2
определение по гр.д.№ 913 от 2011 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1198
София, 08.12.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на седми декември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 913 по описа за 2011 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Я. Г. Г. срещу решение № 279 от 17.05.2011 г. по гр.д.№ 177 от 2011 г. на Софийския окръжен съд, гражданско отделение, втори въззивен състав, с което е обезсилено решение № 166 от 10.01.2011 г. по гр.д.№ 433 от 2010 г. на Свогенския районен съд в частта му за отхвърляне на предявения по реда на чл.341, ал.2 от ГПК иск на Я. Г. Я. за допускане до делба на поземлен имот с площ от 195 кв.м., които са били отчуждени от УПИ X.-60 от кв.30 по силата на действащия ПУП на [населено място], одобрен със заповед № АБ-332 от 01.09.1983 г. на ИК на ОНС-С. и е прекратено производството по иска за делба на този имот.
В касационната жалба се твърди, че решението на Софийския окръжен съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, в нарушение на съществени съдопроизводствени норми и необосновано – основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК- противоречие на обжалваното решение със задължителна и незадължителна практика на ВКС /Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2011 г. по гр.д.№ 3 от 2010 г. на ОСГК на ВКС, решение № 907 от 05.09.2007 г. по гр.д.№ 938 от 2006 г. на ВКС, Трето г.о., решение № 983 от 11.11.2008 г. по гр.д.№ 3648 от 2007 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 1491 от 04.02.2009 г. по гр.д.№ 5184 от 2007 г. на ВКС, Четвърто г.о., решение № 1091 от 26.02.2009 г. по гр.д.№ 4227 от 2007 г. на ВКС, Четвърто г.о., решение № 1273 от 19.01.2009 г. по гр.д.№ 3467 от 2007 г. на ВКС, Четвърто г.о., решение № 1233 от 12.12.2008 г. по гр.д.№ 3630 от 2007 г. на ВКС, Четвърто г.о./ по следните въпроси: 1. Какъв е статута на придадена по регулация част от имот, по отношение на която е отпаднало отчуждителното действие на дворищната регулация и 2. Има ли правен интерес наследник на собственика да иска делба на частта, по отношение на която е отпаднало отчуждителното действие на дворищната регулация. Освен това се твърди, че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК би било произнасянето на ВКС по въпроса: може ли част от имот, по отношение на която е отпаднало отчуждителното действие на дворищно-регулационния план, да бъде предмет на делба, тъй като по този въпрос имало неяснота и липсвала съдебна практика.
В писмен отговор от 17.08.2011 г. ответниците по жалбата М. Г. Т. и Л. Г. Т. оспорва жалбата като недопустима и неоснователна.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационното обжалване счита следното: За да постанови решението си за обезсилване на първоинстанционното решение по иска за делба на 195 кв.м., които са били отчуждени от собствения на наследодателя на страните УПИ X.-60 от кв.30 по силата на действащия ПУП на [населено място], одобрен със заповед № АБ-332 от 01.09.1983 г. на ИК на ОНС-С. и за прекратяване на делото в тази част, въззивният съд е приел, че процесните 195 кв.м. са придаваеми части и като такива не са самостоятелен обект на собственост и предмет на делба. Приел е, че в този случай, ако планът, предвиждащ придаване по регулация, не е бил приложен в сроковете по пар.6 от ПР на ЗУТ, след отпадане на отчуждителното действие на дворищната регулация на основание пар.8 от ПР на ЗУТ, наследниците на отчуждения собственик имат правен интерес да искат заявеният с исковата молба УПИ да бъде допуснат до делба с действителната му площ, такава каквато е тя след отпадането на отчуждителното действие на дворищната регулация, но не и да искат делба на обект, който не съществува в правния мир.
С оглед на тези мотиви на въззивния съд поставеният от касаторката правен въпрос / може ли част от имот, по отношение на която е отпаднало отчуждителното действие на дворищно-регулационния план, да бъде предмет на делба/ е от значение за изхода на делото. По този въпрос няма установена съдебна практика. Представените към касационната жалба решения не разискват и не дават отговор на този въпрос, още повече че болшинството от тях са постановени по искове за собственост, а не за делба на недвижими имоти. Поради това и тъй като съществува неяснота, произнасянето на ВКС по този правен въпрос би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Поради това касационното обжалване на решението на Софийския окръжен съд следва да се допусне.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 279 от 17.05.2011 г. по гр.д.№ 177 от 2011 г. на Софийския окръжен съд, гражданско отделение, втори въззивен състав.
ДАВА на касаторката едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС на РБ държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 50 лв. /петдесет лева/.
УКАЗВА на същата, че при невнасяне на държавната такса в срок, касационната жалба ще бъде върната, а образуваното по нея гражданско дело на ВКС- прекратено.
След изтичане на горепосочения срок делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочване за разглеждането му в открито съдебно заседание или евентуално на докладчика- за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.