2
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 5311/2015 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 643
София,12.12.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на трети декември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 5311/2015 година
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 от ГПК.
Обжалвано е решение № 1100/28.05.2015 год., постановено по в.гр.дело № 3063/2014 год. на Софийския апелативен съд, Гражданско отделение, първи състав, с което е потвърдено решение от 27.10.2013 год. по гр.дело № 5052/2010 год. на Софийския градски съд, І-15 състав за признаване за установено на основание чл.440, ал.1 от ГПК в отношенията между А. Г. К. ЕГН [ЕГН] и Т. И. Т. ЕГН [ЕГН] и Н. А. К. ЕГН [ЕГН], че имуществото, върху което е насочено изпълнението по изп.дело № 20041110404484 от 2014 год. на СИС при СРС, а именно: апартамент № 27, находящ се в [населено място],[жк], [улица], ет.3 със застроена площ от 109.74 кв.м., не принадлежи на първоначалния длъжник Г. А. К., починал на 21.09.2006 год. и на правоприемника му – ответника Н. А. К..
Недоволен от въззивното решение е жалбоподателят Т. И. Т., представляван от адвокат Н. А. Н., който го обжалва в срока по чл.283 от ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК по въпросите:
1. Длъжен ли е съдът да обсъди писмени доказателства, които макар и формално приети, са представени след изтичането на всички преклузивни срокове по ГПК? Допустимо ли е решаващите изводи на съда да се основават единствено на такива доказателства?
2. Обвърза ли формалната доказателствена сила на частния документ без достоверна дата третите лица, които не са страна по делото?
От ответника по жалбата А. Г. К., представляван от адвокат К. Л. П., е постъпил писмен отговор по чл.287, ал.1 от ГПК със становище за недопустимост на касационното обжалване. Претендира за направени разноски по делото.
Ответникът по жалбата Н. А. К. не взема становище по допустимостта на касационното обжалване.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Гражданска колегия, първо отделение, като взе предвид доводите на страните по чл.280, ал.1 от ГПК и данните по делото, приема следното:
За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел за безспорно, че посоченото изпълнително дело е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч.гр.дело № 010142/2003 год. на Софийския районен съд, 65-ти състав на основание чл.237, б.”д” от ГПК от 1952 год.(отм.)-запис на заповед за сумите 51 000 лева със законна лихва от 16.12.2003 год. и съдебни разноски в размер на сумата 3 520 лева със страни: взискател Т. И. Т. и длъжник Г. А. К. като по молба на взискателя върху процесния имот-предмет на принудителното изпълнение, е наложена (вписана) възбрана на 02.07.2004 год. Взето е предвид, че първоначалния длъжник е починал на 21.06.2006 год. и оставил за наследници: съпруга П. С. К. и низходящи: А., П. и Г. Г. Кръстанови, които са направили отказ от наследство, вписано в особената книга на съда на 24.09.2007 год., по който въпрос е налице сила на пресъдено нещо с влязлото в сила решение по гр.дело № 5052/2010 год. на Софийски градски съд, І-4 състав. Отчетено е, че след отказа призован към наследяване е братът Н. А. К., че приживе наследодателят е бил член-кооператор на Ж.”Шишарка” на когото с окончателен разделителен протокол на основание чл.28, ал.1, т.5 от ЗЖСК е бил разпределен процесния имот като с писмена молба от 04.02.2005 год. с нотариална заверка на подписите Г. А. К. е заявил съгласие пред УС на Ж. за заместване в членството от сина П. Г. К., а на проведено извънредно общо събрание на Ж., състояло се на 16.02.2005 год. с присъствали 27 член-кооператори е взето решение за приемане на П. Г. К. на мястото на Г. А. К., на 24.03.2005 год. е съставен нотариален акт на основание чл.35, ал.2 от ЗЖСК и П. Г. К. е признат за собственик на апартамента, който на 28.12.2005 год. е дарил на брат си А. Г. К.. Направен е извод, че към момента на вписване на възбраната на 02.07.2004 год. длъжникът не е бил собственик на имота, за да намерят приложение разпоредбите на чл.452, ал.2 и чл.453, ал.1 от ГПК(отм.) за относителна недействителност на извършените след възбраната разпоредителни действия спрямо взискателя тъй като по аргумент от чл.6, ал.1 от ЗЖСК и по силата на § 2 от ДР на ЗЖСК собствеността върху изградените обекти принадлежи на Ж. до издаване на нотариални актове за тях на член-кооператорите по чл.35, ал.2 от ЗЖСК.
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд (тъй като тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската колегия същия съд, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата служат за ръководство на съдилищата) и тълкувателните на Общото събрание на гражданската и търговска колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт. За това незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” доколкото е все пак противоречива мястото й е в чл.280, ал.1, т.2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция /да правораздава по отделни дела/ само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. К. не е сравнил отделни случаи по съдебни актове, не е обосновал противоречивото разрешаване по поставени въпроси с обжалваното решение, защото следва да се намери общото между тях и това общо да е материалноправен или процесуално правен въпрос.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена.
За да убеди касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторът трябва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая не е сторено, за да намери приложение чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Всъщност доводите на касатора се свеждат до твърдяни и в касационната жалба нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост, които са основания за касиране съгласно чл.281, т.3 ГПК, но сами по себе си те не съставляват основания за допускане на касационно обжалване.
Представеното решение № 40/13.05.2011 год. по т.дело № 384/2010 год. на Върховния касационен съд, Търговска колегия, първо отделение е постановено в производство по чл.290 от ГПК и касае различна фактическа обстановка – по иск с правна квалификация чл.92, ал.1 от ЗЗД с допуснати нарушения на разпоредбите на чл.133 и чл.266, ал.1 от ГПК, а
определение № 574/09.08.2011 год. по т.дело № 969/2010 год. на второ търговско отделение на Върховния касационен съд е постановено в производство по чл.288 от ГПК като не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, не е задължителна практика и не следва да бъде съобразено.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК на ответника по касация се присъждат направените разноски по делото в размер на сумата 2 000 лева за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1100/28.05.2015 год., постановено по в.гр.дело № 3063/2014 год. по описа на Софийския апелативен съд, Гражданско отделение, първи състав.
ОСЪЖДА Т. И. Т. ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк][жилищен адрес]0, ап.№ 47 да заплати на А. Г. К. ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк] [улица], вх.В, ап.№ 27 на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата 2 000/две хиляди/лева за адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ