2
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 2493/2015 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 188
София, 01.06.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на двадесет и осми май две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 2493/2015 година
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 от ГПК.
Обжалвано е решение № 5441/16.07.2014 год. по в.гр.дело № 14499/2012 год. на Софийския градски съд, ІІІ-Г въззивен състав, с което е отменено решение от 19.06.2012 год. по гр.дело № 25002/2010 год. на Софийския районен съд, Първо гражданско отделение, 38-ми състав в частта, с която са били уважени предявените от В. Е. Л.-Й., с ЕГН [ЕГН], В. Е. Л., с ЕГН [ЕГН], Л. Б. И., с ЕГН [ЕГН], Н. В. Н., с ЕГН [ЕГН], В. Л. Б., В. Н. К., с ЕГН [ЕГН] и Н. А. Н., с ЕГН [ЕГН], всички със съдебен адресат адв.Л. П., [населено място], [улица], вх.А, ет.1, ап.1 срещу Е. М. М., с ЕГН [ЕГН] и адрес [населено място], [улица], ет.2 искове по чл.108 от ЗС за предаване във владение на признат за собствен по възстановяване по ЗВСОНИ недвижим имот – тераса с площ от 20.00 кв.м., представляваща покривен елемент на самостоятелна постройка на търговско помещение – таван на магазин № 3 на адрес [населено място], [улица], при граници на този магазин: отляво-бирария и втори магазин на [улица], отдясно магазин за компютри на [улица], отдолу-дворно място, представляващо УПИ Х-9 от квартал 190, местност „Ц.”-София, над размера от 25/27 части от 780/1000 идеални части от имота, както и над размера на присъдените разноски по компенсация от 245,70 лева (двеста четиридесет и пет лева и седемдесет стотинки), като вместо него е постановено друго за
– отхвърляне предявените от В. Е. Л.-Й., с ЕГН [ЕГН], В. Е. Л., с ЕГН [ЕГН], Л. Б. И., с ЕГН [ЕГН], Н. В. Н., с ЕГН [ЕГН], В. Л. Б., В. Н. К., с ЕГН [ЕГН] и Н. А. Н., с ЕГН [ЕГН], всички със съдебен адресат адв.Л. П., [населено място], [улица], вх.А, ет.1, ап.1 срещу Е. М. М., с ЕГН [ЕГН] и адрес [населено място], [улица], ет.2 искове по чл.108 от ЗС за предаване във владение на признат за собствен по възстановяване по ЗВСОНИ недвижим имот – тераса с площ от 20.00 кв.м., представляваща покривен елемент на самостоятелна постройка на търговско помещение – таван на магазин № 3 на адрес [населено място], [улица], при граници на този магазин: отляво-бирария и втори магазин на [улица], отдясно магазин за компютри на [улица], отдолу-дворно място, представляващо не УПИ Х-9 от квартал 190, местност „Ц.”-София, а УПИ ІХ-9 от квартал № 190, местност „Зона Б2”, [населено място], над размер от 25/27 части от 780/1000 идеални части от имота.
Недоволна от въззивното решение е жалбоподателката Е. М. М., представлявана от Х. Ц. К., която го обжалва в срока по чл.283 от ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване по въпросите:
Материалноправен въпрос:
„Влизат ли в площта на жилището части(тераса) не са посочени в документа за собственост, но същите се намират и са индивидуализирани в самите граници на този недвижим имот?”
Процесуалноправен въпрос:
„Грубо нарушение ли е посочването в диспозитива на решението друго гражданско дело, по което страните не са участвали?”
От ответниците по касация В. Е. Л.-Й., В. Е. Л., Л. Б. И., Л. П. Н. и В. Н. В. (като наследници на Н. В. Н., починал на 06.01.2015 год., след подаване на касационната жалба), В. Н. К., Н. А. Н. и П. Л. Ч. (последният не е страна по делото), представлявани от адвокат Л. Х. П., е постъпил писмен отговор по чл.287, ал.1 от ГПК със становище за недопустимост. Не претендира разноски по делото, направени в настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Гражданска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното:
Според представеното удостоверение изх.№ 030019/001232/06.07.2010 год. на Дирекция „ПАМДТ” София-район „В.” данъчната оценка по чл.264, ал.1 от ДОПК за три търговски обекта е съответно: 4013.70 лв., 8549.30 лв. и 5217.90 лв.
Предмет на осем субективно съединени иска е „тераса” с площ от 20 кв.м. при квоти според уточнителната молба от 21.02.2011 год. – по 1/27 ид.ч. за: В. Е. Л.-Й., В. Е. Л., Н. Х. И., Л. Б. И., 1/9 ид.ч. за Н. В. Н. и по 5/18 ид.ч. за В. Н. и Н. А. Н., т.е. цената на всеки иск с правна квалификация чл.108 от ЗС е явно до 5 000 лева, поради което касационната жалба се явява процесуално недопустима.
Отделен е въпросът, че за ответницата по делото (сега касатор) липсва правен интерес за касационно обжалване тъй като с обжалваното въззивно решение искът срещу нея за ревандикация по чл.108 от ЗС е отхвърлен.
По изложените съображения и на основание чл.280, ал.2 от ГПК Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Е. М. М. чрез процесуалния представител адвокат Х. Ц. К., подадена срещу решение № 5441/16.07.2014 год. по в.гр.дело № 14499/2012 год. на Софийския градски съд, Административно отделение, ІІІ-Г състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг тричленен състав на Гражданска колегия на Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ