2
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 2579/2014 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 383
София, 11.06.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на шести юни две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 2579/2014 година
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.
Обжалвано е решение № 65 от 23.01.2014 год., постановено по в.гр.дело № 938/2013 год. по описа на Пернишкия окръжен съд, с което е потвърдено решение № 448 от 20.05.2013 год. по гр.дело № 7792/2011 год. на Пернишкия районен съд в частта за отхвърляне като неоснователен иска, предявен от [община], с адрес: [населено място], пл.”Св.И. Р.” 1, представлявана от Кмета-Р. Я., срещу [фирма] с ЕИК[ЕИК] и седалище и адрес на управление: [населено място], район „И.”, [улица], представлявано заедно от В. М. и М. А. Й.-П., с който се иска да бъде признато за установено спрямо ответника, че ищецът е собственик на недвижим имот-трафопост „ТП-3”, находящ се в [населено място],[жк]и представляващ съвкупност от сграда на един етаж с идентификатор 55871.507.306.7 със застроена площ от 72 кв.м. и енергийно съоръжение, изградени върху поземлен имот с идентификатор 55871.507.306 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място] одобрени със заповед № РД-18-91 от 13.10.2008 год. на изпълнителния директор на А..
Недоволен от въззивното решение е жалбоподателят Община-П., представлявана от кмета Р. Я., която чрез адвокат М. Х. го обжалва в срока по чл.283 ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК по следните въпроси:
Материалноправни въпроси:
1. При наличието на положителните и съответно на отрицателните предпоставки, визирани в нормите на чл.7, ал.1, т.7 и ал.2 ПЗР на З. обектът на спора енергиен обект сграда-трафопост преминал ли е в общинска собственост към момента на влизане в сила на този закон – 17.09.1991 год.? Ако съответният енергиен обект (трафопост) обслужва само обекти на територията на една община, представлява ли той част от общинската инфраструктура по смисъла на § 7, ал.1 ПЗР на З., дори и да е част от националната електроразпределителна мрежа?
Наведени са така наречени „свързани правни въпроси”:
1. Допустимо ли е съдът при липсата на каквато и да било първична счетоводна документация за надлежно заприходяване на спорния енергиен обект в баланса на електроразпределителното дружество, към релевантния момент – 17.09.1991 год. да приеме, че същият е предоставен за стопанисване и управление и е заприходен в баланса му по презумпция, че това става по силата на Закона за енергетиката(ЗЕ)-отменен?
2. След преминаване на дейността на електроразпределението от държавните предприятия в търговското дружество [фирма] преминали ли са трафопостовете (и конкретно спорния трафопост) в баланса на търговското дружество, респ. в неговите правоприемници при липсата на каквато и да било документация, напр. като: оборотна ведомост, от която се установи кои са конкретните Д., включени в баланса му към 17.09.1991 год., извлечения от сметки, акт за предаване /приемане/ на Д., решение, заповед или друг документ за предоставяне на правото на стопанисване и оперативно управление на процесния трафопост?
3. Каква е доказателствената стойност на счетоводните записвания и длъжна ли е страната, която се позовава на тях при условията на пълно и главно доказване да установи, че са редовно водени?
4. Длъжен ли е съдът да укаже на страната, която се позовава на счетоводни записвания, че е нейна доказателствената тежест да установи редовността на тези записвания?
5. Допустимо ли е Върховният касационен съд по пътя на тълкуването да придава обратно действие на материално-правна норма и в частност на тази по ал.2 на § 7 ПЗР на З., създавайки задължителна практика по реда на чл.290 ГПК след като законодателят по силата на императивната правна норма на чл.14, ал.1 ЗНА не й е придал такова действие?
Ответниците по касация [фирма] с ЕИК[ЕИК] и със седалище с адрес на управление [населено място] и Н., ЕАД със седалище и адрес на управление [населено място] не вземат становище по допустимостта на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение, като взе предвид доводите на страната и данните по делото, приема следното:
За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че процесният трафопост обслужва крайни потребители /физически лица/ и от там е направен извод, че се обслужват обекти, собственост на трети лица, а не самата община, не се касае за обект от техническата инфраструктура с оглед чл.2, ал.2 във връзка с чл.4, ал.1 и § 3 от ЗЕл./отм./, при което не са налице предпоставките на § 7, ал.1, т.7 от ПЗР на З. с оглед и предвиждането на чл.12 ЗЕл./отм./. Отчетено е, че макар разпоредбата на § 7, ал.2 от ПЗР на З. да е приета по-късно – тя е функционално свързана с ал.1 и поражда действие едновременно с нея тъй като урежда отрицателната предпоставка недвижими имоти да не станат общинска собственост, ако са включени в капитала на търговски дружества с държавно имущество както е в случая.
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд (тъй като тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската колегия същия съд, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата служат за ръководство на съдилищата) и тълкувателните на Общото събрание на гражданската и търговска колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт. За това незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” доколкото е все пак противоречива мястото й е в чл.280, ал.1, т.2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция /да правораздава по отделни дела/ само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. Касаторите са обосновали противоречивото разрешаване по поставени въпроси с обжалваните решения, защото следва да се намери общото между тях и това общо да е материалноправен или процесуално правен въпрос.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена.
За да убеди касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторите трябва да изложат сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочат как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая е сторено, за да намери приложение чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Касационно обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпросите:
1. Ако енергийният обект(трафопост) обслужва само обекти на територията на една община, представлява ли той част от общинската инфраструктура по смисъла на § 7, ал.1, т.7 ПЗР, З., дори и да е част от националната електроразпределителна мрежа?
2. Законът за електростопанството от 1975 год./отм./, заварен към влизане в сила на З., дава ли основание да се приеме, че мрежа или съоръжение от техническата инфраструктура на енергийната система ex lege е включена в уставния фонд на търговско дружество, на което българската държава е едноличен собственик на капитала?
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 65, постановено на 23.01.2014 год. по в.гр.дело № 938/2013 год. по описа на Пернишкия окръжен съд, в отхвърлената част.
ОПРЕДЕЛЯ държавна такса 25/двадесет и пет/лева, вносима в едноседмичен срок от [община] по сметка на Върховен касационен съд и след представяне на доказателства за това делото ДА СЕ ДОКЛАДВА на председателя на Първо гражданско отделение за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ