпрос.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена.
За да убеди касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторът трябва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая не е сторено, за да намери приложение чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Отделен е въпросът, че при постановяване на обжалвания съдебен акт е съобразено, че към исковата молба липсват доказателства, не е посочен размер на вредите, които не са конкретизирани, не се посочва в какво се състои искането, поради което и на основание чл.129, ал.3 ГПК е върната като нередовна. Спорът не е разглеждан по същество, за да се преценява отговорността на Прокуратурата на Република България.
Не са ангажирани доказателства да са налице предпоставките на чл.22, ал.1 ГПК за отвод на съдията от районния съд поради това, че заедно с някоя от страните по делото е субект на спорното или свързано с него правоотношение, а и този въпрос не касае редовността на исковата молба.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 270 от 10.06.2014 год., постановено по в.ч.гр.дело № 466/2014 год. по описа на Великотърновския окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ