2
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 5614/2015 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 514
София, 24.11.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на дванадесети ноември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
ч.гражданско дело под № 5614/2015 година
Производството е по чл.396 във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Обжалвано е определение № 1951/16.07.2015 год., постановено по в.ч.гр.дело № 2862/2015 год. по описа на Софийския апелативен съд, Гражданска колегия, втори състав, с което е отменено определение от 22.06.2015 год. по гр.дело № 17811/2014 год. на Софийския градски съд, Гражданско отделение, І-4-ти състав за оставяне без уважение искането на Л. С. К. за допускане обезпечение на насрещните й искове като вместо него е постановено друго за допускане обезпечение на насрещните искове, предявени от Л. С. К. срещу Г. Д. Т., за сумата от 30 000 лева – частичен иск от общо дължимата сума от 95 831,70 лева, представляваща подобрения и необходими разходи за запазване на имота, и за сумата от 5 500 лева, представляваща остатък от обезщетение за вложени средства и лични усилия във връзка със запазването, съхранението и управлението на имота чрез налагане на възбрана върху имот на втори надпартерен етаж от сграда, намираща се в [населено място], район „Т.”, с лице към [улица]/двадесет и шест/, с описание видно от Нотариален акт № 103, том І, регр.№ 2543, дело № 88/2013 год. на нотариус В. М., към РС София /рег.№ 053/, вписан в Служба по вписванията, вх.рег.№ 13309/28.03.2012 год., акт № 6, том ХХХІІ, дело № 10391/2013 год., им.партида № 241637, състоящ се от три стаи, кухня, клозет и два коридора, със застроена площ 112 кв.м. и с декларирана площ съгласно данъчна оценка 123.12/сто двадесет и три цяло и дванадесет стотни/ квадратни метра, при вътрешни съседи по акт за собственост: [улица], наследници на И. С., двор и наследници на П. П.; заедно с избено помещение,, с площ от 5.00/пет/ квадратни метра, и с декларирана площ по данъчна оценка от 17.52/седемнадесет цяло и петдесет и две стотни/ квадратни метра, при съседи по акт за собственост; [улица], З. Ч. и коридор; заедно със 7/30/седем тридесети/ идеални части от общите части на сградата, и заедно със 7/30/седем тридесети/ идеални части от поземления имот, в който е построена сградата, целият с площ по скица от 307.00/триста и седем/ квадратни метра, съставляващ по скица УПИ ХШ-4/тринадесети, отреден за имот с планоснимачен номер четири/, в квартал № 352/триста петдесет и две/ по плана на [населено място], местността „Зони Г-Ц.”, одобрен с Протокол № 14 от 05.04.2012 год. и с решение № 172 на СОС, при съседи на УПИ по скица: [улица], УПИ ХП-5/дванадесети, отреден за имот с планоснимачен номер 5, УПИ Х-17/десети, отреден за имот с планоснимачен номер седемнадесет/, УПИ У1-16/шести, отреден за имот с планоснимачен номер шестнадесет/ и УПИ Х1У-3/четиринадесети, отреден за имот с планоснимачен номер 3/; както и върхув кабинет с тоалетна и общо ползване на коридор, находящ се в [населено място], район Т., в четириетажна сграда на [улица]Л/о 26/двадесет и шест/, на таванския етаж на сградата, с площ от 20.64/двадесет цяло и шестдесет и четири стотни/ кв.м. при съседи: складово помещение, коридор и стълбище, заедно с 1/30/една тридесета/ ид.ч. от 4/30/четири тридесети/ ид.ч. от урегулирания поземлен имот, целият с площ по скица от 307.00/триста и седем/ квадратни метра, съставляващ по скица УПИ ХІІІ-4/тринадесети, отреден за имот с планоснимачен номер четири/, в квартал № 352/триста петдесет и две/ по плана на [населено място], местността „Зони Г-Ц.”, одобрен с Протокол № 14 от 05.04.2012 год. и с Решение № 172 на СОС, при съседи на УПИ по скица: [улица], УПИ ХІІ-5/дванадесети, отреден за имот с планоснимачен номер 5, УПИ Х-17/десети, отреден за имот с планоснимачен номер седемнадесет/, УПИ VІ-16/шести, отреден за имот с планоснимачен номер шестнадесет/ и УПИ ХІV-3/четиринадесети, отреден за имот с планоснимачен номер 3/.
Недоволен от въззивното определение е жалбоподателят Г. Д. Т. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], представляван от адвокат С. Г., който го обжалва в срока по чл.396, ал.1 от ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК по въпроса:
До каква степен съдът е длъжен да съобрази съотношението между цената на предявения иск и пазарната стойност на възбранения имот при извършване на преценката относно адекватността на обезпечителната мярка с обезпечителната нужда на молителя и доколко това съотношение е релевантно за определяне на наложената мярка като подходяща и като основание за допускането й?
От ответницата по частната жалба Л. С. К. с ЕГН [ЕГН], представлявана от адвокат В. Б. е постъпил писмен отговор по чл.396, ал.2, изр.1 от ГПК със становище за неоснователност.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Гражданска колегия, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното:
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че насрещните искове са за: 30 000 лева като частичен от 95 831.70 лева (подобрения и необходими разходи в собствения имот на Г. Д. Т.) и 5 500 лева (остатък от обезщетение за вложени от нея средства и лични усилия във връзка със запазването, съхранението и управлението на същия имот), същите са вероятно основателни, поради което обезпечителна мярка „възбрана” е подходяща с оглед обезпечителната нужда.
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд (тъй като тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската колегия същия съд, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата служат за ръководство на съдилищата) и тълкувателните на Общото събрание на гражданската и търговска колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт. За това незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” доколкото е все пак противоречива мястото й е в чл.280, ал.1, т.2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция /да правораздава по отделни дела/ само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. К. не е сравнил отделни случаи по съдебни актове, не е обосновал противоречивото разрешаване по поставени въпроси с обжалваното определение, защото следва да се намери общото между тях и това общо да е материалноправен или процесуално правен въпрос.
Обжалваното определение не противоречи на влезлите в сила определения: на Ямболския окръжен съд от 17.05.2011 год. по в.ч.гр.дело № 216/2011 год. и на Пловдивския апелативен съд от 30.01.2006 год. по в.ч.гр.дело № 1038/2005 год., които касаят различна фактическа обстановка.
Отделен е въпросът, че обезпечението е допуснато на основание чл.391, ал.1, т.1 във връзка с чл.397, ал.1, т.1 от ГПК като за жалбоподателят остава възможността за замяна на обезпечението по реда на чл.398 от ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, състав на Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1951/16.07.2015 год., постановено по в.ч.гр.дело № 2862/2015 год. по описа на Софийския апелативен съд, Гражданска колегия, втори състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ