2
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 3142/2014 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 384
София, 11.06.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на шести юни две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 3142/2014 година
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.
Обжалвано е решение № 166, постановено на 12.03.2014 год. по в.гр.дело № 42/2014 год. по описа на Пернишкия окръжен съд, с което е потвърдено решение № 992 от 15.10.2013 год. по гр.дело № 7797/2011 год. на Пернишкия районен съд в частта за отхвърляне като неоснователен иска, предявен от [община] с адрес [населено място], пл.”Св.И. Р.” 1, представлявана от кмета-Р. Я. срещу [фирма] с ЕИК[ЕИК] и седалище и адрес на управление [населено място], район И., [улица], представлявано от П. Н. М. и С. Д. А. за признаване за установено между страните, че [община] е собственик на основание § 7, ал.1, т.7 ПЗР на З. на недвижим имот – трафопост „Водно стопанство”, находящ се в [населено място] и представляващ съвкупност от обособена част от сграда с площ 35 кв.м. и енергийно съоръжение, изградена върху част от кв.№ 6007 по регулационния план на [населено място],[жк], одобрен със заповед № 1904/24.12.1986 год. на основание чл.124, ал.1 ГПК.
Недоволен от въззивното решение е жалбоподателят [община], представлявана от адвокат М. Х., която го обжалва в срока по чл.283 ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК по следните материалноправни и процесуалноправни въпроси:
1. При наличието на положителните и съответно на отрицателните предпоставки, визирани в нормите на чл.7, ал.1, т.7 и ал.2 ПЗР на З. обектът на спора енергиен обект сграда-трафопост преминал ли е в общинска собственост към момента на влизане в сила на този закон – 17.09.1991 год.?
2. Ако енергийният обект (трафопост) обслужва само обекти на територията на една община, представлява ли той част от общинската инфраструктура по смисъла на § 7, ал.1 ПЗР на З., дори и да е част от националната електроразпределителна мрежа?
Така наречени „свързани” правни въпроси:
1. Допустимо ли е съдът при липсата на каквато и да било първична счетоводна документация за надлежно заприходяване на спорния енергиен обект в баланса на електроразпределителното дружество, към релевантния момент – 17.09.1991 год. да приеме, че същият е предоставен за стопанисване и управление и е заприходен в баланса му по презумция, че това става по силата на Закона за енергетиката(ЗЕ)-отменен?
2. След преминаване на дейността на електроразпределение от държавното предприятие в търговското дружество [фирма] преминали ли са трафопостовете (процесния трафопост) в патримониума на търговското дружество ако не са били записани в баланса на държавното предприятие към влизане в сила на З. – 17.09.1991 год., респ. ако липсва каквато и да било документация, от която да се установи надлежно вписване в баланса, напр. като: оборотна ведомост, от която се установяват конкретните Д., които са включени към този момент, извлечения от сметки, актове за предаване и приемане на Д., решения и заповеди или друг документ за предоставяне на правото на стопанисване и оперативно управление на процесния трафопост и липсва А. съставен към този момент?
3. Каква е доказателствената стойност на счетоводните записвания и длъжна ли е страната, която се позовава на тях при условията на пълно и главно доказване да установи, че са редовно водени?
4. Длъжен ли е съдът да укаже на страната, която се позовава на счетоводни записвания, че е нейна доказателствената тежест да установи редовността на тези записвания?
ІІІ. Допустимо ли е Върховният касационен съд по пътя на тълкуването да придава обратно действие на материално-правна норма и в частност на тази по ал.2 на § 7 ПЗР на З., създавайки задължителна практика по реда на чл.290 ГПК след като законодателят по силата на императивната правна норма на чл.14, ал.1 ЗНА не й е придал такова действие?
От ответника по касация [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], представлявано от адвокат Г. Й. в писмен отговор по чл.287, ал.1 ГПК заявява становище за недопустимост на касационното обжалване.
Третото лице-помагач Н.,ЕАД със седалище и адрес на управление [населено място] не взема становище по допустимостта на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
За да потвърди решението на пъвоинстанционния съд в отхвърлената част въззивният съд е приел, че трафопостът (построен през 1977 год.) като част от единната енергийна система на страната не съставлява обект от техническата инфраструктура, обслужващ само територията на общината, в който смисъл чл.4, ал.1 ЗЕл./отм./, последващата уредба в чл.68 ЗЕЕЕ/отм./, не намира приложение § 7, ал.1, т.7 ПЗР на ЗСПЗЗ, а в А. от 1995 год. изрично е посочено, че е предоставен за стопанисване на Електрификационен район р.П., от което следва, че държавната собственост не се е трансформирала в общинска. Направен е извод, че макар и разпоредбата на § 7, ал.2 ПЗР на З. да е приета по-късно тя е функционално свързана с тази на § 7, ал.1 и поражда действие едновременно с нея тъй като урежда отрицателната предпоставка недвижими имота да не стават общинска собственост, ако са включени в капитала на търговски дружества с държавно имущество както е в случая.
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд (тъй като тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската колегия същия съд, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата служат за ръководство на съдилищата) и тълкувателните на Общото събрание на гражданската и търговска колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт. За това незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” доколкото е все пак противоречива мястото й е в чл.280, ал.1, т.2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция /да правораздава по отделни дела/ само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. К. не е сравнил отделни случаи по съдебни актове, не е обосновал противоречивото разрешаване по поставени въпроси с обжалваното определение, защото следва да се намери общото между тях и това общо да е материалноправен или процесуално правен въпрос.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена.
За да убеди касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторът трябва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая е сторено, за да намери приложение чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Настоящият състав приема, че при така изложеното е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, поради което касационно обжалване следва да се допусне с оглед необходимостта да бъде дадено тълкуване по приложението на § 7, ал.1, т.7 и ал.2 ПЗР З. в подобни хипотези, вкл. досежно предметния обхват на тази разпоредба.
1. Ако енергийният обект(трафопост) обслужва само обекти на територията на една община, представлява ли той част от общинската инфраструктура по смисъла на § 7, ал.1, т.7 ПЗР, З., дори и да е част от националната електроразпределителна мрежа?
2. Законът за електростопанството от 1975 год./отм./, заварен към влизане в сила на З., дава ли основание да се приеме, че мрежа или съоръжение от техническата инфраструктура на енергийната система ex lege е включена в уставния фонд на търговско дружество, на което българската държава е едноличен собственик на капитала?
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 166 от 12.03.2014 год., постановено по в.гр.дело № 42/2014 год. по описа на Пернишкия окръжен съд, в отхвърлената част.
ОПРЕДЕЛЯ държавна такса 25/двадесет и пет/лева, вносима в едноседмичен срок от съобщението по сметка на Върховен касационен съд от жалбоподателя Община-П. и след представяне доказателства за това делото ДА СЕ ДОКЛАДВА на Председателя на Първо гражданско отделение за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ