2
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 986/2015 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 261
гр.София, 28.04.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на девети април две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 986/2015 година
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.
Обжалвано е решение № 1665/06.10.2014 год. по в.гр.дело № 1563/2014 год. на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1126/14.03.2014 год. по гр.дело № 3323/2013 год. на Пловдивския районен съд, VІ-ти състав за допускане съдебна делба между И. Д. Т. с ЕГН [ЕГН] и А. В. Б. с ЕГН [ЕГН], при равни квоти от правото на собственост, по отношение на следните недвижими имоти:
1. 7/50 ид.части от недвижим имот с идентификатор 62858.2.28 по кадастралната карта и кадастрални регистри на [населено място], общ.М., обл.П., одобрени със Заповед № РД-18-34/06.03.2008 год. на изп.директор на АГКК, находящ се в землището на [населено място], местност „Л.”, с площ 14 295 кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: оризище, с номер по предходен план: 002028, при съседи: 62858.2.52, 62858.2.53, 62858.2.29, 62858.2.63, 62858.2.39, 62858.2.50, 62858.2.51.
2. 1/3 ид.части от недвижим имот с идентификатор 62858.31.31 по кадастралната карта и кадастрални регистри на [населено място], общ.М., обл.П., одобрени със Заповед № РД-18-34/06.03.2008 год. на изп.директор на АГКК, находящ се в землището на [населено място], местност „Поляната”, с площ 5938 кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: нива, при съседи: 62858.31.331, 62858.31.32, 62858.31.324.
3. 1/6 ид.части от недвижим имот № 006001, находящ се в землището на [населено място], общ.Р., обл.П., местност „Горните лозя” с площ 4.539 дка с начин на трайно ползване: нива, категория ІV, при съседи: № 000097, имот № 006008, имот № 006002.
Недоволна от въззивното решение в посочената част е жалбоподателката А. В. Б., представлявана от адвокат Д. П. А., която го обжалва в срока по чл.283 ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК тъй като въпросът касае факта, че съдът е допуснал делба на земеделски земи, които общият наследодател притежава в съсобственост с неговите братя и сестри в идеални части като счита, че „нивите само са групирани в идеални части между съсобствениците и мнението на останалите съсобственици е от значение за делбата им”.
От ответницата по касация И. Д. Т., представлявана от адвокат Ю. К. В. е постъпил писмен отговор по чл.287, ал.1 ГПК със становище за недопустимост на касационното обжалване. Претендира за направените по делото разноски за настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение, като взе предвид доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК и данните по делото, приема следното:
За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че с оглед указанията, дадени в ППВС № 4/1964 год. когато в наследството има имоти, които наследодателят е притежавал в съсобственост с трети лица – то съдът допуска до делба тези имоти при съответните права, но извършва делбата им само ако до съставянето на разделителния протокол между наследниците и третите лица се извърши делба преди това като в противен случай изключва тези имоти от делбата само между наследниците.
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд (тъй като тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската колегия същия съд, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата служат за ръководство на съдилищата) и тълкувателните на Общото събрание на гражданската и търговска колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт. За това незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” доколкото е все пак противоречива мястото й е в чл.280, ал.1, т.2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция /да правораздава по отделни дела/ само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото.
Представеното съдебно решение по гр.дело № 1455/1969 год. на Върховния съд, първо гражданско отделение касае практика при друг процесуален ред относно приложението на чл.292 ГПК/отменен/, че при извършване на делбата съделителите могат да се групират и искат да получат общи реални дялове и ако за всички групи има реални дялове, имотите не следва да се изнасят на публична продан.
Поради отсъствие на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК касационно обжалване не следва да се допуска, а на ответницата по касация се присъждат направените разноски за настоящото производство в размер на сумата 800 лева за адвокатско възнаграждение на основание чл.78, ал.3 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1665/06.10.2014 год. по в.гр.дело № 1563/2014 год. на Пловдивския окръжен съд.
ОСЪЖДА А. В. Б. ЕГН [ЕГН] от [населено място], Пловдивска област да заплати на И. Д. Т. ЕГН [ЕГН] от [населено място], Пловдивска област сумата 800/осемстотин/лева адвокатско възнаграждение за касационното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ