7
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 2687/2014 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 300
София, 20.05.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на петнадесети май две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 2687/2014 година
Производство по чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.
Обжалвано е решение с № 534 от 13.12.2013 год., постановено по в.гр.дело № 590/2013 год. на Софийския окръжен съд, с което е потвърдено решение с № 59 от 15.03.2013 год. по гр.дело № 1416/2011 год. на Самоковския районен съд за отхвърляне обективно и субективно съединените искове с правна квалификация чл.108 ЗС и чл.59 ЗЗД, предявени от Х. П. Б., С. Г. Т., М. Г. Т. и Т. Г. Т. срещу И. Д. П. и Н. М. П., а именно:
1. За осъждане ответниците да предадат владението на едноетажна масивна сграда-склад за зърно с площ 380 кв.м., построена в урегулиран поземлен имот с площ от 3294 кв.м., идентичен с парцел І-532 в квартал 58 по ЗРП на [населено място], [община], област Софийска, одобрен със заповед № 520, и
2. За заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на процесният имот от 3 179 лева за периода от 04.11.2011 год. до 09.05.2012 год., заедно със законови лихви върху главницата до окончателно издължаване както и направените разноски по делото.
Недоволен от въззивното решение е жалбоподателят М. Г. Т. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], представляван от адвокат П. З., който го обжалва в срока по чл.283 ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК по въпросите:
1. Какъв е реда за разпределяне на имуществото, когато свиканото от областния управител събрание е невалидно или дори ако е валидно събранието в шестмесечния срок лицата по § 12, ал.5 ПЗР на ЗСПЗЗ не изпълнят задълженията си за окончателно разпределяне на имуществото и то си остане неразпределено?
2. Ако областният управител не упражни контролните си функции по свикване на общо събрание може ли общото събрание на лицата с право на дял да определи лица /физически или юридически или кооперация/ с правомощия по § 29, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ, които да разпределят окончателно имуществото, като им предават това имущество с протокол или стават членове на новообразуваната кооперация и внасят неразпределеното имущество като техен дял?
3. Разпоредбата на § 36 от ПЗР на ППЗСПЗЗ дава ли възможност на лицата с право на дял директно да свикат Общо събрание при наличие на неразпределено към влизане на § 36 от ПЗР на ППЗСПЗЗ имущество и има ли изискване областният управител да приподписва протокола на свиканото от лицата с право на дял Общо събрание?
4. Може ли новообразуваната ЗК”В.” с членове на заличеното ТКЗС [населено място], внесли дял неразпредленото имущество да провежда търг и да продава това имущество след като давностният срок за получаване на дяловете е изтекъл?
5. Съдът нарушил ли е разпоредбата на чл.146,о ал.2 от ГПК, като при конституирането на третото лице помагач ЗК”В.” не е дал указание, за кои факти следва да сочи доказателства и чл.221 от ГПК, като го лиши от възможността да даде становище и възрази срещу претенцията на ответника /протокол от о.с.з. 06.06.2012 год. на РС-Самоков/?
6. Кой следва да представи доказателства за твърдението на ответника,че имота е бил придобит по давност? Съдът дължи ли мотиви в своето решение по възражението на ответника, че е придобил имота по давност и следва ли да обсъди в тази насока събраните доказателства без да ги извежда в диспозитив. Неизлагането на мотиви в решението съдът не извършва ли нарушение на чл.235, ал.2 ГПК, във връзка с чл.236, ал.2 ГПК?
7. Следва ли да се приемат възражения за давност от ответника на първо заседание, който не е подал писмен отговор по исковата молба по чл.131 от ГПК и може ли да предявява права от трети лица, че е владеел имота със съпругата си?
8. Следва ли да се приеме за разглеждане възражението за давност от ответника след като той твърди, че е владеел имота в срока при действието на нормата на чл.31, ал.3 от ЗК от 1991 год./отм./, действала до 03.01.2000 год.?
9. Следва ли да се изпълни указанието на съда, към кой още да бъде насочен иска за давност или ищеца сам определя кръга на ответниците?
10. След като ЗК”В.” е придобил земята на правно основание с договор за покупко-продажба от МЗХ става ли собственик на построеното върху тази земя на основание чл.92 от ЗС след като никой не е представил доказателства, че е собственик върху построените сгради?
От ответника по касация И. Д. П. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], представляван от адвокат С. О. е постъпил писмен отговор по чл.287, ал.1 ГПК със становище за недопустимост на касационното обжалване. Претендира за направените разноски в настоящото производство за адвокатски хонорар.
От ответника по касация Н. М. П. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], Софийска област, представлявана от адвокат Х. Х. е постъпил писмен от говор по чл.287, ал.1 ГПК със становище за недопустимост на касационното обжалване. Претендира за сторените разноски в касационното производство за адвокатски хонорар.
Третото лице-помагач на ищцовата страна/касатора/-ЗК”В.” в ликвидация не взема становище по допустимостта на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК.
За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че ищецът /респ. неговите правоприемници-наследници по закон/ не са установили да са собственици на процесната сграда тъй като К. „В.” в ликвидация, не е собственик, не е имала право да се разпореди с имота на част от имуществото на заличеното ТКЗС, чрез продажбата на Г. Т. Б. както е по нотариален акт № 16, том ІІ-А, рег.№ 3635, нот.дело № 198/2011 год. на нотариус М. Х. с район на действие Самоковския районен съд, вписана под № 439 в регистъра на Нотариалната камара. Направен е извод, че решението на ОС на правоимащите по протокол № 4 от 13.08.1995 год., с което е възложено на „тричленката” да упълномощи ЗК”В.” да довърши разпределението на имуществото на заличеното ТКЗС, [населено място] и извършеното въз основа на това решение предаване с протокол от 13.10.1995 год. нямат вещнопрехвърлителен ефект относно неразпределените имоти на заличеното ТКЗС [населено място] и не са основание за придобиване правото на собственост върху същите от страна на К. „В.”, а внасянето от страна на правоимащите на получените от тях дялове от имуществото на заличеното ТКЗС като дялово участие в К. „В.” също няма за правни последици вещнопрехвърлително действие по отношение на неразпределеното имущество в полза на кооперацията, поради което ищецът /респ.касаторът като негов наследник/ не е могъл да придобие право на собственост тъй като праводателят му не е собственик и не е имал права да се разпорежда с имота и с оглед отсъствието на първия от елементите на фактическия състав на нормата на чл.108 ЗС не е обсъждано наличието на останалите два. С оглед неоснователността на главния иск по чл.108 ЗС е отхвърлен и иска с правна квалификация чл.59 ЗЗД.
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд (тъй като тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската колегия същия съд, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата служат за ръководство на съдилищата) и тълкувателните на Общото събрание на гражданската и търговска колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт. За това незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” доколкото е все пак противоречива мястото й е в чл.280, ал.1, т.2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция /да правораздава по отделни дела/ само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. К. не е сравнил отделни случаи по съдебни актове, не е обосновал противоречивото разрешаване по поставени въпроси с обжалваното определение, защото следва да се намери общото между тях и това общо да е материалноправен или процесуално правен въпрос.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена.
За да убеди касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторът трябва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая не е сторено, за да намери приложение чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Представените решения на Върховния касационен съд с оглед наведеното основание за допустимост /противоречива практика/, постановени в производство по чл.290 ГПК, касаят различна фактическа обстановка:
Решение № 272 от 19.06.2012 год. по гр.дело № 47/2012 год. на І ГО е свързано с характеристиката на сроковете по § 29, ал.8 ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ и чл.56, ал.5 и ал.6 ППЗСПЗЗ;
Решение № 192 от 26.05.2011 год. по гр.дело № 1399/2010 год. на ІІІ ГО се отнася до приложението, но на чл.109, ал.4 ГПК/отм./.
Решение № 661 от 12.01.2010 год. по гр.дело № 4319/2008 год. на ІІІ ГО е отменително и касае форма на извършване на продажба от ОС на правоимащите лица по чл.27, ал.1 ЗСПЗЗ при заличено ТКЗС на кооперация.
Решение № 217 от 03.07.2012 год. по гр.дело № 579/2011 год. на ІV ГО се отнася до разпоредбата на чл.218з, ал.1, изр.2 ГПК/отм./ с оглед характера на указанията на ВКС при първа касация, но по ГПК от 1952 год./отм./ и предвиждането на чл.31, ал.3 ЗК от 1991 год./отм./.
Решение № 301 от 24.06.2011 год. по гр.дело № 1154/2010 год. на І ГО касае приложението на чл.10б, ал.4 във връзка с чл.48а ЗСПЗЗ по въпроса: става ли приращение сграда, построена от ТКЗС върху земя, внесена от член-кооператорите, тяхна собственост, или става собственост на ТКЗС; подлежи ли на оценяване и продажба чрез търг от ЛС на ТКЗС такава сграда, по какъв ред и в каква форма се прехвърля собствеността, респ. подлежи ли на продажба и по какъв ред прилежащата земя.
Представените определения в производство по чл.288 ГПК, не следва да бъдат съобразени понеже са по допустимост: № 300 от 21.04.2012 год. по гр.дело № 47/2012 год. на І ГО; № 225 от 24.02.2011 год. по гр.дело № 1399/2010 год. на ІІІ ГО, № 8 от 05.01.2012 год. по гр.дело № 579/2011 год. на ІV ГО, а № 70 от 12.02.1996 год. по гр.дело № 4068/1995 год. на ІV ГО е постановено при друг процесуален ред във връзка с чл.20, ал.1, б.”а” и б.”в” ГПК/отм./ и представителната власт на лицата, избрани като представители на правоимащите по чл.27, ал.1 ЗСПЗЗ.
Определение № 2646 от 19.04.2001 год. по адм.дело № 6340/2000 год. и решение № 8180 от 29.12.2000 год. по адм.дело № 3899/2000 год., двете на ІV отделение на Върховния административен съд са постановени в административно производство, поради което е недопустимо да се разглеждат в производството по чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Отделен е въпросът, че така както са формулирани въпросите от 1 до 3 вкл. касаят съществото на спора и съображения по чл.281, т.3 ГПК, а 4, 5 и 10 се отнасят до третото лице-помагач, което не е жалбоподател, а 6-9 вкл. касаят правата на ответниците /по спора и по касация/ с оглед възражението за придобивна давност, по което няма произнасяне от въззивния съд тъй като е прието, че липсва първата /от трите/ кумулативно предвидени предпоставки по чл.108 ЗС за ревандикация на спорния недвижим имот.
Поради отсъствие на предпоставките, визирани в чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК касационно обжалване не следва да се допуска.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответниците по касация се присъждат направените разноски за адвокат в настоящото производство по 300 лева за всеки.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 534 от 13.12.2013 год., постановено по в.гр.дело № 590/2013 год. по описа на Софийския окръжен съд.
ОСЪЖДА М. Г. Т. с ЕГН [ЕГН] от [населено място],о ул.”ІІ-ра” № 34, Софийска област да заплати на И. Д. П. и Н. М. П., двамата от същото село на всеки един от тях по 300/триста/лева на основание чл.78, ал.3 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ