2
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 3489/2014 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 610
София, 14.11.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на единадесети ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 3489/2014 година
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.
Обжалвано е решение № 16, постановено на 18.02.2014 год. по в.гр.дело № 532/2013 год. по описа на Видинския окръжен съд в частта, с която е
1. Отменено решението на първоинстанционния съд в частта за обявяване за нищожно саморъчното завещание на Х. К. Х. от 17.10.1992 год. в полза на ответника Г. Х. К., вместо което е отхвърлен този иск.
2. Намалено е саморъчното завещание с ? ид.ч. като е възстановена запазената част на Е. Х. Я. от наследството в размер само на ? ид.ч. Искането да бъде отменено завещанието до размера на запазената част на всички наследници – ? ид.ч. е отхвърлено.
3. Отхвърлен е иска за съдебна делба на четири имота в [населено място], обл.В.: 1. поземлен имот ХІІІ 179 в кв.25 по кадастралния и регулационен план на селото, целият от 1320 кв.м. с построените в него две сгради; 2. поземлен имот VІ 179 в кв.10 по кадастралния и регулационен план на селото, целият от 1517 кв.м., незастроен; 3. поземлен имот VІІ 179 в кв.10 по кадастралния и регулационен план на селото, целият от 861 кв.м. и 4. поземлен имот VІІІ 179 в кв.10 по кадастралния и регулационен план на селото, целият от 861 кв.м.
4. Намалена е квотата на Е. Х. Я. по отношение на наследството, оставено от К. Х. С. в размер на 2/16 ид.ч.,а по отношение на наследството, оставено от Х. К. Х. – ? ид.ч.
5. Отменени са на основание чл.537, ал.2 от ГПК нотариални актове, изброени на стр.53 и 54 от въззивното съдебно решение, но само над ид.части, които въззивният съд е определил, като е извършил намаление на квотите.
Недоволна от въззивното решение е жалбоподателката Е. Х. Я. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], представлявана от адвокат Л. И. И., която го обжалва в срока по чл.283 ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по въпросите:
1. Съдът следва ли да укаже на оспорващия сравнителния материал, че носи доказателствената тежест и следва да проведе насрещно оспорване?
2. Може ли да се наследява правото да се иска възстановяване на запазена част без изрично разпореждане на наследодателя, когато последният не е знаел за завещанието на своя наследодател, с което се засяга неговата запазена част?
3. Идентично ли е понятието парцел, урегулиран поземлен имот и поземлен имот и може ли да бъде предмет на делба, съответно отчуждителна сделка поземления имот?
4. Допустимо ли е съдът да се произнася въз основа на факти, на които страните не са се позовали?
От ответниците по касация Д. Н. К., И. Г. К., Г. Х. К. и С. Д. К., всички от [населено място], представлявани от адвокат И. А. е постъпил писмен отговор по чл.287 ГПК със становище за недопустимост на касационното обжалване.
Останалите ответници по касация В. Ц. Д. от [населено място], обл.М., К. К. Ц. от [населено място], обл.В. и Д. Ц. Н. от [населено място], обл.В. не вземат становище по допустимостта на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение, като взе предвид доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК и данните по делото, приема следното:
За да отмени решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че общият наследодател К. Х. С. е починал на 28.07.1966 год. и оставил за наследници низходящи: син Х. К. Х., починал на 09.04.1993 год. и оставил за наследници – съпруга Д. А. К., починала на 16.11.1994 год., низходящи-дъщеря Е. Х. Я. и син Г. Х. К., на когото със саморъчно завещание от 17.10.1992 год. е завещал цялото си движимо и недвижимо имущество (предмет на делбата) и дъщеря С. К. П., починала на 29.01.1985 год. и оставила за наследници – съделителите К. К. Ц., В. Ц. Д. и Д. Ц. Н.. Взето е предвид, че ответникът по искането за делба Г. Х. К. се е разпоредил с цялата си идеална част по отношение наследството, останало от баща му Х. К. Х. чрез продажби през 2009 год. в полза на сина си И. Г. К. през време на брака му с Д. Н. К., т.е. преди завеждане на делото за делба на 01.06.2011 год. от страна на Е. Х. Я.. Отчетено е, че представеното завещание е автентично, поради което е отхвърлен иска за обявяването му за нищожно като ненаписано от завещателя и то след пространен анализ на събраните доказателства по делото и при правилно разпределена доказателствена тежест, след което е редуцирано до размер на разполагаемата част само на ищцата Е. Х. Я.. За да отхвърли искането за делба на четирите поземлени имоти (ПИ) въззивният съд е приел, че делбата е с невъзможен предмет тъй като ПИ са парцели с неприложена регулация, от преди приемането на ЗУТ. (Отделен е въпросът, че по делото липсват доказателства, установяващи право(а) на съсобственост на основание наследяване за процесните четири ПИ).
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд (тъй като тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската колегия същия съд, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата служат за ръководство на съдилищата) и тълкувателните на Общото събрание на гражданската и търговска колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт. За това незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” доколкото е все пак противоречива мястото й е в чл.280, ал.1, т.2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция /да правораздава по отделни дела/ само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото.
За да убеди касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторът трябва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая не е сторено, за да намери приложение чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Всъщност доводите на касаторът се свеждат до твърдяни и в касационната жалба нарушения на съществени съдопроизводствени правила и необоснованост, които са основания за касиране съгласно чл.281, т.3 ГПК, но сами по себе си те не съставляват основания за допускане на касационно обжалване.
Обжалваното въззивно решение в посочените части не противоречи на представените решения на Върховния касационен съд, Гражданска колегия, постановени в производство по чл.290 ГПК, които касаят различна фактическа обстановка:
Решение № 310 от 30.07.2010 год. по гр.дело № 1086/2009 год. на Второ отделение и решение № 108 от 10.07.2013 год. по гр.дело № 814/2012 год. на Четвърто отделение са постановени по искове с правна квалификация чл.108 ЗС, същите са отменителни с оглед изясняване статут на имот и приложението на ЗНЧИМП/отм./ във връзка с чл.146, ал.2 ГПК;
Решение № 417 от 12.07.2010 год. по гр.дело № 788/2009 год. на Четвърто отделение е по трудов спор – искове с правна квалификация чл.328, ал.1, т.2, пр.2 и т.3, чл.333, ал.4 КТ във връзка с § 1, т.6 ДР на КТ и чл.50 КТ, а решение № 77 от 08.03.2011 год. по гр.дело № 127/2010 год. на същото отделение е отменително по трудов спор във връзка с прилагане Правилника за народната просвета;
Решение № 249 от 23.07.2010 год. по гр.дело № 92/2009 год. на същото отделение е обезсилващо по иск с правна квалификация чл.42, ал.2 ЗЗД за нищожност на сделка, неправилно разгледан по чл.26, ал.2 ЗЗД.
При постановяване на обжалвания съдебен акт въззивният съд е съобразил и ППВС № 7/1973 год., свързано с обобщаване на практиката по някои въпроси на съдебната делба.
Не следва да се разглежда въпроса за твърдението, заявено едва в касационната жалба, за правото на ответника Г. Х. К. да иска обявяване на завещанието и предявяване правата по него и несъобразяване от съдилищата, че е погасено по давност тъй като този довод не е навеждан, респ. разглеждан, обсъждан нито от първоинстанционния, нито от въззивния съд.
Поради отсъствие на основанията, предвидени в чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК Върховния касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение с № 16, постановено на 18.02.2014 год. по в.гр.дело № 532/2013 год. по описа на Видинския окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ