2
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 1985/2014 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 261
София, 28.04.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на седемнадесети април две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 1985/2014 година
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.
Обжалвано е решение с № 627 от 10.12.2013 год., постановено по в.гр.дело № 1004/2013 год. по описа на Пловдивския апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 1154 от 25.06.2013 год. по гр.дело № 1883/2012 год. на Пловдивския окръжен съд за признаване за установено по отношение на [община], с адрес: [населено място], пл.”С. С.” № 1, че [фирма], ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от изпълнителния директор И. К. Ш., е собственик на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор № 56784.508.378 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място] с площ 17183 кв.м.; трайно предназначение на територията-урбанизирана; начин на трайно ползване-средно застрояване /от 10 до 15 м/; номер по предходен план – 920, кв.12; с граници: 56784.508.516, 56784.508.517, 56784.508.383, 56784.508.515, 56784.508.382.
Недоволен от въззивното решение е жалбоподателят Община-П., представлявана от кмета И. Б. Т., който го обжалва в срока по чл.283 ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1 ГПК по въпросите:
1. Следва ли записът в актовете за държавна собственост по безспорен начин да удостоверява предоставянето на даден имот в оперативно управление на съответно държавно предприятие?
2. Следва ли да са предоставени безспорни доказателства за вписване на спорния имот в счетоводния баланс на предприятието, съгласно изискванията на ПМС № 210/25.10.1993 год., за да се приеме, че е налице придобивно основание по смисъла на постановлението?
3. Следва ли да се счита, че началният момент на намерението за своене по смисъла на чл.79 ЗС е съставянето на титул за собственост?
От ответника по касация [фирма], представляван от адвокат П. С. Н., е постъпил писмен отговор по чл.287, ал.1 ГПК със становище за недопустимост на касационното обжалване. Претендира за присъждане разноските пред касационната инстанция, за каквито липсват доказателства да са сторени.
Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че имотът с посочения идентификатор е част от бившия парцел „Д. Тютюнев монопол” по плана от 1973 год. като от приетия като неоспорен А. № 11116 от 16.01.1981 год. актуваният като държавна собственост имот с пл.№ 465, представляващ дворно място застроено и незастроено е с площ от 245 000 кв.м. по плана на „С. индустриална зона”-П. и е предоставен за ползване на Т.”Б.”-комбинат”Ю. Г.”-П., а съгласно чл.1, ал.1 от ПМС № 201/25.10.1993 год. с оглед Р. № 115/10.11.1993 год. новообразуваното дружество е поело активите и пасивите на комбината по баланс към 30.06.1993 год., т.е. в капитала на дружеството-ищец е внесен и процесния имот от 245 дка. Взето е предвид, че със заповед № ОА-18 от 10.01.2001 год. е одобрено изменение на ЗРП като от парцела са образувани нови парцели и е попълнена кадастралната основа с нов ПИ № 920 с площ 17153 кв.м., записан като общински(процесния имот), заснет с посочения идентификатор. Направен е извод, че относимата нормативна уредба по отношение недвижими имоти, предоставени за управление на държавни предприятия е ЗОЕТДДИ(в сила от 01.07.1991 год.) и ПМС № 201/1993 год.-впоследствие възприето и в З./отм./, а в случая е установено по несъмнен начин, че процесният недвижим имот е включен в капитала на комбинат „Ю. Г.”-П., част от Т.”Б.” и е станал негова собственост, като надлежно активът е включен в съответните сметки по баланса на държавната фирма, а след преобразуването й посоченият актив е включен в активите на [фирма]-П., изцяло с държавно имущество, образувано през 1993 год., чийто правоприемник е ищцовото дружество и за това не се подчинява на разпоредбите на ЗОС и § 7, ал.1, т.3 и т.4 ПЗР на З., които влизат в сила към 1996 год., а А. от 12.12.2002 год.(за частна) и от 17.07.2012 год.(за публична) имат удостоверително, а не правопораждащо действие като липсват доказателства общината чрез свои органи или чрез трети лица да е упражнявала фактическа власт върху имота и да е насочила срещу дружеството (неговия праводател) намерението да го свои и е недоказана поддържаната придобивна давност. Отчетено е, че в имота са изградени три сондажни кладенци (помпени станции), два от които са заснети в кадастъра и функционират от 1973 год., обслужвайки производствената дейност на предприятието, поради което установителният иск за собственост с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК е приет за основателен и доказан.
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд (тъй като тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската колегия същия съд, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата служат за ръководство на съдилищата) и тълкувателните на Общото събрание на гражданската и търговска колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт. За това незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” доколкото е все пак противоречива мястото й е в чл.280, ал.1, т.2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция /да правораздава по отделни дела/ само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. К. не е сравнил отделни случаи по съдебни актове, не е обосновал противоречивото разрешаване по поставени въпроси с обжалваното определение, защото следва да се намери общото между тях и това общо да е материалноправен или процесуално правен въпрос.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена.
За да убеди касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторът трябва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая не е сторено, за да намери приложение чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Представеното решение № 44 от 03.08.2010 год. по т.дело № 678/2009 год. на първо търговско отделение на Върховния касационен съд е поставено в производтсво по чл.290 ГПК по иск с правна квалификация чл.108 ЗС, но във връзка с чл.17а З./отм./ и чл.143, ал.1 ГПК и касае различна фактическа обстановка, свързана с активната легитимация по иска и елементите на придобивното основание по чл.17а З./отм./.
Останалите приложени решения относно поддържана противоречива практика не могат да бъдат съобразени той като липсват данни да са влезли в сила, а именно: решение от 07.06.2012 год. по гр.дело № 4/2012 год. на ІІ-ри състав на Горнооряховския районен съд; решение от 22.09.2006 год. по гр.дело № 299/2006 год. на Великотърновския окръжен съд; решение № 739 от 07.06.2010 год. по гр.дело № 164/2010 год. на ІІ-ри състав на Варненския окръжен съд; решение № 3739 от 29.05.2012 год. по гр.дело № 298/2009 год. на І-7 граждански състав на Софийския градски съд; решение № 1535 от 02.10.2009 год. по гр.дело № 2536/2008 год. на ХХІІ-ри състав на Пловдивския окръжен съд и решение № 37 от 21.01.2011 год. по гр.дело № 1689/2009 год. на ІІ-ри състав на Врачанския районен съд.
Определение № 896 от 29.09.2009 год. по гр.дело № 685/2009 год. на второ гражданско отделение и определение № 51 от 18.01.2010 год. по гр.дело № 1349/2009 год. на първо гражданско отделение, двете на Върховния касационен съд, са постановени в производство по чл.288 ГПК и са неотносими към спора.
Така както са изложени основанията касаят неправилност съгласно чл.281, т.3 ГПК на въззивното решение.
Поради отсъствие на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 627, постановено на 10.12.2013 год. по в.гр.дело № 1004/2013 год. по описа на Пловдивския апелативен съд, Гражданско отделение, първи състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ